„Търговски партньор и постоянен съперник“: Европа има проблем с Китай

Европа става все по-зависима от Китай що се отнася до търговията, а много от водещите ѝ компании са нетърпеливи да инвестират във втората по големина икономика в света въпреки смущенията, причинени от блокировките заради COVID. Но влошаването на отношенията с все по-непредсказуемия Пекин – цената, която Европа плати за прекаленото сближаване с Русия в последните години – и нарастващото геополитическо напрежение, накараха някои политици в ЕС да се замислят дали не трябва да преосмислят позициите си спрямо Китай, пише CNN Business в свой анализ.

Това е заключение, до което стигна председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел по време на срещата си с китайския лидер Си Дзинпин. Двамата разговаряха за укрепване на дипломатическите връзки между ЕС и Китай. Но от последния път, когато Мишел се срещна лично със Си преди четири години, нещата коренно се промениха. Пандемията от COVID-19, нахлуването на Русия в Украйна и санкциите между Китай и законодателите на ЕС, обтегнаха отношенията между двете сили. Съобщава се, че Съединените щати, които през октомври наложиха контрол върху износа на полупроводници за Китай, оказват натиск върху Европа да възприеме подобна твърда линия.

Говорителят на Мишел, Баренд Лейтс, каза в изявление миналата седмица, че посещението на председателя на Съвета на ЕС предоставя „навременна възможност“ за Европа и Китай да се ангажират по въпроси от „общ интерес“. Той не уточни кои теми ще бъдат обсъдени. Но хората в Европа стават все по-предпазливи относно близките отношения с азиатската държава.

Тази година Блокът плати висока цена заради историческата си зависимост от Русия като основен енергиен доставчик, а диверсификацията на ЕС се изстреля в политическия дневен ред. Тези опасения се съживиха миналия месец, когато германският канцлер Олаф Шолц отлетя за Пекин с делегация от висши бизнес лидери, за да се срещне със Си – ход, предназначен да укрепи втория по големина експортен пазар на Германия след САЩ. Оказва се обаче, че целият ЕС е в подобно положение.

Всички проблеми, които имат ЕС и Китай на политическо и стратегическо ниво, може да се пренесат в икономиката“, каза Рикардо Борхес де Кастро, асоцииран директор в Европейския център за политика.

„Прекалено силна връзка, за да се провали“

И Европа, и Китай са инвестирали много в партньорството си. Общата стойност на търговията им със стоки достигна 696 млрд. евро (732 млрд. долара) миналата година, което е увеличение с близо една четвърт спрямо 2019 г. Китай е третата най-голяма дестинация за износ на стоки от ЕС и представлява 10% от общия обем, според данни на Евростат. Освен това Китай е най-големият източник на внос в Европа с дял от 22% през 2021 г.

„Значението на европейския пазар като дестинация за китайския износ е двойно по-голямо от това на китайския пазар за европейците“, пише Йорг Вутке, президент на Търговската камара на ЕС в Китай в доклад от септември.

Като цяло, връзката между двете сили е твърде голяма, за да се провали. Европа не се стреми да се отдели от доходоносния китайски пазар“, твърди Борхес де Кастро.

„Не виждам ЕС да е предприел стратегия за отделяне от Китай. Мисля, че стратегията на Европа за момента е насочена основно към диверсификация. Урокът, който Европа получи от Русия е, че не може да има само един доставчик“, каза още той.

Машини, превозни средства, химикали и други промишлени стоки, представляват огромната част от продуктите, търгувани между двете сили, според данни на Евростат.

Европейските компании се справят изключително добре тук и цялостната дългосрочна перспектива е много положителна“, каза генералният секретар на Търговската камара на ЕС в Китай Адам Дънет.

Той добави, че очаква приходите на европейските компании да продължат да растат в Китай през следващото десетилетие.

Има области, в които Европа зависи от Пекин, а именно за доставките на редкоземни метали, необходими за производството на хибридни и електрически превозни средства, и на вятърни турбини. Европейските слънчеви панели също се произвеждат предимно в Китай.

„Тези зависимости обаче не трябва да се преувеличават. Когато погледнете някои от стоките, които Китай изнася за ЕС, като мебели и потребителски стоки, много от тях можете да получите и от другаде“, каза той.

Съединените щати може да окажат по-голям натиск върху Европа да се оттегли от Китай”, отбеляза Борхес де Кастро.

В началото на октомври Вашингтон забрани на китайските фирми да купуват неговите модерни чипове и оборудване за производство на чипове без лиценз. Бенджамин Ло, ръководител на холандския производител на чипове ASM International, каза пред FT в сряда, че САЩ „оказват силен натиск“ върху холандското правителство да заеме подобна твърда позиция. Натискът вероятно вече е започнал да се проявява. Германия блокира миналия месец продажбата на една от своите фабрики за чипове на китайска технологична компания, поради опасения за сигурността.

„Системен съперник“

Икономическите връзки между Брюксел и Пекин, макар и взаимноизгодни, се развалиха по различни начини през последните години. Миналата година преките китайски инвестиции в ЕС спаднаха до второто си най-ниско ниво от 2013 г., като само след 2020 г. са били по-ниски по обективни причини, според анализ на Rhodium Group.

Нивото на китайските инвестиции в Европа сега е най-ниско от десетилетие насам“, каза Агата Крац, директор на Rhodium Group, изтъквайки строгия капиталов контрол в Пекин и засиления контрол от страна на регулаторите на ЕС.

Инвестициите на ЕС в Китай също станаха по-концентрирани. Между 2018 и 2021 г. 10-те най-големи европейски инвеститори в Китай, включително тези от Обединеното кралство, съставляват почти 80% от общите инвестиции на континента в страната, показват данните на Rhodium Group. Само четири германски компании – автомобилните производители Volkswagen, BMW, Daimler и химическият гигант BASF – съставляват повече от една трета от всички европейски инвестиции през тези четири години.

Инвестиционна сделка между Пекин и Брюксел беше отложена миналата година, след като законодателите на ЕС наложиха санкции на китайски служители за предполагаеми нарушения на човешките права, което накара Китай да отвърне със собствени наказания. Сделката, договорена по принцип през 2020 г. след години на разговори, беше предназначена да изравни условията за европейските компании, опериращи в Китай, които отдавна се оплакват, че субсидиите на Пекин са ги поставили в неизгодно положение.

Дипломати от ЕС казаха през април, че „нарастващ брой дразнители“ вредят на отношенията между двете сили, включително мълчаливото приемане от страна на Пекин на войната в Украйна. Те описват Китай като

партньор за сътрудничество и преговори, икономически конкурент и системен съперник“.

COVID „въртележка“

Най-належащият проблем за европейския бизнес в Китай, според Дънет, е неговата строга политика за нулево разпространение на COVID.

През последната година това беше въртележката, влакчето на COVID. Всеки път, когато мислим, че то ще се отвори, нещо ни дърпа назад“, каза той.

През уикенда хиляди протестиращи излязоха по улиците на Китай в поредица от демонстрации срещу строгия контрол за COVID в страната. Оттогава бяха премахнати някои ограничения в Шанхай и други големи градове.

Безкомпромисният подход на Пекин допринася за по-нататъшно ограничаване на чуждестранните инвестиции в страната, особено сред по-малките компании”, каза Рафаело Пантучи, старши сътрудник в Royal United Services Institute.

„Общата бизнес среда в Китай се възприема като все по-трудна за ориентиране и докато компаниите смятат, че трябва да се ангажират предвид размера и потенциала й, все повече малки и средни компании ще отказват да се борят на пазара“, заключи той.