Удар по бизнес средата в България: Данъчните промени, които (не) се случиха

България направи една от най-значимите си данъчни промени за последните около 15 години с вдигането на корпоративния данък до 15% за най-големите компании в страната. Окончателното гласуване във вторник вечерта се случи, след като само няколко часа по-рано КРИБ и редица чуждестранни камари изразиха публично опасения за загубата на едно от най-конкурентните предимства на България – ниските данъци.

Промяна е в отговор на инициативата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за въвеждане на глобален минимален корпоративен данък от 15%. България се присъедини към нея още през 2021 г. Страната ни, заедно с още няколко други, като Естония и Словакия, имаха удължен срок, в който да имплементира промените в законодателството си – до 2030 г. Тази възможност за отлагане беше дадена, тъй като в тези страни има под 12 централи на мултинационални компании.

Финансовият министър Асен Василев обаче реши да забърза процеса – било то за по-бързо присъединяване към ОИСР или заради нужда от повече приходи в бюджета. Естония и Словакия, например, се възползват от изключението и не бързат с вдигането на данъците.

Спокойно можехме да си спестим едни шест години, през които да се измислят политики, чрез които да се компенсира отрицателният ефект от този данък върху бизнес средата – алтернативни методи за привличане на чуждестранни инвеститори“, коментира икономистът Георги Вулджев за Economic.bg.

Българската икономика е малка и един от основните методи за привличане на големи инвестиции досега е чрез по-конкурентната данъчна система.

Според Вулджев директивата е подписана „грешно“ от България и тя „елиминира предимството на българската данъчна система“.

Най-голямото опасение е, че ще се наруши бизнес средата“, коментира още той.

А облекчението, което в крайна сметка депутатите приеха – възможността за намаляване на данъчната основа с направени инвестиции, е нещо нормално и прието във всички европейски икономики и

няма да има някакъв осезаем ефект за подобряване на бизнес средата, но поне няма да се влоши допълнително с тези необосновани действия на нашето правителство“.

Справка на Economic.bg показва, че в мотивите към предложението си Министерството на финансите не остойностява приетото облекчение.

Конкретен ефект от предлаганите правила трудно би могъл да се определи“, пише МФ.

Под допълнителното облагане пък ще попаднат около 600 компании в България.

Още данъчни промени

А промяната при корпоративния данък бе само една от редицата данъчни промени, които парламентът традиционно прави в края на годината като част от бюджетната процедура.

Подобна бе и тази за удължаването на действието на по-ниската ДДС ставка от 9% за ресторантьорите, която изглежда, че се превръща от антикризисна в постоянна.

Темата се повдига всяка година, но мнозинството в парламента гласува сякаш мярката вече е перманентна. Не знам дали някога ще се върне на 20%, като имаме предвид колко много сме се отдалечили от кризисната ситуация, в която беше въведена. Ще е много трудно да се върне в предишната ситуация“, допълва Вулджев.

А ефектът от одобрения „безплатен обяд“, т.е. клиентите да могат да не си платят сметката, ако не получат касова бележка, изглежда най-неясен. Това бе една от нестандартните идеи на финансовия министър Асен Василев, за която той се бореше около година. И сега гражданите могат да изискват фискален бон и да подават сигнал, ако такъв не им се издаде. Сега обаче се увеличава възможността за конфликти между клиенти и ресторантьори. 

Не бе одобрена друга идея на Василев, далеч по-непопулярна, но според доста експерти полезна – актуализацията на данъчните оценки. Тя на практика щеше да повиши в някои случаи значително данъците върху имотите, но точно след местни избори и при условие, че почти всеки българин притежава имот, политиците не посмяха.

В някакъв момент обаче това изглежда неизбежно, след като за последно оценките са коригирани през 2008 г. Идеята изглежда полезна

особено при това, че жилищният пазар в България малко прегрява, особено в София“.

Какво предстои

В четвъртък предстои и вдигането на максималния осигурителен доход с окончателното гласуване на бюджета на Държавното обществено осигуряване. Засега изглежда, че в парламента има мнозинство за това, а според плана на финансовия министър той трябва да скочи от 3400 на 3750 лв. Това би било второто му увеличение за последните две години – в началото на 2022 г. той бе 3000 лв.

Увеличението му през последните две години създаде ситуация, в която той е на нивото на тавана на пенсиите, а с вероятното му вдигане тази седмица той ще го надхвърли.

„Ако се вдига всяка година максималният доход, трябва да се вдига и таванът на пенсиите, защото иначе във времето високоплатените хора просто субсидират тези, които плащат по-малко осигуровки“, посочва Вулджев и напомня, че това

създава стимули в тези високоплатени сектори да не се облагат на реалните си доходи и така парадоксално се създава стимул да се увеличи размера на сивата икономика“.