Управляващите подценяват предстоящата криза с газа в България
Индустриалните предприятия предупреждават, че има само два месеца и половина до зимния сезон, а още няма осигурена суровина
Големите енергийни консуматори:

© ECONOMIC.BG / Красимир Свраков
Изключително тревожно е, че само два месеца и половина преди началото на отоплителния сезон природният газ за България не е осигурен, а и цената му е абсолютно неясна. Ефективни мерки за това не бяха взети нито в рамките на редовното правителство, нито от кабинета в оставка. Това се посочва в позиция на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), където членуват най-големите промишлени предприятия.
„Ние, представителите на производствените предприятия в страната, се наслушахме на твърдения, че българската икономика не била голям консуматор на газ, че нямало страшно и не можем да останем без газ. Очевидно тези мантри се произнасят от хора на високо ниво, които обаче нямат идея колко предприятия в страната зависят изцяло от природния газ, на колко семейства те дават поминък и колко физически лица се отопляват с природен газ и за тях също алтернатива на практика няма за зимата“, се посочва в позицията, адресирана премиера, вицепремиерите, министъра на енергетиката и ръководителите на КЕВР и „Булгаргаз“.
БФИЕК твърди, че без доставки на природен газ много работещи хора ще са на улицата, икономиката ще бъде изключително застрашена, а държавният бюджет няма да може да поеме голяма част от социалните плащания.
Позицията на големите енергийни консуматори идва след признанието на изпълнителния директор на „Булгаргаз“ ЕАД Людмил Йоцов, който беше изслушан в енергийната комисия в Народното събрание, че не са гарантирани количествата, необходими за икономиката за август и септември. Не е ясно как се договаря доставката на тези количества. Няма и абсолютно никаква информация дали се работи за договарянето на дългосрочни доставки на природен газ, включително от 1 януари 2023 г.
Дори и при получаването на целите количества газ от Азербайджан, световният пазар е в дефицит – наблюдаваме аварии, стачки и планови престои на съоръжения на ключови доставчици. Наблюдаваме свръхзаетост на терминалите за регазификация на втечнен газ в Европа. Много от „алтернативните“ доставчици почти нямат свободни количества газ за продан извън дългосрочните им ангажименти.
Тези обстоятелства далеч не ни карат да гледаме оптимистично на възможността за осигуряване на газа за България“, се казва в позицията.
На този фон не е ясно дали има газ, който да бъде нагнетяван в „Чирен“. Съгласно публичните данни хранилището е запълнено на 38%, а средната запълненост в Европа е 62%. В Германия средната запълненост е 65%, като редица хранилища там са запълнени над 90%.
Да не забравяме, че сме на средата на летния сезон, когато потреблението е сравнително ниско. Какво ще се случи през зимните месеци, когато трябва да се доставя гориво за топлофикациите?“, пита бизнесът.
Те напомнят на правителството на Кирил Петков, че за тези рискове са го предупреждавали още в началото на март т.г., когато големите консуматори поискаха да се създаде кризисен щаб с тяхно участие, който да изготви план за действие в случай на спиране по една или друга причина на доставките на газ от Русия.
Тази мярка е предложена от нас в писмо (наш изх. 456/04.03.2022 г.), адресирано до министър-председателя, заместник министър-председателя и министър на финансите, заместник министър-председателя и министър на икономиката и индустрията, министъра на енергетиката и председателя на КЕВР“, пише в сегашното писмо.
Освен сигурността на доставките, другият тревожен елемент за индустрията са ценовите равнища. Цената за юли е с почти 44 лв./MWh по-висока от тази за април. На среща с работодателите премиерът обеща, че цените на газа след май няма да надвишават тези за април, а в противен случай ще бъдат предвидени компенсации.
За съжаление, понастоящем това обещание все още не е изпълнено. С настоящото писмо настояваме още веднъж за кризисни мерки и за спешна среща за изясняване на ситуацията. Предупреждаваме, че спирането на газа освен пагубни ефекти за икономиката, създава и значителни рискове за технологични аварии и опазването на околната среда и човешкия живот!“