Уволненията в криза всъщност може да са грешка

Историята на IBM показва, че кризите всъщност крият неподозирани възможности

Уволненията в криза всъщност може да са грешка

Снимка: Unsplash

По време на Голямата депресия през 30-те години на миналия век главният изпълнителен директор на IBM Томас Уотсън доказа нещо, което днешните мениджъри трябва да обмислят – че уволняването на служители по време на криза не е най-доброто решение, а вместо това всъщност може да се инвестира в бизнеса и това да доведе до експлозивен растеж по-късно, пише Business Insider в свой анализ. 

Стратегията в криза обаче често са точно в посока съкращаване на персонал, като това смятат да направят една трета от фирмите в САЩ, според актуален доклад на анализаторската компания PwC. Белият дом заяви, че безработицата може да достигне 20% до юни. А само през месец април работата си загубиха над 20 милиона американци. 

На фона на главозамайващите съкращения там има и компании, които все пак обещават да ги избегнат, като става дума предимно за големи технологични играчи. Според някои инвеститори това може да е налудничаво от страна на ръководството, но историята на IBM от 30-те години на миналия век говори друго, особено като се вземе предвид последвалата и половинвековна доминация в сектора. 

Справяне с катастрофа

Американската икономика през първите години на Депресията е в ужасно състояние. БВП се свива с 8% през 1930 г. и още 7% през 1931 г. Повече от 3000 банки фалират. Безработицата е към 20%, а опашките за топла храна се простират около блоковете.

По онова време IBM не е гигант, нито е добре позната, въпреки че тогава вече е създала новата категория „обработка на данни“. Компанията прави електромеханични карти, предшестващи компютрите, които помагат на големите предприятия да управляват информацията си. Пазарът на такива продукти се свива наполовина по време на Депресията, а заплатите са толкова намалели, че наемането на океан от чиновници, които да обработват данни, не излиза по-скъпо от това да накарате машина да го върши.

Томас Уотсън е наясно с фактологията, очертаваща разбитата икономика. Плановете му обаче са различни от контекста на мрачните перспективи, а думите му оптимистични: „Не виждам признаци на тежка рецесия“, казва той пред Forbes на 1 април 1930 г. „В интерес на истината мисля, че 1930 г. ще завърши като много добра година.“

Последващите действия на Уотсън подкрепят думите му. Той прави два обещания: ще поддържа фабриките в експлоатация без да освобождава никого; и ще увеличи разходите за изследвания и разработки.

Аргументът на Уотсън е, че нуждата от машините на IBM е голяма и дори компаниите да не ги купуват в момента, със сигурност ще го сторят, когато икономиката нарасне. IBM, разсъждава той, трябва да е готова да се възползва от бъдещето търсене. Затова фабриката произвежда машини и части, като ги оставя на склад. От 1929 до 1932 г. IBM всъщност увеличава производствения капацитет с една трета.

Времето е най-големият риск на Уотсън през Депресията. Приходите намаляват, а управлението на фабриката и инвентарът започват да застрашават компанията, но Уотсън не спира да настоява, че условията ще се подобрят и тогава бизнесът ще потръгне. 

На 12 януари 1932 г. той обявява, че IBM ще похарчи 1 милион долара – близо 6% от общите годишни приходи на компанията – за изграждането на изследователски център от световна класа в Ендикот. По думите му, инженерите на IBM могат да извадят продукти и иновации, които да са по-добри от конкурентните. 

Скоро обаче парите на компанията са на изчерпване. През 1932 г. акциите на IBM падат до нивата от 1921 г. Съветът на директорите обсъжда изгонването на Уотсън, но все пак го отлага. 

Повикът на историята 

Тогава се случва нещо, което никой не би могъл да предположи – избирането на Франклин Рузвелт за президент на САЩ през 1932 г. води до подписването на Закона за социалното осигуряване през 1935 г., който пък създава гигантски проблем с обработката на информация. Актът изисква от бизнеса да проследява часовете, заплатите на всеки служител и сумата, която трябва да бъде платена на социалното осигуряване. Тогава правителството трябва да обработи всички онези милиони доклади, да проследи парите и да изпрати чекове на онези, които трябва да ги получат.

За една нощ търсенето на таблични машини скача – от тях се нуждаят и фирмите, и правителството. 

Само една компания може да задоволи търсенето и това е IBM, чийто складове са пълни. Благодарение на изследвания за иновации компанията има по-добри, по-бързи и по-надеждни решения от всеки друг на пазара. Така компанията печели важни договори.  

Комбинацията от събития изстрелва IBM. Приходите скачат от 19 милиона долара през 1934 г. до 31 милиона долара през 1937 г. Нещо повече, тя ще върви нагоре през следващите 45 години, доминирайки в индустрията за обработка на данни.

На въпрос дали е очаквал Законът за социалното осигуряване да окаже такова влиянияе – тъй като за него се знае дълго преди приемането му – Уотсън казва, че не е имал идея, че това ще доведе до такъв скок в нуждите на бизнеса и правителството за водене на отчетност. Според него дори е можело Конгресът да не приеме акта, ако е някой би прогнозирал ефекта.

Рецепта на Уотсън за успех: една част дързост; една част късмет; и една част упорита работа, за да бъдете готови, когато късметът дойде. 

Историята на IBM е в контраст с плановете на съвременни играчи като Uber, който  уволни 14% от служителите си, или Airbnb която съкращава 25%, както и на всяка компания, търсеща как да спести пари чрез намаляване на научноизследователската и развойна дейност. 

Кризата COVID ускорява промените в бизнеса и обществото. Здравеопазването, пътуванията, образованието, търговията на дребно, хранителните продукти и други огромни сектори в момента се преоткриват. Докато икономическият спад оказва трагично въздействие за милиони работници и малки предприятия, голямата промяна също така отваря и големи възможности.

Коментари: 0