В капана на сателитния синдром
Европейският съюз е в дълбока криза и ако нашата страна със затворени очи осъмне в еврозоната през 2024 г., това няма да донесе магическо решение на икономическите ни проблеми
Снимка: Pixabay
~ 8 мин.
Татяна Явашева България е част от Европейския съюз и сме брънка от тази свързаност. Но в геополитически план всичко в момента е на подвижни пясъци. Откакто се появи черният лебед на пандемията, а после и на войната в Украйна, се създаде представа, че европейските политици се оттеглиха в своите високи кули. Получи се усещане за институционална немощ на европейските структури. Загърбваме ли необходимостта от европоцентризъм, или при дефицита на визионери да се свием в рамките на националните си държави и да гледаме на общата европейска идея като корона на отминалото величие? Как да продължим напред – търсим гледната точка на проф. д-р Динко Динков. Той е учен и анализатор в областта на международните отношения, преподавател в УНСС:
Снимка Красимир Свраков
Европа вече губи позиции и изпада в пълно подчинение на външнополитически доктрини зад Океана. Така Старият континент не е онзи фактор на миротворство и бързо решаване на проблеми. Големите политически колоси от едно отминало време, сред които са Франсоа Митеран и Хелмут Кол, работеха за това Европа да се еманципира от чужди зависимости и водеха последователна политика. Ние гледахме света през призмата „Изток – Запад“ и си мислехме, че Западът е нещо монолитно. Но Европа през XX век започна да губи своята сила и в края на миналия век опита чрез интеграцията на Източна Европа да засили влиянието си. А войната в Украйна се оказа
истинското изпитание за амбициите
на Стария континент. Този конфликт е нещо много по-мащабно от война между две държави. САЩ успяха да дисциплинират съюзниците и да ги поставят в свое подчинение. Америка е готова да води докрай тази война и да положи Русия на колене, за да респектира Китай. Русия обаче не може да си позволи да изгуби точно тази битка.
Разразилите се през февруари 2022 г. събития показват как се ожесточава сблъсъкът за оформяне на световния ред, който е между непримирими концепции за общественото развитие. Сега се налага парадигма за разбиране на процесите в света като остър сблъсък между демокрацията и тоталитаризма. Но това не може да обясни всичко. С времето тези понятия ще продължат да се износват. Китай ще оспорва идеята за американското лидерство. САЩ обаче съумяха да обединят поразхлабения съюз на НАТО и организацията не само се сплоти, но и се разширява. Генералният секретар на Северноатлантическия алианс Йенс Столтенберг беше казал: „Русия иска по-малко НАТО, но ще получи повече НАТО“. И ето – Швеция и Финландия се присъединяват. Това показва
съществени промени в света
и ние дори не си даваме сметка накъде водят тези процеси. При този енергиен глад, елиминираме ли руските суровинни ресурси, трудно ще се създават блага. И дали демокрациите са в състояние да минат без взаимодействие с тоталитарни държави? Засега този път води към най-страшното унижение за разумните същества – да се самоунищожат. Русия е от страните, които може да са си самодостатъчни. Затова ще има опити тя да бъде разчленена. Но ако усети екзистенциална заплаха, нейният елит може да не се поколебае и да използва силния си коз – ядрено оръжие. Всичко това вещае Апокалипсис, звучи страшно, но не е за подценяване. Присъединявам се към призива на Хенри Кисинджър от високия форум в Давос:
Да се действа по-внимателно
Наричащите себе си демокрации не могат да се лишат от икономически взаимодействия с недемокрации. Заплахата за света е голяма, в Украйна се наливат много пари, САЩ намери механизъм за кредитиране на своята икономика и за финансиране на тази война. В неразбирането всичко се свежда до добро и зло, много се говори, но истината е изкривявана - във всяка война тя е първата жертва - и светът върви към пропаст.
Традиционно българският елит е в капана на сателитния синдром. Залага се на по-големи „братя“. Ние сме функция на общи обстоятелства, пътуваме
в една лодка с други държави
и като че ли сме се отказали да търсим свой бряг. Гледаме на Евросъюза като на нещо застинало, спуснато от небето, но ЕС е жив организъм и процесите в него са под влияние на много други събития по света. Последната година беше обявена за размисъл върху бъдещето на този съюз, но не се забелязаха някакви резултати. Обществеността не се включи активно в този разговор за предстоящото. Налице е неразбирането на големия смисъл на ЕС, на основополагащите идеи, върху които е изграден този модел на интеграция, и робувайки на остарели виждания, надделя т. нар. федералистка теория. В новите условия се иска да може да се вземат решения за целия съюз, без да е необходимо единодушие, както досега. Така ще се преодолява блокирането на механизма за приемане на решения, водено от най-различни егоистични виждания. За жалост, дебатът не роди нищо сериозно, което да е на нивото на идеите на Жан Моне и Роберт Шуман. Федералистките идеи опитват да вкарат интеграционния модел
в калъпа на идеята за национална държава
Жан Моне има съвсем друга визия за обединението на Европа и според него е напълно възможно различни държави да поставят под общо управление важни отрасли на националните икономики, за да се осигури по-ефективно управление на ресурсите, с които страните разполагат. Така се обезсмисля и значението на държавните граници. Неговите смели виждания остават неразбрани и днес няма никаква промяна в тази посока. Оказахме се далеч под висотата на идеите, които ни завещаха големите европейски мислители. Дефицитът на такива личности в наши дни става все по-осезаем.
Някога Европейският съюз беше с амбиции да е сред първостепенните фактори в новия свят. Сега ЕС се превръща в
послушен инструмент
в ръцете на други и се губи ролята му в бъдещото развитие на света. Големите идеи за свободно движение на хора, стоки, капитали бяха блокирани заради пандемията. ЕС се парализира и това беше лакмусът, че няма основания за голямо самочувствие, особено при все по-ясно очертаващите се дефицити – например на суровини, но и на човешки ресурси. Като малка държава имаме интерес да сме част от по-голяма общност, но вече виждаме как се зараждат и европоскептични нагласи и призиви да не се бърза с присъединяване към паричния съвет на ЕС. Това е своеобразно следствие от провалите на Евросъюза. В България се беше създала и надежда, че може да се присъединим съм еврозоната, без да минем през т. нар. Чакалня на валутнокурсовия механизъм. А валутният ни курс е чисто административно определен. Отдавна предупреждавам, че ще дойде моментът за премерване на икономически обусловеното съотношение между лева и еврото. На фона на събитията в света
паричният съюз на ЕС търпи много несполуки
И има голям разнобой, има и концептуален сблъсък между страните членки, а ние не долавяме това. И ще платим висока цена. Страни като Германия са срещу безразборното печатане на пари, а други настояват да не се жалят средства, за да се стимулира възстановяването от пандемията. Ние страним от тези въпроси и със затворени очи сме готови през 2024 г. да осъмнем в еврозоната, въпреки критериите за членство, на които трябва да отговорим. Инфлацията е неудържима, вярно е, че има и външни фактори, но безспорното е, че липсва сериозно разбиране на процесите в българската държава, в българската икономика и във финансовата ни система. Аз съм срещу наивните призиви: „Дайте и ние да се присъединим“. Съществуването и функционирането на ЕС вече придобива нов смисъл.
Налице е неосигуреност на българската икономика с енергоносители и суровини. Сега
страхът дирижира бързането
но ние пропиляхме шансове, които бяха далеч по-благоприятни. Има необосновани очаквания, че нашето влизане в еврозоната като с магическа пръчица ще реши всичките ни проблеми. А те се коренят в наивното разбиране, че пазарът ще ни покаже кои са нашите конкурентни предимства и те да определят отрасловата структура на българската икономика, т. е. онова, с което ще се препитават българските граждани. При очерталата се тенденция към ограничаване ролята на пазарните сили, ясно изразена в енергетиката, е потребно мобилизиране на интелектуалния потенциал за разработване на стратегия, отчитаща радикалните технологични, икономически, политически промени за осигуряване просъществуването на България като социален организъм. Но каквито и надежди да възлагаме, не бива да забравяме, че международната валутно-финансова система, установена в края на Втората световна война, е
в дълбока криза
Чрез създаването на електронни пари и криптовалути се подкопава ролята и основата на тази валутно-финансова система, в която американската валута се опитва да остане резервна валута и един вид заместител на златото. САЩ обаче са най-големият длъжник в света и по този начин световната валутно-финансова система е на глинени крака. Страни като Китай и Русия работят за ограничаване ролята на долара като световни пари, пристъпват към регионални съзаклятия и опитват да минават към разплащания в национални валути. По повод войната в Украйна управляващите в Москва правят опит да наложат разплащанията за доставки на енергоносители да стават с рубли. С дигитализацията положението става неудържимо и едва ли САЩ ще съумеят да запазят ключовата роля на американската парична единица като световно разплащателно средство, което им дава възможност целия свят да ги кредитира и те да живеят на вересия. Прекомерното печатане на пари е
в дъното на голямата инфлация
И в точно тези условия някой у нас се надява ЕЦБ да си затвори очите и слепешком да приеме България в еврозоната. Още повече, че решението на Народното събрание, с което правителството беше задължено да поддържа сегашното съотношение между лева и еврото до присъединяването на страната към паричния съюз обезсмисли цялата операция по престояване на националната валута в ERM II – валутно-курсовия механизъм на ЕС. Това решение синтезира цялото безхаберие по отношение смисъла на икономическия и валутен съюз и членството на България в него. То предполага преодоляване на дилетантщината в приемането на съдбоносни решения.
Така нареченият елит у нас трябва да има
елитни знания
и за целта е добре да се довери и на експертите, а техният дефицит става все по-остър, гласът им най-често е неудобен и затова съвсем не се чува. Но такъв подход издава безотговорно отношение към съдбата на България. Аз бях и съм сред най-горещите привърженици за присъединяването ни към еврозоната, но сега нещата се усложниха, което дава възможност за всякакви политически интриги. Съветът ми е България да изучи опита на Словакия от превключването към еврото, тук сякаш никой не го и забеляза.
Много от нещата са функция на голямата игра в глобален мащаб. Но искаме ли, ще намерим начин да стигаме до собствените си решения. Проблемите разкриват и възможности пред професионалистите.
Напред към нов световен ред
Значителна част от суровините и енергоносителите са разположени на територията на държави, характеризирани като тоталитарни. Това означава, че невъзможният достъп до тях вещае остри дефицити и глад за ресурси, нужни за икономиката. При подобна ситуация рано или късно ще се потърсят силови решения за осигуряване на достъп до тях. Говори се за нов световен ред, но на този етап дори не се осъзнават същинските проблеми на нашето време. Затова не можем да градим релевантни представи за бъдещето. Човечеството навлиза в ново исторически период, в който на преден план излизат въпроси, заплашващи съществуването на хората – ресурсни, енергийни, водни, изхранването, сляпата модернизация, замърсяването, създаването на оръжия от ново поколение, преодоляването на границите между видовете. Стивън Хокинг завеща предупреждението, че изкуственият интелект може да е полезен, но може да е и най-страховитият фактор, който да развие собствена воля и да погуби човечеството.
