В очакване на първия трилионер

През последните години светът наблюдава безпрецедентна концентрацията на екстремно богатство. Причините за това са комплексни. От една страна, глобализацията на световната търговия, поевтиняването на телекомуникациите и транспортните услуги улесни натрупването на състояние. От друга, развитието на информационните технологии предлага изключително високо ниво на скалируемост на бизнеса и генериране на богатство.

Ако за един физически продукт, например, е необходимо всяка негова бройка да бъде произведена, складирана и транспортирана, то една софтуерна програма може да бъде копирана и продадена хиляди пъти за броени секунди. Бил Гейтс, например, дължи позицията си на най-богат човек на планетата основно на софтуерни продукти като Windows и MS Office. Сходна е и ситуацията с дигитализирането на продажбите. Ако за търговската империя Walmart на Самюел Уолтън е било необходимо да се инвестира във физическото изграждане на всеки магазин, то сайтът Amazon.com още със самото си създаване е имал възможност да продава в целия свят.

Затова не е изненада, че основателят на Amazon Джеф Безос днес е най-богатият човек със състояние от над 105 млрд. щ. долара. При това, той е собственик едва на 17% от Amazon – компания, струваща над 623 млрд. щ. долара. И двамата изграждат империи в сферата на търговията на дребно, но Безос го прави във виртуалното пространство, където почти

няма ограничения

пред разширяването на бизнеса. Все още обаче Безос си остава далеч от титлата трилионер. С преминаването на психологическата граница от 100 млрд. щ. долара обаче подобни въпроси стават все по-актуални: възможно ли е някой да спечели 1 трилион долара, ако да – кога и кой бизнес сегмент би могъл да генерира подобно 13-цифрено състояние?

Мнозина смятат, че дори и това да се случи, ще стане след стотици години. Според някои експерти обаче, появата на първия трилионер ще дойде много по-скоро отколкото очакваме. Организацията Oxfam например неотдавна обяви, че очаква това да стане в рамките на следващите 25 години. Поддръжниците на тази теза посочват, че експоненциалното развитие на редица нови технологии може да направи възможно генерирането на подобно богатство. Дори и първият трилионер да се появи след 100 години, това отново не изключва съвременните най-богати хора на планетата, защото напредъкът в медицината и биотехнологиите през следващите десетилетия се очаква да доведат до значително удължаване на живота. Лукс, който вероятно богатите хора ще могат да си позволят първи.

Кой ще е щастливецът и в кой бранш ще развива бизнеса си? Досегашната история на екстремното богатство е тясно свързана със сегменти като петрола, стоманодобива, търговията, а през последните години – преди всичко информационните технологии. Първият милиардер – Джон Рокфелер – дължи богатството си на петролната си империя. Днес обаче, въпреки важността си, този сегмент трудно може да генерира лично състояние от 1 трилион щ. долара. Върпосът е: кой сектор има потенциала да го направи.

Електронната търговия

може и да е донесла богатството на Безос, но дори и неговата Amazon да успее да се пребори с Alibaba за китайския и други големи развиващи се пазари, което е малко вероятно, тя едва ли ще достигне размер, при който делът му да се оценява и на половин трилион. Технологичните гиганти може и да са в състояние да променят цели традиционни сектори, но дори и пред тяхното разрастване има ограничения като броя на населението на планетата или средния приход от един абонат. Тоест, дори и дадена дигитална услуга като Amazon или Facebook да обхване всички хора, това трудно би направило нейния създател трилионер.

Интернет на нещата

Това е относително нов ИТ сектор, който свързва с интернет различни вещи около нас – автомобили, домашни електроуреди, дрехи, разнообразни машини и цели сгради. Предметите са несравнимо повече, в сравнение с хората по света, и превръщането им в абонати на телеком услуги има потенциала да генерира огромно богатство. Въпреки перспективите пред този сектор обаче, фактът, че той не е чисто софтуерен, а е свързан с наличието на хардуерни продукти, намалява степента му на скалируемост. Освен това в този бранш засега има множество малки играчи и все още не е ясно дали в него ще се наложи една компания, която да получи влиянието на Google, Amazon или Facebook в техните сегменти. И съответно - да концентрира по-голямата част от приходите в сегмента.

Brain-Computer Interface

През последните десетилетия Бил Гейтс се задържа най-дълго в челото по богатство, благодарение на това, че успя да предостави на човечеството достъпен интерфейс за работа с персонални компютри и интернет. Логично, ако някой успее да наложи масово нов тип интерфейс за управление на компютри и други устройства с мисъл чрез технологията Brain-Computer Interface, има големи шансове да спечели сходно състояние. За сега обаче играчите в този нов сегмент са прекалено малки, а големите ИТ корпорации нямат ясно изразен интерес към него.

Космосът

е друга перспективна област, в която частните компании тепърва навлизат, а потенциалът за растеж е огромен. Възможностите за по-евтино извеждане на хора и товари в орбита, за осъществяване на по-далечни мисии (до Луната или Марс), както и за минодобив на астероидите позиционират много добре предприемачи като Илън Мъск (Space X) и отново Джеф Безос (с друга негова компания Blue Origin). Дори малка част от астероидите в Слънчевата система притежават залежи от ценни метали като злато и платина, надвишаващи по количество тези на Земята. Това безспорно са активи за трилиони долари, но все още е трудно да се оцени в каква степен една или повече компании могат да се доберат до тях. Силните позиции на Безос както в този бранш, така и в електронната търговия, а също и в други перспективни сфери като „облачните“ услуги и домашните асистенти обаче, увеличават шанса той да се окаже трилионер в обозримо бъдеще, а състоянието му да бъде генерирано не от един, а от няколко пазарни сегмента едновременно.

Нанотехнологии

Досегашното развитие на този сектор не показва потенциал за 1 трилион долара. Той обаче би могъл да дойде от един конкретен пробив – създаването на наноасемблер. Това е концепция за миниатюрен робот с големината на молекула, който би могъл да променя материята около себе си на атомно ниво. На теория достатъчно на брой подобни роботи биха могли да създадат даден предмет „от нищото“, което би променило из основи производството на много стоки. Все още обаче е прекалено рано да се прогнозира кога подобна технология ще бъде създадена, а още по-малко – кога тя ще достигне до пазара.

Биотехнологиите

и по-конкретно сфери като биониката и синтетичната биология са друг недигитален сегмент, който може да е достатъчно скалируем, за да създаде огромно богатство. Създаването на изкуствени организми обещава огромни нови възможности в области като медицината, земеделието, енергетиката, строителството и дори подобряването на човешкото тяло. На теория един нов продукт, който може да изхрани милиони хора по света или да добави непознато свойство на човешкото тяло, би могъл да генерира значително богатство на своя създател. Все още обаче сме далеч от подобен пробив.