Публични финанси
Възходът на крайнодесните в Германия
Меркел ще бъде канцлер за четвърти път, но ще трябва да се справя с националистическите формации в Бундестага
~ 3 мин.
Ангела Меркел ще управлява за четвърти път Германия и ако завърши своя мандат, тя ще се изравни със своя предшественик Хелмут Кол, който управлява страната 16 години (близо половината от това време е канцлер на Западна Германия). Наред с облекчението, че страната ще запази стабилния курс на икономическо развитие, което по време на управлението на Меркел е в неизменно възходящ тренд, много политически анализатори са притеснени от състава на новия парламент.
В Бундестага ще влязат шест партии, сред които всички крайнодесни формации. Подобно нещо не се е случвало от половин век, пише в свой анализ The Independent.
Вярно е, че консерваторите от Християндемократическия съюз и Християнсоциалния съюз (ХДС/ ХСС) спечелиха 33% от гласовете и така остават незаобиколим фактор във формирането на новия кабинет. Двете „сестрински“ партии обаче губят 8.5% спрямо предишните избори, което е около 1 млн. гласоподаватели. Много от тези гласове са се прелели в националистите от „Алтернатива за Германия“ (АГ), която вече е трета политическа партия с 13.5% представителство.
Германският канцлер обеща да адресира тревогите на хората, които избраха да гласуват за антимюсюлманската и антиимигрантската партия АГ.
Междувременно Социалдемократическата партия (СДП) - настоящите коалиционни партньори на Меркел и титан в германската политика през последните 150 години, достигна историческо ниско ниво на доверие у избирателите – едва 20%.
Малките партии като цяло се представиха добре на изборите и получиха по-висок резултат спрямо изборите през 2013 г. Либералната Свободна демократическа партия (ФДП) отново влезе в Бундестага с 10.5% от гласовете, Зелените също - с 9.5%, а Левицата получи 9%. Избирателната активност и участието на избирателите изглежда са се покачили от предишните избори.
Лидерът на СДП Мартин Шулц незабавно изключи възможността да се върне в коалиция с Меркел, оставяйки канцлера да участва в коалиция с либералите и Зелените - т.нар. "Коалиция Ямайка", защото цветът на трите партии съвпада с флага на африканската държава – жълто, черно и зелено.
Досега такава коалиция не се е формирала в Германия, макар че в някои региони, като в северната част на Шлезвиг-Холщайн, работи точно такава коалиция. Като алтернатива на този троен съюз Меркел може да избере да управлява в малцинство.
Резултатът от изборите е огромен удар за Мартин Шулц, бивш председател на Европейския парламент, който стана лидер на СДП по-рано тази година и се надяваше да развали плановете на Ангела Меркел от четвърти мандат. Малко преди изборите той дори ѝ предложи да му стане вицеканцлер.
По време на пресконференцията след изборите Шулц атакува "десния екстремизъм" на „Алтернатива за Германия“ и каза на своите привърженици в Берлин, че именно резултатите на АГ са „най-депресиращото нещо“.
В речта си след изборите Меркел атакува "незаконната миграция" и заяви, че "външната и вътрешната сигурност" ще бъде един от фокусите в следващите месеци, което някои приемат като „намигане“ към „Алтернатива за Германия“, която има тези приоритети.
"Стигнахме там, където искахме да бъдем. Искахме да бъдем най-голямата политическа сила. Сега зависи от нас да направим правителство и без нас не може да се образува правителство“ каза Меркел.
"След като 12 години носихме отговорност за правителството, резултатът, който получихме днес всъщност не е нещо, което може да приемете за даденост. Естествено, пред нас има предизвикателство, с което ще се сблъскаме за в бъдеще и това е, че „Алтернатива за Германия“ влезе в парламента. Ще трябва да спечелим онези, които гласуваха за АГ като решим проблемите им и вземем предвид опасенията, но и демонстрирайки добри политически решения“, каза Меркел.
Александър Галънд, водещ кандидат на АГ, заяви: "Правителството, както и да изглежда, трябва да се подготви за трудни времена. Ще ги преследваме. Ще върнем страната на хората“.
Като цяло кампанията на крайнодясната партия бе доминирана от бежанската криза, а анти-ислямските плакат на АГ бяха разположени навсякъде в страната.
За последно такива крайни партии са влизали в Бундестага през 1949 г., когато Германската дясна партия, съставена основно от бивши членове на Нацистката партия, спечели пет места в парламента. На следващите избори формацията не можа да вкара нито един депутат.
Освен “Алтернатива за Германия“ най-известната съвременна германска крайнодясна партия е Националната демократична партия на Германия (НДП). Досега тя имаше представителство само в някои местни парламенти, но никога не се е добирала до Бундестага.
„Алтернатива за Германия“ бе основана през 2013 г. като партия срещу еврото. Тогава спечели 4.7% от гласовете на федералните избори и не успя да премине прага от 5% за влизане в парламента. Оттогава тя започна твърда антиимигрантска и анти-ислямска реторика, виждайки, че така популярността ѝ се увеличава. Формацията обеща да забрани джамиите, минаретата и дрехите, покриващи лицата на жените. Също така партията обеща да вкара ангела Меркел в затвора заради либералното ѝ отношение спрямо бежанците.
В Бундестага ще влязат шест партии, сред които всички крайнодесни формации. Подобно нещо не се е случвало от половин век, пише в свой анализ The Independent.
Вярно е, че консерваторите от Християндемократическия съюз и Християнсоциалния съюз (ХДС/ ХСС) спечелиха 33% от гласовете и така остават незаобиколим фактор във формирането на новия кабинет. Двете „сестрински“ партии обаче губят 8.5% спрямо предишните избори, което е около 1 млн. гласоподаватели. Много от тези гласове са се прелели в националистите от „Алтернатива за Германия“ (АГ), която вече е трета политическа партия с 13.5% представителство.
Германският канцлер обеща да адресира тревогите на хората, които избраха да гласуват за антимюсюлманската и антиимигрантската партия АГ.
Междувременно Социалдемократическата партия (СДП) - настоящите коалиционни партньори на Меркел и титан в германската политика през последните 150 години, достигна историческо ниско ниво на доверие у избирателите – едва 20%.
Малките партии като цяло се представиха добре на изборите и получиха по-висок резултат спрямо изборите през 2013 г. Либералната Свободна демократическа партия (ФДП) отново влезе в Бундестага с 10.5% от гласовете, Зелените също - с 9.5%, а Левицата получи 9%. Избирателната активност и участието на избирателите изглежда са се покачили от предишните избори.
Лидерът на СДП Мартин Шулц незабавно изключи възможността да се върне в коалиция с Меркел, оставяйки канцлера да участва в коалиция с либералите и Зелените - т.нар. "Коалиция Ямайка", защото цветът на трите партии съвпада с флага на африканската държава – жълто, черно и зелено.
Досега такава коалиция не се е формирала в Германия, макар че в някои региони, като в северната част на Шлезвиг-Холщайн, работи точно такава коалиция. Като алтернатива на този троен съюз Меркел може да избере да управлява в малцинство.
Резултатът от изборите е огромен удар за Мартин Шулц, бивш председател на Европейския парламент, който стана лидер на СДП по-рано тази година и се надяваше да развали плановете на Ангела Меркел от четвърти мандат. Малко преди изборите той дори ѝ предложи да му стане вицеканцлер.
По време на пресконференцията след изборите Шулц атакува "десния екстремизъм" на „Алтернатива за Германия“ и каза на своите привърженици в Берлин, че именно резултатите на АГ са „най-депресиращото нещо“.
В речта си след изборите Меркел атакува "незаконната миграция" и заяви, че "външната и вътрешната сигурност" ще бъде един от фокусите в следващите месеци, което някои приемат като „намигане“ към „Алтернатива за Германия“, която има тези приоритети.
"Стигнахме там, където искахме да бъдем. Искахме да бъдем най-голямата политическа сила. Сега зависи от нас да направим правителство и без нас не може да се образува правителство“ каза Меркел.
"След като 12 години носихме отговорност за правителството, резултатът, който получихме днес всъщност не е нещо, което може да приемете за даденост. Естествено, пред нас има предизвикателство, с което ще се сблъскаме за в бъдеще и това е, че „Алтернатива за Германия“ влезе в парламента. Ще трябва да спечелим онези, които гласуваха за АГ като решим проблемите им и вземем предвид опасенията, но и демонстрирайки добри политически решения“, каза Меркел.
Александър Галънд, водещ кандидат на АГ, заяви: "Правителството, както и да изглежда, трябва да се подготви за трудни времена. Ще ги преследваме. Ще върнем страната на хората“.
Като цяло кампанията на крайнодясната партия бе доминирана от бежанската криза, а анти-ислямските плакат на АГ бяха разположени навсякъде в страната.
За последно такива крайни партии са влизали в Бундестага през 1949 г., когато Германската дясна партия, съставена основно от бивши членове на Нацистката партия, спечели пет места в парламента. На следващите избори формацията не можа да вкара нито един депутат.
Освен “Алтернатива за Германия“ най-известната съвременна германска крайнодясна партия е Националната демократична партия на Германия (НДП). Досега тя имаше представителство само в някои местни парламенти, но никога не се е добирала до Бундестага.
„Алтернатива за Германия“ бе основана през 2013 г. като партия срещу еврото. Тогава спечели 4.7% от гласовете на федералните избори и не успя да премине прага от 5% за влизане в парламента. Оттогава тя започна твърда антиимигрантска и анти-ислямска реторика, виждайки, че така популярността ѝ се увеличава. Формацията обеща да забрани джамиите, минаретата и дрехите, покриващи лицата на жените. Също така партията обеща да вкара ангела Меркел в затвора заради либералното ѝ отношение спрямо бежанците.
