Вече сме закъснели с приемането на еврото

Любомир Дацов е член на Фискалния съвет от 2015 г. Завършил е УНСС. През 1992 г. започва работа в Министерството на финансите, а от 2003-а до 2009 г. е зам.-министър, отговарящ за бюджета. Разговаряме с него за идеята България да кандидатства за т.нар. Чакалня за еврозоната - механизмът ERM II.

Г-н Дацов, въпросът за присъединяването на България към еврозоната отново бе поставен – този път от служебното правителство. В точен момент ли обаче?

Влизането в еврозоната е системен процес. Не мисля, че до преди една година е имало каквито и да е значими усилия и разговори за еврото, за да говорим за момент сега.

„Принципът „Всяко чудо за три дни” е валиден по темата за присъединяването ни към еврозоната. Но дали сега е време отново да говорим за това?

А защо да не е време? Присъединяването към еврозоната е нещо, което сме задължени да направим. Въпросът за подходящия момент има само политическо естество и никакво друго измерение. От гледна точка на целесъобразност за въвеждане на еврото – всеки „точен момент” вече е закъснял.

Закъсняхме да въведем еврото. Самата еврозона не е намерила своята равновесна точка, но сигурни ли сме, че тя е готова за разширяване?

Знае се, че по дефиниция системите са динамични. Във всеки момент системата се стреми към нов баланс. От икономическа гледна точка, ние трябва да предложим изход от валутния борд и, рано или късно, това предполага влизане в еврозоната. Друг възможен изход не ми се вижда приемлив. Има турбуленции, но те трябва да намерят равновесие. Европа трябва или да излезе по-силна, или като в семейство, което не знае какво прави, да се стигне до развод.

Скептицизмът на българите за присъединяване към еврозоната нараства и експресно проучване показа, че вече три четвърти от хората у нас са против присъединяването…

Уверени ли сте, че тези хора имат рационален мотив против присъединяването, че те са наясно защо трябва да бъдем там? Има митове и легенди и не е само проблем на хората да познават тънкостите и спецификите, а е задължение на правителствата да разясняват предимствата от присъединяването.

В такъв случай нека да разясним какви биха били плюсовето от присъединяването ни към еврозоната?

Най-популярното обяснение, е че когато си част от едно семейство, валутата е важна и е улеснение, ако тя е еднаква. Левът е фиксиран към еврото, но когато някой търгува с нас, той не е сигурен, че управляващите няма да решат политически да отвържат курса и той да загуби значителна сума. Особено при договори за дългосрочни отношения. Повечето от чуждестранните инвеститори знаят малко за икономиката ни. Голямата част от тях вярват повече на еврото и ЕЦБ, отколкото на непозната централна банка, на която и да е малка страна.

Имате ли някакви резерви към включването ни в еврозоната?

Не виждам сериозни негативи. Още повече, че сам по себе си валутният борд е фиксиран курс на лева към еврото. Изпитваме всички негативи, които усеща еврозоната, но тъй като не сме в този валутен съюз, не може да усетим позитивите, защото зад гърба ни не стои ЕЦБ с нейните гаранции. Не че и там нямаше проблеми, но размерът им е различен от това, което става в България.

Стане ли дума за присъединяването на България към еврозоната, веднага се чуват гласове, че е крайно време да се откажем от валутния борд. Трябва ли?

Той трябва да продължи да действа до присъединяването ни в еврозоната. Има стратегия от 2005 г., тя е единствената – там и правителството, и централната банка заявяват, че целта на България е еврозоната и излизането страната от валутния борд ще стане след постигането на тази цел. Не виждам причина да се отказваме от нещо, което е ефективно и дава добри резултати. Няма никакви индикации, че валутният борд се е изчерпал, поне по линия на платежния баланс. Той продължава да слага прегради пред безотговорно монетарно  и фискално поведение. 

Слабост на валутния борд е, която всъщност е основната му сила, е, че когато само се имитира дейност, бордът започва да затяга “въжето”. А когато икономиката се развива и се правят правилните неща, бордът дава допълнителни гаранции и сигурност. Факт е, че бордът и данъчната ни политика дават стабилност на България и са фактор за привличането на инвеститори.

Какво да правим, докато ни се даде зелена светлина за ERM II?

Населението няма как да знае какво се прави, за да се стигне до политическо решение за влизането ни в т. нар. чакалня. Търсят се гаранции, че ще допринасяме за развитието на тази система, а няма да разчитаме само на ползи. Ценното на момента е, че сега започна да се говори за присъединяването ни към еврозоната и тази тема трябва да запази своята актуалност. Има редица ненаправени реформи, които се очакват България да извърши.

Ние трябва да чакаме да ни поканят ли?

Процесът е двустранен. Влизането в ERM II е свързано с политически ангажименти. Въпросът е какво се прави в тази посока и защо толкова време не се осъществиха реформите, които биха ни направили желани в еврозоната. Основен въпрос например е защо от кризата насам темпът на конвергенция на страната ни   е два пъти по малък, спрямо аналогичните на нас страни в ЕС.

В такъв случай каква стойност има изразеното от служебното правителство желание въпросът за влизането в ERM II отново да бъде поставен на дневен ред?

Това е правилна стъпка. Текат турбулентни процеси и поставянето на въпроса означава търсене на обществена подкрепа. Хората ще се убедят колко важно е да се присъединим към еврозоната.

Смятате ли, че вече сме по-близо до ERM II?

Правителството и централната банка трябва да кажат колко близо или колко далеч сме. Служебното правителство е наясно, че през неговия мандат едва ли подобен въпрос ще се реши. На ако то създаде по-добра основа за преговори, ще му кажем браво. Управляващите тръгнаха уверено, но после рязко спряха да говорят по темата. Дали пък не се поуплашиха от тази своя смела стъпка…