Велев: Бизнесът и синдикатите трябва да договарят минималната заплата

Минималната заплата трябва да се договаря между работодателските и синдикалните организации. Освен това минималното възнаграждение трябва да варира за различните икономически дейности. Това коментира в ефира на „Нова телевизия“ председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.

„Имаме сектори, където средната заплата е над 3000 лева, и други, където е под 1 000 лв. Има разликата три пъти в средните заплати“, обясни той.

По думите на Велев еднаквото равнище на минималната заплата за всички дейности обезсмисля ролята на въпросната заплата „В половин Европа, като брой наети работници, минималната месечна работна заплата не се определя от правителството, а от работодатели и синдикати. Там, където няма месечно определяна минимална заплата от правителството, средната заплата е с 60% по-висока“, каза председателят на АИКБ.

Според него България може да извлече конкурентно предимство пред останалите страни, ако между работодатели и синдикати има зрели индустриални отношения и добър диалог. Засега двете страни са постигнали съгласие, че трябва да направят още един опит за договаряне на прозрачен механизъм, по който да се определя минималната работна заплата.

„За 2021 г. отсега знаем, че ще е 650 лв. За това правим опити за 2022 г. за механизъм, който да я определя. Ако погледнем назад, малко над 10% беше ръстът на средната работна заплата за изтеклата година, а малко под 10% е ръстът на минималната. Тоест за миналата година се движат в пакет“, отбеляза Васил Велев и добави: „Важно е съотношението между минимална и средна заплата. Също и съотношението по икономически дейности и по региони. В някои от тях минималната ще се изравни със средната. Това важи и за някои икономически дейности, което не е добре“.

По отношение на нивото на заетост в България председателят на АИКБ каза, че в страната ни няма безработица, а дори е обратното – има „глад“ за работници, включително и неквалифицирани и необразовани.