Верига на храните в ЕС и България
Функционирането на пазара в Общността загатва за ниско ниво на адаптивност при българските земеделски стопани, посочват от ИнтелиАгро

Европейската комисия публикува доклад за веригата на храните в Общността. ИнтелиАгро представя някои от по-интересните показатели, както и допълнителни данни от Евростат:
- Селскостопанска продукция произвеждат около 12 млн. ферми в Общността;
- На следващата стъпка по веригата са приблизително 300 хиляди преработвателни предприятия, които създават междинна или готова продукция.
- Над 2,8 млн. дистрибутори и компании в сферата на услугите доставят храна на повече от 500 млн. европейски потребители;
- 827 млрд. евро е добавената стойност по цялата верига „производство-преработка-търговия“ за 28-те страни-членки (2012 г.);
- В селскостопанския сектор и хранително-вкусовата промишленост са ангажирани 7,5% от всички заети и се произвежда 3,7% от Брутната добавена стойност в ЕС;
- Хранително-вкусовата промишленост е най-големият отрасъл в сектор „индустрия“ - с 13% от добавената стойност и 15% от заетостта;
- На селското стопанство се дължат едва 25% от добавената стойност по веригата на храните. Също една четвърт имат преработвателите, докато търговията и услугите, свързани с хранене носят останалата половина от добавената стойност;
- В същото време, в земеделието са ангажирани над 52% от заетите лица във веригата. Близо 38% е делът на търговията и услугите, свързани с хранене, а 10% - на преработвателния сектор;
- 69% от всички стопанства в 28-те страни-членки на ЕС са с размер до 5 хектара, а само 2% - над 100 хектара. Общо за индустрията и търговията, малки и средни са 99% от предприятията;
- Най-големите 5 търговци на дребно във всяка от страните-членки контролират 46% от пазара. В пет страни техният дял е над 60%. В същото време, петте най-големи земеделски стопанства произвеждат средно само 0,19% от селскостопанската продукция;
- Две трети от обработваемата земя в ЕС-28 се използва от стопанствата с размер над 500 дка, 21,4% - от стопанства между 100 и 500 дка, 9,8% - от 20 до 100 дка, и 2,4% - до 20 дка. Най-големите стопанства имат най-висок дял в земеползването в: Словакия - 94%, Чехия - 93,4%, Великобритания – 87,9%, България – 86,9%. Най-нисък е той в Словения – 12,1%, Кипър – 29%, и Полша – 29,5%. Най-малките стопанства ползват най-висок дял от обработваемата земя (освен в Малта) в Кипър – 16%, и Румъния – 12,9%.
- Едва 2% е обемът на директните продажби от производител на краен потребител в ЕС;
- 47% от първичните продажби на плодове и зеленчуци в ЕС са осъществени от сдружения на производители;
- 54% от търговията на дребно с хранителни стоки се осъществява в търговски вериги;
- Европейските домакинства заделят средно 14% от общите си месечни разходи за храни и безалкохолни напитки, втори най-висок дял след разходите за жилище и комунални услуги. Делът се различава значително между страните-членки. За България той е 18,7%, за Латвия – 19,1%, Естония – 20,7%, Литва – 23,8% и Румъния – 29,7%, а за Великобритания, Люксембург, Австрия, Ирландия и Германия – в порядъка на 9-10,5%;
- Дългосрочната тенденция е делът на разходите за храна да намалява, като спадът за развитите страни е значително по-плавен. За Обединеното кралство той намалява с 1,3 процентни пункта между 1995 и 2013 г., а в САЩ понижението за 30 години е 2,6 пр. п., достигайки 10% през 2013 г;
- Колебанията в цените на селскостопанската продукция са значително по-сериозни, в сравнение с тези в хранително-вкусовата промишленост и особено в търговията на дребно (Графика 1). Причината е, че необработените суровини представляват само част от себестойността на храните;
- Дори силно поскъпване на земеделската продукция се отразява в значително по-малка степен на цената на крайния продукт в търговската мрежа. При поевтиняване на селскостопанските суровини, обаче, се наблюдава тенденция цените на храните да остават непроменени.
Описаната обща картина на веригата на храните в ЕС дава интересни поводи за размисъл относно ситуацията в България.
Продажбите от сдружения на производители е широко разпространен механизъм в ЕС, който у нас почти не се практикува с всички последствия от това върху цената на реализация на продукцията.
Концентрацията в земеползването е сред най-високите в ЕС. За съжаление това не отразява оптимално използване на факторите на производство, като се има предвид, че с 3% от земята и 3,3% от работната сила България произвежда едва 0,8% от Брутната добавена стойност в селското стопанство в Общността. Тази концентрация тепърва трябва да доказва своята целесъобразност пред обществото и държавата.
Ниският дял на добавена стойност по веригата не е „феномен“ единствено за родните стопани. На фона на ЕС (пък и на развития свят като цяло) е абсолютно нормално по-голямата част от крайната цена, която плаща потребителя да остава в следващите етапи по веригата. Ето защо фокусът у нас би следвало да се насочи върху темата как българските производители могат да станат по-ефективни.
Безспорно е, че земеделските производители за изложени на по-сериозен ценови риск. Рязкото поевтиняване на продукцията не е проблем само за България, а е част от тенденциите на единния пазар, които пък са отражение на световните пазари. Необходимо е фермерите да бъдат по-адаптивни към ценовите промени, да следят внимателно тенденциите на пазара и да планират по-ефективно дейността си, така че в добри години да трупат резерви за лошите.