Интервю | Viber Pay може да заработи в България още преди приемането на еврото

Г-н Райков, Вие сте в сектора на комуникационните технологии от близо две десетилетия, а във Viber – от 8 години. Как се трансформираха приложенията за комуникация през това време?

Те се трансформираха на етапи и на скокове. Имаше три големи фази на развитие на тези услуги. Първата беше, когато мобилните телефони започнаха да имат такива възможности – най-вече през услугите на телекомите, които не бяха напълно безплатни. След това се появиха услугите за комуникация, които първоначално бяха достъпни само на компютри, тъй като дори някои преносими устройства да можеха да поддържат чатове, мобилните мрежи не бяха достатъчно стабилни. Това беше ерата на Skype. Следващата голяма фаза е тази от последните 10 години, която може би е към своя край и по време на която услугите станаха възможни навсякъде и по всяко време, включително видео разговори, мултимедийни съобщения. Това вече е зряла екосистема от услуги и приложения, които хората днес възприемат като даденост.

В момента сме на прага на следващия етап, който е свързан с това не просто да се обменя информация, ами в тези разговори по много естествен начин да се вкарат услуги и интеракции, свързани с реалния живот – били те финансови транзакции, анализи или изкуствен интелект, който да обогатява комуникацията. Най-общо казано – това, което наричаме суперприложение.

Viber също обяви амбицията си да се превърне в суперприложение. Какво представлява то и каква е вашата визия за това?

Използваме тази дефиниция поради липса на по-добра. Тя е заредена с различни разбирания от различните играчи на пазара. Според най-широко разпространената, това е приложение, което позволява в един интерфейс да може да се комбинират различни функции и услуги, с които хората са свикнали. В нашия случай ние започваме с комуникационните функции и върху тях добавяме плащания, възможности за поръчка или резервация в онлайн търговията или от ресторанти, фризьорски салони, фитнес зали и т.н. Върху това можем да добавим други възможности, свързани с мобилни игри или с добавена реалност. Смисълът на това е улеснение, пестене на пари и време на потребителите. Ключовото нещо, за да кажеш, че това не е просто набор от функции под една шапка, които не си говорят помежду си, е да ги навържеш по логичен начин и да се създават много по-холистични потребителски преживявания.

Как би изглеждало това във Viber?

В нашия случай, например, много хора си говорят за покупки, за организация на пътувания, всякакви потребителски избори във Viber. И в един момент се стига до: „платих еди-колко-си пари, дайте да ги разпределим“. Най-логичното нещо е, вместо да се ходи в друга среда, това да се случи на място, където се води разговорът. Да може с един бутон да се създаде „money pot“ като едно виртуалнa касичка, където хората да сложат необходимата сума. В момента хората си прекъсват разговора, отиват някъде другаде, отново търсят същия човек и тези две различни екосистеми не си говорят.

Когато това го преведем в комуникацията между потребители и бизнеси, виждаме, че особено при малките и средни търговци има големи възможности за модернизация и оптимизация и този холистичен подход да създаде изключително много стойност.

Ако в зората на приложенията за комуникация личеше фрагментацията помежду им, то с годините те сякаш се уеднаквиха, едните изкопираха другите. Днес вече всички говорят за суперприложения, дори X/Twitter. Коя е онази добавена стойност, от която ще дойде разликата между отделните платформи?

Разликата, която има смисъл и е печеливша, е адаптацията към локалния пазар. Потребителите в България имат едни навици за пазаруване, търсене на информация или платежни услуги, които са много различни от Англия, където все още използват чекове или доминиращия PayPal. Заради това ние много акцентираме върху локалния подход и нашата екосистема да е максимално отворена, да бъде с различни слоеве, които да бъдат като отделни платформи, за които да се закачат различни и най-смислените за местния пазар доставчици. Ние имаме добър пример за локална интеграция в България с ePay и EasyPay за предоставяне на информация за битовите сметки, но в Гърция няма такава компания и не може да пренесем същия подход. Американските услуги пък, които са ориентирани към своя огромен вътрешен пазар, много често взимат този подход и опитват да го приложат глобално.

Това, което мисли Илон Мъск за X, той го мисли за Щатите, за Англия и Канада като втори пазар и може би страните от Г-7 или Г-20. Затова много често потребителите от Източна Европа не получават пълния набор от функции, защото допълнителното усилие за тези малки пазари не си заслужава. Това е, върху което акцентираме ние. И тъй като сме лидери на пазарите в Югоизточна Европа, с голяма пенетрация, ние можем да си позволим да инвестираме допълнителни усилия да създадем локален подход.

Тоест ще има нещо като Viber версия за България, за Гърция и пр.?

Може да си го представим като някой от големите брандове ресторанти – те са с подобна концепция, подобно меню, но имат някои специфични вкусове и предложения. Така и Viber ще изглежда по един и същи начин, сваля се от едно и също място, кодът отдолу е подобен. Но функциите и кой ни помага да ги реализираме на локалния пазар могат да са различни. Най-вероятно, ако човек се пренесе от една страна в друга, ще има някои функции, които ще липсват или ще са допълнителни. Всъщност, наборът от функции ще е много по-широк, защото ние сме склонни да работим с доставчици, които са само локални, а не само с един глобален, който – ако той не поддържа България например – да не се занимаваме с местния пазар.

Какво трябва да бъде постигнато, за да се нарече Viber суперприложение?

Плащанията са много важен компонент. Ако не си интегрирал плащания в основни сценарии на своята услуга, то на практика не предлагаш толкова дълбока интеграция и не отключваш тези икономически възможности, за които споменах. Това е ключовото парче от пъзела. Нашата амбиция е до 6 месеца да стартираме разплащателна услуга в Азия, Филипините. Таргетираме и други големи икономики, така че очакваме през следващата година броят на страните да нарасне и вече да покрива голяма част от потребителската ни база.

Визирате Viber Pay. Как се развива тази функционалност в другите държави, където вече стартира? От колко потребители се ползва?

Услугата стартира много успешно, за момента надминава нашите очаквания. Първите пазари, на които започна да функционира, са Гърция и Германия. Добавихме още шест страни, използващи еврото – Кипър, Словакия, Словения, Литва, Хърватска и Естония. Конкретна цифра за потребителите в момента не споделяме, но мога да кажа, че спрямо абсолютни портфейли в тези страни, ние се нареждаме в челните места на алтернативните финтех приложения там. Вече има сериозни транзакции, които се обменят.

Обвързвате Viber Pay с еврото и приемането му в България. Има ли шанс функцията да стартира преди това?

Бих казал, че ако България вече беше в еврозоната, ние щяхме да имаме Viber Pay тук. Дали ще изчакаме до приемането на еврото? По-скоро в момента се опитваме да ускорим този процес, търсим алтернативни варианти, включително говорим с различни доставчици. Еврото много се забави и имаме хипотеза, в която да стартираме с левове. Проблемът е, че големите доставчици не искат да се занимават с малки нишови валути, чието бъдеще е неясно. Истината е, че няма интерес от големите компании, които предлагат финансова инфраструктура, да инвестират в поддръжка на българския лев.

Цялата тази тенденция на обединяване на много функции в едно суперприложение как ще се отрази на конкуренцията? Каква е опасността да повлияе задушаващо на малките стартиращи компании, които тепърва ще навлизат на пазара?

Може би най-правилният отговор е: зависи. Причината е, че ние улесняваме бариерата за навлизане в мобилните услуги за компании, които нямат ресурс да създадат приложение. Докато ако създадат чатбот в нашето, те го разработват веднъж, а ние отговаряме за съвместимостта с операционните системи, новите версии на устройствата и п.р. Ние сме компания, която се специализира в разработката на платформата а не на крайните услуги, които работят върху нея.. Въпреки че сме много голяма платформа за публикуване на чатботове например, ние много рядко разработваме такива, под 1% от чатботовете в платформата са наши. Повечето са на доставчици, на финансови услуги, новинарски, за поръчка на храна или такси и тн. Една от малкото области, където контролираме почти всеки аспект, е Viber Pay.

Говорейки за това и за акцента върху фирмите в приложението, ще се промени ли бизнес моделът на Viber в посока рекламни приходи, на каквито в момента не разчита особено?

Да, основната част от приходите ни е свързана с бизнес съобщенията. Това е нашият ключов продукт – съобщенията, които заместват sms-те от банки, куриерски фирми, търговци, правителствени и неправителствени организации. Това е сегментът, който и в момента смятаме, че има най-голям потенциал за развитие чрез изпращане на по-интерактивни и мултимедийни съобщения. Много инвестираме в тази посока. Но това са услуги, които са достъпни за по-големите и по-богати бизнеси, но не за малките и средните, които са гръбнакът на икономиката и през които се извършват повечето транзакции. Затова искаме да пренесем опита си от бизнес съобщенията към по-малките компании, които са по-предпазливи, не толкова технологични, но имат 200 клиента и също искат да им изпратят информация. За тях единичният клиент е много по-важен.

Така че ние работим активно и една от първите стъпки е пускането на бизнес акаунтите, които обявихме в България в началото на годината. Пускаме все повече функционалности, някои ще бъдат платени, но основният ни фокус е върху подобряването на интеракциите между бизнес и клиенти, отколкото да разширим агресивно опциите за реклама във Viber.

Как се разви българският офис от времето, когато той на практика бяхте само Вие? Каква е ролята му в рамките на глобалната компания?

Българският офис се разрасна значително. Преди 8 години аз стартирах сам. В момента той е четвъртият най-голям офис на Viber в света. Компанията като брой служители нарасна с умерени темпове, но българският офис вече представлява 7 – 8% от всички наши хора по света. Развихме много млади таланти, привлякохме млади българи от чужбина. Горди сме, че имаме много голяма лоялност – от първите десет привлечени служители тук, девет все още работят за Viber и на позиции с много повече отговорности тук в София. Други отидоха в ключови офиси на компанията в Лондон, в Мадрид.

А какво от дейността на Viber се случва тук в София?

От офиса ни в София се управляват процеси като PR, бизнес развитие и стратегически партньорства, онлайн продажба, маркетинг и то за целия регион на Европа. Отделно привлякохме специалисти по финтех услуги, които също частично се разработват от София. Сред тях са първите ни QA специалисти, програмисти и IT хора изобщо.

Самият вие от началото на годината поехте още по-висока роля в глобалната компания, ставайки вицепрезидент за ключови пазари в Rakuten Viber. Как се промениха работата и задълженията ви?

Най-ключовата промяна е, че аз съм пряко ангажиран заедно с другите колеги от бордa на директорите на компанията със стратегическото планиране на Rakuten Viber, приоритизирането на посоката, продуктите и изживяванията, които искаме да създаваме в дългосрочен план. Аз на практика съм въвлечен в процеса на одобрение на всички планове за развитието на продукта в различните звена на компанията. Също и в нашата глобална маркетингова и комуникационна стратегия. Бих казал, че е доста голямо разнообразие от отговорности.

Ключовото е, че поради това, че аз съм въвлечен в консолидирането на нуждите на потребителите от изключително шарения спектър от пазари, които обслужваме, моята основна задача е да донеса есенцията на това от какво нашите потребители имат нужда и къде е най-малкото общо кратно между нуждите на потребителите ни във Филипините, в България, Украйна, Великобритания или САЩ. Така че донякъде аз представям локалния местен глас, но той звучи на много езици и по много начини. Моята задача е да намеря допирната точка и тези неща, които ако ги подобрим и развием, ще подобрят живота на максимално много хора.

Една от най-горещите теми днес е изкуственият интелект. Как се отразява технологията върху комуникационните приложения? Колко съществена ще е промяната и в каква посока?

Обществеността изведнъж беше завладяна от тази тема, но ние като компания използваме изкуствен интелект от много години. Откакто пуснахме чатботовете преди 6 години, ние сме правили стотици проекти с банки, с големи брандове, които използват AI. Интересно е да се каже, че нашата компания майка обяви преди по-малко от месец стратегическо партньорство с OpenAI, създателя на ChatGPT, за трениране на техни модели и въвеждане на тези технологии в различни услуги и приложения, включително и Viber. Нещо, което виждаме като възможности, е например „умен“ редактор да преработва съобщенията, така че да звучат по определен начин. Или ако няколко часа не си си гледал телефона и някоя група е избухнала със съобщения, да може с едно натискане на бутона твоят асистент да ти преразкаже какво се е случило, а не да губиш време в скролване нагоре-надолу.

Нещо, което повечето хора не забелязват, но където ние използваме изкуствен интелект буквално всяка една секунда, са нашите антиспам и антискам защити. Постоянно някой се опитва да изпраща съобщения (б.р. – знаейки/налучвайки телефонния номер на потребителите, на който се базира архитектурата на Viber), някои с комерсиална цел, но други изцяло зловредни – като фишинг. Основният проблем в тези случаи е, че поради криптирането от край до край ние не виждаме съдържанието на никое от тези съобщения, така че не можем да използваме стандартните подходи, които се използват от имейл доставчиците например. Затова изкуствен интелект следи над 80 поведенчески показателя и създава различни модели на риск, благодарение на което прихващаме над 99.9% от съобщенията и то в реално време преди да стигнат до адресатите им.