Водопровод под Средиземно море свърза Турция и Кипър
“Проектът на века” бе открит официално днес от турския президент Реджеп Тайип Ердоган
Изграждането на 107-километровото водно трасе започна през март 2011 г., с първия камък в основите на язовира Алакьопрю в района на южния турски град Мерсин. 80 км тръби са положени във водите на Средиземно море, като е използвана експериментална технология те да бъдат “окачени” на 250-280 метра под повърхността на морето, а не да лежат на дъното. Изградени са още помпени и пречиствателни станции.
По подводния тръбопровод се предвижда годишно да се транспортират около 75 млн. куб. метра вода от Турция до окупираните от нея територии в северната част на Кипър, разделени наполовина за питейни нужди и за напояване в селското стопанство. В целия проект Турция е инвестирала 1.6 млрд. турски лири, като според нея още 600 млн. турски лири ще са необходими за цялостното му завършване – изграждане на вътрешната водопреносна мрежа на острова от общо 475 км, помпени и пречиствателни станции по трасето, както и покриване на оперативните разходи, за да стане проектът устойчив.
“Проектът е гордост за Турция и с него Севернокипърската турска република няма да изпитва недостиг на питейна вода и вода за напояване в селското стопанство за следващите 50 години”, обяви на официалната церемония президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган.
“Водата от Турция ще спомогне за развитието на икономиката, така че Севернокипърската турска република да бъде по-устойчива и да стои на собствените си два крака”, заяви и лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ. Според него тя може да бъде споделена с кипърските гърци и да стане истинска “вода на мира” на разделения от 41 години остров.
Въпреки тържествените церемонии по откриването на мащабното съоръжение обаче, в окупираните територии продължават споровете за бъдещото управление на водата от Турция. През изминалата седмица се засилиха напрежението и противоречията за бъдещото стопанисване на водната система както между Анкара и кипърските турски власти, така и в т. нар. правителствена коалиция в непризнатата Севернокипърска турска република.
Турция държи управлението на водата да се осъществява от частна турска фирма, специализирана в подобен род мениджмънт, съгласно споразуменията, подписани преди започването на проекта. Общините в окупираните територии са категорично против такава приватизация, която ще им отнеме основен източник на доходи, и настояха те да поемат управлението и разпределението на водата. За целта дори 26 общини в северната част на острова създадоха обща компания, която да се занимава с това.
Според Анкара обаче кипърските общини не разполагат с финансови средства, за да осигурят необходимите допълнителни инвестиции. Кипърските турци се притесняват и че притокът на новата вода от континента ще повиши цената й за потребителите, след като в нея бъдат калкулирани всички разоди, и тя може да стигне 60-80 цента на литър, при 45-50 цента сега.
Лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ подкрепи искането на общините, но турското правителството отказа да отстъпи по този въпрос.
Проектът е много спорен и като политическо решение. Правителството на Република Кипър не споделя позицията, че и двете части на разделената страна ще могат да се възползват от водата от Турция, предвид ограничения капацитет на тръбопровода и недостатъчното количество вода, което ще идва.
Правителството в Никозия обяви, че новата водна връзка между Турция и острова е в нарушение на международното право и законите на Република Кипър и представлява незаконен акт, който има за цел да увеличи присъствието, влиянието и контрола на Турция в окупираните райони. Опасенията са, че доставките на вода ще засилят зависимостта на окупираните територии от Турция. По-големите възможности за напояване и развитие на селското стопанство пък ще увеличат нуждите от работна ръка, т.е. от заселници от Турция, чиито голям брой и сега е проблем за острова.
Правителството и политици в Кипър отбелязаха като предизвикателство факта, че мащабният проект бе открит в особено критична фаза на преговорния процес между двете кипърски общности за решаване на Кипърския проблем, и има опасност той да ги подкопае.