Време ли е за създаване на Троянска област?

Изборът на областен център трябва да е повече от ясен – това са големите градове на страната, които съсредоточават в себе си не само голяма част от населението, но и от стопанската активност в регионите. Докато регионалната карта рядко търпи промени, през годините демографската и икономическа карта се развива динамично, и в резултат на това в страната има няколко случая на „малки“ градове, които постепенно се приближават и дори задминават по ключови характеристики областните си центрове. Ще разгледаме един такъв пример – Троян, който в резултат на бързия си икономически ръст през последните години засенчва настоящия областен център Ловеч.

Нека започнем от демографията – Ловеч на този етап остава по-големият град, като регистрираното му в последното преброяване население приближава 39 хиляди души, в сравнение с 27 хиляди в Троян. И двете обаче са в групата по-скоро на средно големите общини[1], и далеч не могат да се сравняват с най-големите областни центрове. Основните показатели за прираст обаче сочат, че в бъдеще двете общини ще се сближават – докато по последни данни в Ловеч естественият прираст е -15‰, в Троян е -14‰, но през последните години Троян привлича значително повече население по линия на миграционните процеси, особено в пандемичните години. Прави впечатление и че Троян има малко по-благоприятна структура на населението – с 60% хора в трудоспособна възраст и 29% над 65 години, което дава на общината малко предимство в потенциала за експанзия на заетостта. Очаквано обаче и в двете общини демографското развитие изостава значително зад водещите центрове на юг.

Що се отнася до самия пазар на труда, Троян има видимо предимство – според последните налични данни на Агенция по заетостта безработицата в общината е едва 4,6%, на фона на 6,6% в Ловеч към 2023 г. Областният център има и значително повече трайно безработни, което говори за по-значителни проблеми с включването на големи уязвими групи. Значителна преднина има Троян при заетостта – 66,6% за населението на 15-64 години според данните от преброяването от 2021 г., на фона на 60% в Ловеч. Предимството на Ловеч пък е в чувствително по-високия дял на висшистите и по-нисък при хората с ниско образование, както и по-високите с около 200 лв. средно месечно заплати – 1418 лв. срещу 1195 лв. месец, което отразява и два пъти по-голямата тежест на обществения сектор в Ловеч (32% от заетите) в сравнение с Троян (15%). Това е следствие от разполагането в града както на повече държавна администрация, както и здравни и образователни заведения.

Големите разлики обаче идват в икономическото развитие. Троян демонстрира значителна преднина при добавената стойност на човек от населението – 8,9 хил. лв. на човек от населението срещу 7,6 хил. лв. в Ловеч. Номиналният размер на общинските икономики също е близък – областният център създава 287 млн. лв. добавена стойност на човек от населението към 2022 г., по-малката община –  236 млн. лв., а в някои години преди пандемията (2019 г., да речем) местата им дори са били разменени. През последните няколко години в Троян има и значително повече инвестиции, като разходите за ДМА достигат 2,6 хил. лв. на човек през 2022 г. срещу 2,3 хил. лв. в Ловеч. Областният център от своя страна има лек превес при чуждестранните инвестиции, Троян – при употребата на средства от европейските фондове.

Включените тук измерения са само част от широкия набор, въз основа на който може да се основава разговорът за избор на областен център (Ловеч, да речем, има превес при показателите на местната образователна система, Троян – при индикаторите за общински финанси, и така нататък). Целта на тази илюстрация обаче е друга  – най-вече да се демонстрира, че икономическите и социални траектории на регионите водят до различно и неравномерно развитие, и е редно административната карта да се обновява през известно време, за да отразява промените в тези реалности.

Източник: Институт за пазарна икономика