Втори пореден провал на българската стратегия за учене през целия живот
Националната стратегия за учене през целия живот от 2008 г. предвиждаше този дял да достигне 5% през отдавна отминалата 2013 г.
~ 1 мин.
Явор Алексиев
През 2016 г. делът на българите на възраст 25 - 64 години, които участват в учене през целия живот, е 5 пъти по-нисък от средния за ЕС и 13.5 пъти по-нисък от този в страната с най-висок резултат – Швеция.
През 2016 г. делът на българите на възраст 25-64 години, които участват в учене през целия живот, е 5 пъти по-нисък от средния за ЕС и 13,5 пъти по-нисък от този в страната с най-висок резултат – Швеция. Въпреки че за периода 2007-2016 г. този дял в България нараства от 1.6% на 2.2%, напредъкът на страната ни остава пренебрежим, а средните стойности за ЕС изглеждат недостижими.
Националната стратегия за учене през целия живот от 2008 г. предвиждаше този дял да достигне 5% през отдавна отминалата 2013 г. След като това очевидно не се случи, същата цел от 5% беше преместена за 2020 г. Докладът от 2016 г. обаче прогнозира участие от едва 2.7% през 2020 г. вместо очакваните за пореден път 5%. Накратко: стратегическата цел отново няма да бъде достигната.
През 2016 г. делът на българите на възраст 25-64 години, които участват в учене през целия живот, е 5 пъти по-нисък от средния за ЕС и 13,5 пъти по-нисък от този в страната с най-висок резултат – Швеция. Въпреки че за периода 2007-2016 г. този дял в България нараства от 1.6% на 2.2%, напредъкът на страната ни остава пренебрежим, а средните стойности за ЕС изглеждат недостижими.
Националната стратегия за учене през целия живот от 2008 г. предвиждаше този дял да достигне 5% през отдавна отминалата 2013 г. След като това очевидно не се случи, същата цел от 5% беше преместена за 2020 г. Докладът от 2016 г. обаче прогнозира участие от едва 2.7% през 2020 г. вместо очакваните за пореден път 5%. Накратко: стратегическата цел отново няма да бъде достигната.
