Пандемията не може да спре военната надпревара
През 2020 г. разходите за въоръжаване нараснаха до 1.83 млрд. долара
Снимка: Unsplash
~ 2 мин.
Една година след началото на кризата с коронавируса военните разходи в световен план продължават да нарастват. През 2020 г. те възлизат на 2.08% от световния БВП спрямо 1.85% през предходната година. Френският вестник Le Figaro съобщава, че пандемията не е спряла надпреварата във въоръжаването, а само малко я е забавила. Изданието се позовава на последния бюлетин „Военен баланс“, публикуван от Международния институт за стратегически изследвания.
Общата сума, похарчена за въоръжение през 2020 г., е 1.83 млрд. долара, което е с 3.9% повече в сравнение с 2019 г. Наблюдава се леко забавяне на темпа на растеж на военните разходи – през 2018 и 2019 г. той е бил 4.4%. За да се оцени реалното въздействие на пандемията върху военния бюджет на световните сили, е необходимо да се изчака до 2022 – 2023 г., предава агенция Фокус, позовавайки се на информацията от бюлетина.
САЩ и Китай са отговорни за две трети от ръста на военните разходи на глобално ниво. САЩ са похарчили 738 милиарда долара за отбрана през 2020 г, а Китай 193.3 милиарда долара. Нараства конкуренцията в морето, където Европа може да загуби господството си, отбелязват още от Международния институт за стратегически изследвания. Китай продължава с разполагането на войски и завземането на морското пространство. Въвеждането на нови зенитни ракети и подводници може да застраши баланса на силите в морето. В доклада се подчертава, че има конкуренция между Пекин и Вашингтон в областта на технологиите и иновациите – изкуствен интелект, квантова физика, големи данни, автономни системи, биотехнологии и лазерни оръжия.
Много други страни са решили да се заемат с въоръжаване заради нарастването на напрежението в света. Индия се класира на трето място в списъка на Международния институт за стратегически изследвания, изразходвайки 64.1 милиарда долара. Русия се нарежда на пето място със 60.6 милиарда долара. Кремъл демонстрира желание да използва своя военен потенциал и предизвиква загриженост от западните наблюдатели, въпреки че се очакваше икономическата криза да доведе до стагнация на разходите. Разходите за отбрана в Близкия изток са се свили до 150 милиарда долара заради спад в цените на петрола.
Великобритания (61.5 млрд. долара), Франция (55 млрд. долара) и Германия (51.3 млрд. долара) продължиха да укрепват своята отбрана. Средният показател за военни разходи се е увеличил от 1.25% от БВП през 2014 г. до 1.64% от БВП през 2020 г. сред европейските държави, които са членки на НАТО. Девет от 30-те държави в Алианса спазват поетите през 2014 г. ангажименти и харчат поне 2% от своя БВП за отбрана.
Пандемията се е превърнала в проверка за устойчивостта на държавите и разкрива техните слабости, заключва вестникът. В доклада се подчертава, че въздействието на пандемията върху политиката за сигурност и отбрана продължава да бъде относително ограничено.
