„Пандемичните“ спестявания на домакинствата скочиха до $2.9 трлн.

Най-много пари по сметките си са натрупали жителите на САЩ, Китай, Великобритания, Япония и най-големите страни от еврозоната. Причината за това е принудителното оставане по домовете, като тази тенденция вероятно ще продължи до премахването на рестрикциите и докато правителствата не изтеглят икономическите си стимули.

Половината от допълнителните „пандемични“ спестявания са направени от американските домакинства, по данни на националните банки и на статистическите агенции. Това е двойно повече от средния годишен ръст на БВП на САЩ по време на последния икономически подем и е еквивалентно на годишния брутен продукт на Южна Корея.

Желан растеж

Тази сума дава надежда за възстановяване на икономиките, след като коронавирусът бъде овладян, а населението – имунизирано срещу заразата. А начинът, по който парите ще бъдат използвани, ще определи скоростта на подема.

Оптимистите залагат на бум на потреблението след връщането на хората в ресторантите и баровете, в търговските вериги, увеселителните събития, горещите туристически обекти и спортните състезания и възстановят обичайните си покупки. Един от факторите, който може да стимулира разточителството, са ниските лихвени проценти, които отказват хората да държат спестяванията си в банките.

Песимистите, които не са чак толкова уверени в светлото бъдеще, пък подозират, че парите могат да бъдат използвани за покриване на задълженията или да останат в касичките, докато здравната криза не бъде забравена и пазарите на труда не укрепнат. 

Ако американците похарчат всичките спестени по време на пандемията пари, те ще тласнат икономическия растеж до 9% през тази година вместо прогнозираните 4.6%. Ако обаче авоарите останат по сметките, щатското стопанство вероятно ще постигне едва 2.2% ръст през тази година", коментират експертите.

Съединените щати не са единствената държава, която може да разчита на подобен впечатляващ паричен буфер. По данни на националните банки и статистически агенции, в края на четвъртото тримесечие на 2020-а в банковите сметки на китайските домакинства е имало 2.8 трлн. юана (430 млрд. долара) повече, отколкото те биха спестили в нормални условия. В Япония тези депозити са нараснали с 32.6 трлн. йени, а във Великобритания със 117 млрд. паунда. В еврозоната най-много „наднормени“ спестявания към края на 2020-а са натрупали германците – 142 млрд. евро, следвани от французите –125 млрд. евро, испанците – 66 млрд. евро, и италианците – 54 млрд. евро. Общата сума възлиза на 387 млрд. евро. 

И по-конкретно

Ако тези парични буфери бъдат изчислени като съотношение към БВП на съответната държава, класацията на спестовниците ще оглави отново Америка със 7.2% дял от БВП. Втора обаче ще бъде Испания – 6% от БВП, следвана от Япония – 5.9% от БВП, Великобритания – 5.7% от БВП, Франция – 5.6% от БВП. На последните три места са Германия – 4.3% от БВП, Италия – 3.3% от БВП, Китай – с едва 2.7% от БВП.

Не всеки жител на тези държави обаче е „натъпкан“ с пари. Най-едри са спестяванията на лицата, които печелят най-много. Докато домакинствата с ниски доходи са принудени да харчат от спестеното преди пандемията, именно те най-вероятно ще продължат да поддържат потреблението. Налице са и сериозни опасения, че в определен бъдещ момент правителствата ще качат данъците, за да си върнат похарченото по спасителните програми, което обезсърчава потребителите. 

Заключението е, че в краткосрочен план всичко ще зависи от следпандемичното поведение на домакинствата. Ще е необходимо известно време за връщане към живота преди COVID-19. В средносрочен диапазон, независимо дали извънредните спестявания ще отидат в подкрепа на потреблението, за погасяване на дълговете или ще останат в банковите сметки за „черни дни“, това ще е положително за растежа.