За първи път ЕС отчете спад в дела на зелената енергия

Делът на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия в ЕС за първи път отчита спад, показват данните на Евростат за 2021 г. В рамките на общността той достига 21.8%, като това е намаление с 0.3% в сравнение с 2020 г. и е първото регистрирано понижение изобщо.

Настоящата цел на ЕС от 32% дял на ВЕИ към 2030 г. все още изглежда далечна, което означава, че страните членки трябва да увеличат усилията си, за да останат над базовата линия. Нещо повече, през 2021 г. Комисията издаде предложение за изменение на Директивата за енергия от възобновяеми източници и повишаване на таргета до 40%, а година по-късно в плана REPowerEU бяха заложени до 45%.

С повече от половината енергия от възобновяеми източници в брутното си крайно потребление на енергия, Швеция (62.6%, разчитаща предимно на комбинация от биомаса, хидроенергия, вятър, термопомпи и течни биогорива) може да се похвали с най-висок дял в ЕС. Тя изпреварва значително Финландия (43.1%) и Латвия (42.1%) (и двете използват предимно биомаса и хидроенергия), Естония (37.6%, разчитаща предимно на биомаса и вятър), Австрия (36.4%, предимно хидроенергия и биомаса) и Дания (34.7%, предимно биомаса и вятър).

В България делът на брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници е бил 16.8% през 2021 г. В сравнение с 2020 г. обаче страната ни е записала най-голямото намаление сред страните от ЕС, като тогава делът е бил – 23.3%.

Общо 15 от 27-те членки на ЕС отчитат дялове под средното за ЕС през 2021 г. (Белгия, България, Чехия, Германия, Ирландия, Испания, Франция, Италия, Кипър, Люксембург , Унгария, Малта, Нидерландия, Полша и Словакия).

Най-нисък дял на възобновяеми енергийни източници е отчетен в Люксембург (11.7%), Малта (12.2%), Нидерландия (12.3%), Ирландия (12.5%) и Белгия (13%).