За „умна“ икономика трябват умни хора

Глобализацията и дигитализацията промениха из основи ритъма на икономиката и измеренията на конкуренцията. За фокусирането върху продукти и услуги с висока добавена стойност се говори отдавна, но днес необходимостта от преосмисляне на модела изглежда назряла и дори по-наложителна от всякога. Стремежът на България към нови „умни“ индустрии поставя освен въпроса за това как те да бъдат развити и: 1) какво е бъдещето на досегашните и 2) как да бъде осигурен най-важният капитал, човешкият.

Неща като изкуствен интелект, Индустрия 4.0 и електрическа тяга, за които слушаме и четем все повече, ще имат реален ефект много скоро. Пътят на технологиите от лабораторията към пазара днес е в значително по-кратък и ако преди години това е отнемало десетилетия, то сега се случва за броени години. Това само подсказва, че всеки застой може да се окаже пагубен.

„Трансформацията се създава основно от клиента и под негово влияние се променя пазарът, независимо какво прави държавата, Европейският съюз, Тръмп или Путин“, коментира Светла Несторова, главен изпълнителен директор на „Булстрад живот Виена иншурънс груп“. Бизнесът ежедневно се сблъсква с хора, които променят поведението си, начина си на мислене и най-вече очакванията си, респективно пазара и икономиката.

„За първи път в нашата история (на българския бизнес, бел.р.) очакванията на нашите клиенти за това какво ние правим се формират не от конкурентите ни, а от най-добрите в света – от Amazon, Google, от компютри, операционни системи и мобилни телефони“, изтъква Несторова. „Ние вече не сме в позиция да си играем на местни пазари и стратегии, а сме в позиция де факто да се сравняваме като преживяване с най-добрите“, каза още тя по време на „Осми икономически форум – България и светът в развитие“.

Конкуренция за хора

„Не се конкурираме за ресурси, а за хора и затова предимство има онзи, който може да извади по-висока заплата“, казва още Светла Несторова. Единственият ресурс, за който си струва изобщо да говорим, е човешкият, категорична е тя и добавя, че всичко друго е страничен ефект. „Фундаменталният ресурс, който може да ни осигури някакво конкурентно предимство и да ни направи част от тази трансформация, не са нито индустриалните зони, нито природните изкопаеми или инкубаторите“, смята Светла Несторова.

Отбелязвайки постепенното сближаване на България с по-богатата и стара част на Европа, стъпването на общия пазар и частичната реиндустриализация, вицепремиерът по икономическите въпроси Томислав Дончев фокусира вниманието върху нарастващите разходи за труд. „Колко дълго би могла да издържи българската икономика при условие, че част от причините инвеститори и производства да съществуват тук са ниските разходи за труд“, постави въпроса той.

В опита си да привлече чуждестранен бизнес до неотдавна България дори се рекламираше по този начин – като дестинация с ниско платена работна ръка. „Съществен въпрос е каква част от съществуващите индустрии, производства и услуги ще станат неконкурентоспособни при рязкото покачване на разходите за труд, от една страна, и от друга – недостига на работна сила“, коментира още той.

„Идеално е, ако може да се стремим към по-висока добавена стойност, но основният проблем в България е работната ръка – не толкова броят ѝ, колкото образованието и качеството ѝ“, коментира и финансистът Владимир Каролев. Той отбеляза, че има няколкостотин хиляди функционално неграмотни хора у нас, които няма никога да станат инженери, адвокати или икономисти. „За тях трябва да има индустрия с по-ниска добавена стойност“, смята той.

Според него трябва да се премахнат стипендиите в университетите за социолози, политолози и юристи, а да има за физици, химици, инженери и компютърни специалисти, например. Финансиране държавата трябва да насочи и към професионалните гимназия, включително с участието на бизнеса, смята още той.

„Никой от нас не може да предвиди и половината от бъдещите професии след 15 години, затова имаме нужда от будни умове, другото се учи в действие“, казва Светла Несторова. Според нея всъщност е важно да се учат и фундаментални хуманитарни науки, тъй като те дават друг мироглед и помагат на хората да развият критично мислене, така че да успяват впоследствие да впрегнат собствения си разум.

„Внос-износ“ на хора

На фона на необходимостта от образовано и високо квалифицирано общество още по-ярко светва друга сигнална лампа – тази на демографската криза. Освен негативният дисбаланс между раждаемост и смъртност у нас, вече три десетилетия българите напускат страната в търсене на по-добър живот в чужбина. Напоследък се забелязва движение и в обратната посока, но не достатъчно, че да запълни зейналите бездни.

„Не можем да спрем изтичането на българи от България, не е и нужно“, смята Светла Несторова. Според нея разковничето е в намирането на начин как в страната да бъдат „внесени“ чужденци. „Няма държава в Европа, която да няма такава стратегия“, отбелязва тя и обяснява, че имаме нужда както от бежанци, например, които да бъдат наети в сектори с по-ниска добавена стойност, така и от квалифицирани хора.

Даниела Бобева, икономист и бивш вицепремиер по икономическите въпроси, обръща внимание на друг аспект. По думите ѝ, през последните години се наблюдава тенденция на увеличаване на броя на чуждестранните студенти, включително от страни като Германия и Великобритания. „Ние сме единствената държава в ЕС без политика за оставане на тези студенти в страната след завършване“, изтъква Бобева. А те, казва още тя, са „каймакът на каймака“.