Зад стените на легендарния Алкатраз (снимки)

Много преди Алкатраз да стане „дом“ на някои от най-известните престъпници в САЩ, той е бил населяван от индианците, които са вярвали, че дълбините му са обитавани от зли демони, пише издание Legends of America.

Името, с което днес е известен, всъщност му дават първите европейци, стъпили някога на земите му в далечната 1769 г. Това са били испанци, които го наричат ​​„Isla de Los Alcatraces“ или „Островът на пеликаните“, защото там е имало много такива. По-късно името е съкратено до Алкатраз.

През 1848 г., след края на мексиканско-американската война, Калифорния, заедно с острова, попадат под контрола на САЩ. Не след дълго американската армия осъзнава стратегическото му положение като отбранително място за залива на Сан Франциско и започва работата по изграждането на крепост през 1853 г. Първо са издигнати временен пристан, магазини, казарма и офиси.

Строежът на острова отнема години заради липсата на качествени материали, тъй като работниците по онова време предпочитали да копаят злато. Лошата си слава мястото придобива още през 1857 г., когато при внезапно свлачище загиват поне 7 души. След инцидента все по-трудно се намирали хора, които да отидат да работят там.

Все пак крепостта е завършена през 1859 г. Тя включва редица затворени оръжейни позиции за защита на дока, укрепен караул за блокиране на входящия път и триетажна цитадела на върха, която служила като последна линия за отбрана. Единственият достъп до цитаделата е бил подвижен мост над дълбок сух ров, прокопан около цялата сграда. Структурата била проектирана да побере до 200 войници с провизии, които могат да издържат на четиримесечна обсада.

През април 1861 г. Алкатраз поема друга роля – започва да служи за защита на залива и за заточване на дезертьори и поддръжници на Конфедерацията. На 27 август същата година официално е определен за военен затвор за Тихоокеанския департамент, който обхваща по-голямата част от територията, западно от Скалистите планини. Подобно на повечето тъмници по онова време, условията в килиите са ужасяващи.

Към началото на века пребиваващите в затвора са се увеличили до над 400 души и от управата били принудени да разширят „комплекса” като построили нов на преден план точно до брега. Горният затвор, както го наричали по онова време, бил на два етажа и заобиколен от ограда. През следващите няколко години той бил надграден, а долният бил превърнат в работилница за затворниците.

През следващите години от Алкатраз избягали 80 мъже – 60 от тях били хванати и върнати, а останалите намерили смъртта си в бурните води. След тези десетки опити правителството решило да предприеме по-сериозни мерки и превърнало острова в непробиваема крепост.

В последните 70 години на експлоатация той е бил най-строго пазеният в света.

Всеки прозорец в сградата на затвора е бил снабден със защитени стоманени предпазители, а в блока на килиите имало издигнати две оръжейни галерии, които позволявали на охранители, да се снабдят с картечници за секунди. Столовата и главният вход са оборудвани с вградени уреди, пръскащи сълзотворен газ и редица други мерки.

Макар самият затвор да се носи с разнопосочна слава той ще остане обвързан с две събития – пристигането на Ал Капоне в него и бягството на Франк Лий Морис и братята Джон и Кларънс Англин.

Тримата престъпници оставили траен отпечатък в историята като успешно избягали от най-добре охранявания затвор в света. В Алкатраз изпращали най-страшните престъпници от САЩ, обвинени за грабежи, убийства или разпространение на наркотици. А що се отнася до досиетата на емблематичното трио, провиненията им започвали от детските години – те били многократно изпращани в поправителни домове, пансиони, местни затвори, докато не били заловени заради „големият удар”.

Към тях се присъединява и Алън Уест, който им помага да осъществяват плана си за бягство.

Четиримата рецидивисти започват да работя върху идеята през декември 1961 г., когато попадат в съседни килии. Те прокопава тунел в стените под мивките си с подръчни материали. Разширят вентилационните шахти под умивалниците с помощта на стари триони, лъжици и електрическа бормашина, направена от моторна прахосмукачка в работилницата на Долния затвор. Така след 6 месеца най-накрая те успяват.

След като дупките станали достатъчно широки, те решили да преминат и да видят докъде водят. За тяхна приятна изненада тунелът ги извел зад килиите им в коридор, който бил неохраняем и благодарение на това успели да се изкачат до един от запустелите покриви на затвора, който групата превърнала в свой офис. В продължение на седмици те тайно се измъквали всяка вечер и отивали там, където измайсторили сал от скрепени дъждобрани.

След като изпълнили всички части на плана – те се досетили, че трябва да прикрият отсъствието си. Затова изработили кукли, приличащи на тях. Сдобили се и с коса от бръснарницата, която залепили върху тухли и бетонен прах от дупките, които издълбали. Всичко това залепили на няколко възглавници. По този начин на сутрешната полицейска проверка щели да заблудят пазачите.

Моментът на истината настъпил на 11 юни 1962 г. Според данни на полицията около 22:00 ч. Морис и братята Англин се изкачили на покрива на затвора. Междувременно надзирателите чули силен удар, но не проверили, защото подобни неща, че случвали често. През това време бегълците вече били извън сградата, прескачайки две телени огради и носейки сала с греблата. Въпреки че това бил най-добре охраняваният затвор, точките, през които минавали рецидивистите, били извън обсега на дежурните надзиратели. Според разследващите след отплаването си те се насочили към остров Ангел.

Групата не дочакала Алън Уест. Затворникът не успял да спази графика, защото размерът на дупката, която направил, се свил след поддаването на една стена. Той трябвало на момента с голи ръце да копае, за да излезе, но когато успял, видял, че тях вече ги нямало. Впоследствие той разказва на полицията целия план от самото начало до момента, в който се оказва изоставен. Заради тази информация ФБР го наказва допълнително.

Месеци и години продължава издирването на тримата бегълци. Полицията твърди, че те са се удавили в бурните води около острова. Доказателство за това били намерените части от сала, греблата и дрехите им. С времето обаче полицията започва да получава сигнали, че братята за забелязани в различни части на щатите. Нито един от тях обаче не бил потвърден.

Окончателно случаят е приключен на 31 декември 1979 г. след 17-годишно разследване. Констатацията гласи, че салът се е разпаднал и те са потънали заедно с него.

Бягството на тримата престъпници остава в историята и дори привлича многобройни туристи във вече нефункциониращия затвор Алкатраз. Към момента той е блокиран за посетители заради пандемията от COVID-19. За да го посетите, когато поднови дейността си, трябва да си закупите билет онлайн за организирана тур обиколка. На нея ще можете да видите килиите, в които са лежали най-големите престъпници по онова време, тайните тунели на Големия затвор и да прочетете историите на затворниците, които са издълбани по стените.

Автор на снимките: Jdreed/Wikipedia