Задава се структурен недостиг на мед
Цветният метал е критичен за енергийния преход, а търсенето изпреварва много предлагането
© ECONOMIC.BG / Depositphotos
Медта навлиза в период на структурен дефицит от 2026 г., тъй като търсенето, породено от електрификацията, нараства по-бързо от предлагането, сочи анализ на BloombergNEF. В същото време геополитическата намеса вече е водещият фактор, който оформя пазарите на метали.
В декемврийския си доклад Transition Metals Outlook 2025, BloombergNEF посочва, че именно медта е под най-силен натиск сред металите на енергийния преход. Причините са бурното развитие на центровете за данни, разширяването на електропреносните мрежи и навлизането на електромобилите. Очаква се търсенето на мед за целите на енергийния преход да се утрои до 2045 г., което ще тласне пазара към траен дефицит, ако не се увеличат инвестициите и рециклирането, пише специализираното издание Mining.
Ръководителят на отдела за метали и минно дело в BloombergNEF Куаси Ампофо коментира пред специализираното издание, че дисбалансът отразява сблъсъка между растящото търсене и бавното реализиране на нови проекти.
При медта, платината и паладия наблюдаваме много бавно добавяне на капацитет в момент, когато търсенето расте“, посочва той и ги определя като суровините под най-силен краткосрочен натиск.
Ограниченията в предлагането вече са видими. Прекъсвания на производството в Чили (Quebrada Blanca, El Teniente), Индонезия (Grasberg) и Перу (Las Bambas, Constancia), съчетани с бавни разрешителни процедури, затягат пазара. По оценки на BloombergNEF дефицитът на мед може да достигне 19 млн. тона до 2050 г., ако не бъдат открити нови мини или не се постигне значителен напредък в събирането на скрап.
Краткосрочни движения на цените
Цените на медта са се повишили с 35% от началото на годината и се насочват към най-големия си годишен ръст от 2009 г. насам. Макар дебатът за недостига често да смесва краткосрочните ценови движения с дългосрочните фундаментални фактори, Ампофо подчертава, че прогнозата на BloombergNEF е базирана на структурните тенденции в търсенето и предлагането. Осигуряването на допълнително предлагане през това десетилетие ще изисква устойчиви инвестиции за разширяване на съществуващи проекти, ускоряване на разрешителните процедури и по-добри системи за рециклиране.
Тази дългосрочна перспектива все по-често се споделя и от минните компании. BloombergNEF отчита възобновени капиталови разходи и консолидация сред производители като Anglo American, BHP, Glencore, Rio Tinto, Vale и Zijin. Според Ампофо вълната от сливания и придобивания е сигнал за нарастващата стратегическа стойност на медта – извод, който анализът на компанията подкрепя.
Останалите метали
Макар медта да доминира в краткосрочните притеснения, докладът очертава различни траектории при останалите метали.
Предлагането на алуминий остава силно концентрирано в Китай, който произвежда половината от световния обем. Държавен таван, целящ ограничаване на емисиите, оставя малко пространство за растеж, а според BloombergNEF ограничението може да се запази, ако таванът не бъде повишен. Делът на Китай спада до 37% до 2050 г. в сценария „Икономически преход“, докато Индия удвоява производството си през следващото десетилетие.
Търсенето на графит нараства от 2.7 млн. тона през 2025 г. до 6.7 млн. тона през 2050 г., водено от ключовата му роля в анодите на литиево-йонните батерии. Очаква се пазарът да навлезе в технически дефицит през 2032 г., тъй като вторичното предлагане на излезли от употреба батерии няма да компенсира забавянето на растежа на първичното производство.
При лития ситуацията е различна – предлагането продължава да расте. Общият капацитет може да достигне 4.4 млн. тона литиев карбонатен еквивалент до 2035 г., спрямо 1.5 млн. тона през 2025 г., подкрепен от нови проекти в Южна Америка и Африка, развитието на технологии за директна екстракция и нарастващо вторично предлагане. Цените остават ниски след спада спрямо пика от 80 000 долара за тон през 2022 г., макар че скорошни прекъсвания и намаляване на субсидиите предизвикаха умерено възстановяване.
Предлагането на манган остава като цяло в синхрон с търсенето до 2050 г. благодарение на стабилната наличност на руда и доминиращото му използване в производството на стомана, което формира 97% от потреблението. Краткосрочни рискове обаче съществуват заради логистични проблеми в Южна Африка и планираната от Габон забрана за износ през 2029 г.
Цените на кобалта се възстановиха, след като Демократична република Конго наложи четиримесечна забрана за износ през февруари, по-късно заменена с квотна система, която ограничава годишния износ до 96 600 тона за 2026–2027 г. – с 50% под нивата от 2024 г. Цените се повишиха със 128% между февруари и октомври, тъй като пазарът се затегна.
Доминиращата роля на Китай
Въпреки широките инвестиции във веригите за доставки на критични минерали, Китай запазва доминиращата си позиция в повечето междинни етапи на преработка, особено при алуминия, графита, мангана, кобалта, никела и редкоземните елементи. Европа и САЩ остават силно уязвими при графита, мангана, никела и лития, докато Япония и Южна Корея разчитат на диверсифициран внос и рециклиране.
Геополитиката вече е в основата на много от тези стратегии. По думите на Ампофо държавната намеса може да отключи капитал, но също така увеличава риска от конфликти, като той предупреждава, че само субсидиите няма да решат проблема с концентрацията във веригите за доставки. В перспектива ценовите сигнали през 2026 г. ще бъдат ключови – те или ще насърчат ново предлагане, или ще ограничат търсенето чрез заместване.
Докладът подчертава и необходимостта от декарбонизация на металите, използвани в инфраструктурата за чиста енергия. Стоманата, алуминият и медта носят най-високи „вградени“ емисии, и макар соларните и вятърните проекти да компенсират тези емисии в рамките на месеци след пускането си в експлоатация, BloombergNEF предупреждава, че бавният напредък по веригата нагоре може да удължи периода за въглеродна възвръщаемост.