Законът за единния цифров пазар на ЕС като пречка пред развитието му

Проектът на законодателен акт за цифровия пазар на ЕС е публикуван през 2020 г.  с основна цел да гарантира отворени и справедливи цифрови пазари. Тъй като някои големи онлайн платформи действат като „пазачи на информационния вход“ на цифровите пазари,  законът има за цел да гарантира, че тези платформи действат почтено. Заедно със законодателния акт за цифровите услуги, въпросният закон не един от основните елементи на европейската стратегия в областта на цифровите технологии.

Новопубликуван анализ на Литовския институт за свободен пазар (LFMI) поддържа тезата, че мерките предвидени в него не отговарят на призивите за укрепване на вътрешния пазар, нито пък биха стимулирали повече здравословна конкуренция и иновации. Авторите на регламента твърдят, че законът ще ограничи само големите фирми, но проучването демонстрира, че прилагането му неизбежно ще навреди както и на малките средни предприятия, така и на крайния потребител.  Проучването стига до извода, че законът е опит за създаване на изкуствен пазар с изкуствена конкуренция, при който потребителят остава на заден план.

Обявената цел на закона за цифровия пазар е да хармонизира регулациите в ЕС и да се използват предимствата на единния пазар. Тази цел обаче не е изпълнена в разпоредбите на регламента. Според авторите на анализа, разпоредбите описани в член 1 на закона насърчават антиконкурентни практики и злоупотреби с властово положение, вместо да ги обезкуражават. Налице е логическа непоследователност във формулирането на целта на закона, а обяснението й в текста правят обявените цели трудно постижими. Начинът по който е формулиран закона не само подкопава законодателния процес на ЕС, но и поставя под въпрос неговата потребност.

Икономиката функционира ползотворно, когато регулациите са конкретни, а пазарният резултат е неопределен. При тези условия „победителят“ се определя чрез спонтанна конкуренция при равни други условния. В противен случай „победителят“ се определя чрез случайно или умишлено спазване на законови и административни изисквания без участието и решенията на потребителите, което означава с по-малко внимание и по-слабо отразяване на техните нужди. Законът за цифровия пазар очертава обратното положение: концепциите и изискванията на регулациите са неясни и не съдържат очакваната конкретика, докато пазарът и неговата структура предварително дефинират взаимоотношенията между потребителите и доставчиците. Въведени са лошо дефинираните понятия, съчетани с неограничен обхват на правомощията на регулатора.

Някои от дефинициите и идеите, включени в регламента са неясни, грешни и трудно могат да бъдат разглеждани като полезни. Има словосъчетания, отворени към твърде широка интерпретация и лишени от контекст, а това допълнително усложнява изваждането на изводи и необходимо тълкуване. Тези предизвикателства са предпоставка за съдебни дела, а също и за огромни финансови разходи за компаниите, опитващи се да избегнат или спазят проблемната регулаторна рамка. Нищо от това не допринася за иновациите, предприемаческия дух и растежа на дигиталния пазар в ЕС, твърдят от LFMI.

Законът за цифровия пазар предвижда изкуствен подход към конкуренцията. Само определено състояние или структура на пазара се разглеждат като благоприятни за конкуренцията, a значението на конкуренцията остава неясно, когато целите и задълженията са определени от пазарния анализ. Ако силна конкуренция е желателна в името на потребителя, статичното разбиране (каквото е приложено в регламента) не помага. Състоянието на пазара, което е най-добро за конкуренцията, се различава в зависимост от услугата, ситуацията и времето. В цифрова индустрия това дори е по-силно изразено поради по-краткото време между технологичните промени и тяхната честота.

Ако крайната цел на дадена политика е максимизиране на ползите за потребителя, важното е наличието на истинска пазарна конкуренция с динамичен, постоянно променящ се характер. Размерът, броят и действията на участниците на пазара при такава спонтанна конкуренция не могат да бъдат описани „ex ante“. Изкуствено създаден „пазарен дизайн“ – както често регулаторите разбират конкуренцията - не само не успява да улови еволюционната природа на естествената конкуренция, но и почти никога не отразява демократичните и гражданските обществени ценности.

Настоящите правила за предоставяне на цифровите услугите създават добавена стойност както за другите участници на пазара, така и за крайните потребители. Факт е, че всички, които се облагодетелстват сега — не само така наречените „пазители“, но и техните потребители и потенциални конкуренти — ще бъдат засегнати от прилагането на закона за цифровия пазар. Според регулаторния съвет за контрол на ЕК, регламентът има нужда да бъде „по-добре“ дефиниран и „по-ясно“ структуриран по отношение на представените доказателства. Освен това, има известнинесъответствия в оценката на въздействието на регламента, а слабата аргументация е често срещана  критика.

Перфектните услуги и перфектните доставчици са утопия, напомнят от LFMI. Тъй като всички аспекти на човешкия живот са белязани от несъвършенство, настоящето състоянието на цифровия пазар и неговите участници, включително големите дигитални платформи, е несъвършен и е в постоянен стремеж към подобрение и развитие. Следователно, когато се предлагат интервенции на пазара, всякакви очаквания за перфектни резултати трябва да бъдат оставени настрана. Това трябва да се прави с още по-голямо внимание, когато услугите, които са застрашени, засягат потребителите и когато самата политика на конкуренция се променя. При разглеждания регламент положителните резултати не са доказани, а само прогнозирани, докато негативните последици се пренебрегват напълно.

Остава неясно как участниците на дигиталния пазар ще успеят да запазят настоящите си дейности, които потребителите, политиците и регулаторът смятат за добри и ще изоставят нежеланите. Технологиите, които се създават на пазара, са най-добрите в този конкретен период от време, никой освен същият или друг иноватор не е в позиция или има капацитет за това да реши кои аспекти трябва да бъдат подобрени.

Преобладаващият дух на регламента е, че „трябва да се направи нещо“.  В доклада за оценка на въздействието, Европейската комисия твърди, че има основателни опасения, че пазарната сила на големите платформи е трудна за преодоляване, но редица изследователи и анализатори посочват несъответствието между идентифицираните проблеми и средствата, избрани за разрешаването им. Една от причините за подобни инициативи е негативното отношение към големите компании сред определени групи. Създаването на политики на база негативни нагласи е чист популизъм, макар и само с технологичен привкус в този случай. Групите, които не харесват големите платформи, дигиталния сектор или технологиите като цяло поради някакви реални или въображаеми причини ще се сблъскат с много осезаеми и неочаквани последици, като негативни промени в цифровите услуги и забавяне на иновациите.

Дебатът, който се води около предложението за регламента, е доминиран от политика и неглижираикономическите последици. Политическият дискурс не успява да отговори на въпросите как се създават иновациите и технологиите, какво мотивира хората да ги използват и какви последствия ще има законът за цифровия пазар върху творческия потенциал на Европа. Изключват се и опасенията относно интересите на потребителите. Тъй като има прекалено много притеснения около развитието на дигиталните услуги, важно е емоциите и пристрастията на политиците да бъдат ясно разграничени от здравите аргументи с цел по-ефективно управление на политиките. Налице е обаче обратното. Факт е, че този закон не е насочен нито към конкуренцията, нито към потребителите, нито към иновациите.

Ако целта на закона е да стимулира цифровия сектор в ЕС, то трябва да се обърне внимание към подобряване на условията на фирмите да поемат риск и да инвестират в ЕС, а не в други пазари. Това включва защита на правата на собственост, прозрачна и минимална рамка на регулиране, гъвкавост на заетостта, и други мерки за благоприятна бизнес среда.  Тъй като конкуренцията е необходима за да се предлагат най-добрите възможности за потребителите, конкуренцията не може да се настрои предварително, не може да бъде синтетична, а трябва да се определя от предпочитанията на потребителите — т.е. ex-post, не ex-ante. Голямото разнообразие от постоянно променящи се потребители може да влияе само на спонтанната пазарна конкуренция — конкуренция, която отразява постоянна промяна на потребителите и техните желания. Анализът на LFMI заключава, че законът за цифровия пазар е предпоставка за забавяне в конкуренцията, иновациите и растежа и представлява препятствие в цифровата среда.

Източник: Институт за пазарна икономика