Нов парламент – нов опит за закон за личния фалит

Приемането на закон за личния фалит отново е на дневен ред и, изглежда, ще бъде направен нов опит за приемането му от новосформирания 51-ви парламент. За закон за личния фалит се говори от години, но Народното събрание никога досега не стигна до окончателното му приемане. Такива опити имаше предходните две години, когато обаче различните идеи успяха да достигнат само до първо четене.

Приемането на закон за личния фалит е и сред ключовите реформи в България, залегнали като задължително условие за отключване на парите по Плана за възстановяване.

Законът трябваше да е готов до края на 2022 г., когато беше първият срок за заявка на второто плащане по Плана за възстановяване. България обаче не прави нищо по няколко от реформите, от които зависи второто плащане, и така две години по-късно страната не е получила финансовата инжекция.

Гарантирано този закон ще бъде приет от парламентарната група“, посочи във Facebook включване лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов като част от парламентарните приоритети на партията.

Новият проект на Закон за личния фалит е публикуван за 1-месечно обществено обсъждане от Министерството на правосъдието. Промените спрямо предходния вариант от време на кабинета „Денков“ са малко, като основното е премахването на 10-годишната абсолютна давност, докато трае производство по несъстоятелност. Така новият вариант няма да създаде втори паралелен режим на опрощаване на дълговете на гражданите чрез 10-годишната абсолютна давност, която бе приета през 2020 г. от третия кабинет „Борисов“ и влезе в сила на следващата година.

Предишните версии за личния фалит предвиждаха едновременно действие и на двата режима, което според експерти не съществува никъде в Европа.

Производството за обявяване на фалит като физическо лице се предвижда да е изцяло доброволно. То ще се образува по искане на добросъвестния длъжник и ако е успешно, ще удовлетвори частично кредиторите, а другата част от дълговете ще бъдат опростени.

Кредиторът няма право да поиска образуване на такова производство.

За да стартира процедурата, имуществото на длъжника трябва да е достатъчно, за да покрие разноските по нея и поне 30% от дълга към кредиторите.

Според проекта, фалит може да се обяви, ако длъжникът не може да плати сума над 10 минимални работни заплати в продължение на повече от 6 месеца. Според някои експерти обаче това е твърде нисък праг.

Лицата, подаващи сигнали

Министерството на правосъдието предлага и промени във връзка с друг ключов законопроект за Плана за възстановяване, а именно за лицата, защитени при подаване на сигнали за нарушения.

В тази връзка се предлага и увеличаване на обхвата на защитата, така че от разпоредбите на закона да могат да се ползват не само работниците и служителите, но и доставчиците на услуги.

С промените се премахва и пречката да се образува производство по сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от 2 години. Това обаче досега не събираше достатъчна подкрепа в парламента.