Заливът пламна: Как войната в Иран ще удари икономиката на Европа

Военните действия на САЩ и Израел срещу Иран създават риск от нов инфлационен скок и застрашават и без това крехкия икономически растеж в Европа. Атаките парализираха търговското корабоплаване в Персийския залив – стратегически източник на горива за Стария континент. Това незабавно доведе до поскъпване на енергийните ресурси на финансовите пазари.

Повишените цени на горивата и несигурността поставят пред изпитание Европейската централна банка (ЕЦБ) и Английската централна банка (BoE). Възможно е BoE да бъде принудена да отложи планираното понижаване на лихвените проценти, докато геополитическата ситуация не се стабилизира.

Проливът Ормуз: Критичната точка за енергийните доставки

Проливът Ормуз, разположен между Оман и Иран, е най-важният изходен пункт за износа на петрол, природен газ и химикали от страните в региона.

През него преминават около 20% от световните доставки на петрол (от Саудитска Арабия, ОАЕ, Ирак и Кувейт), както и огромни количества втечнен природен газ (LNG) от Катар.

След прекъсването на енергийните връзки с Русия Европа е силно зависима от Персийския залив. По данни на Американската енергийна информационна администрация, Великобритания, Италия, Белгия и Полша са сред най-зависимите от доставките през Ормуз.

Регионът е ключов доставчик и на пропан, бутан и етан, жизненоважни за отоплението, транспорта и земеделието.

Ценови шок при горивата

Напрежението доведе до блокирането на над 200 кораба, включително танкери, в района на пролива. Пазарите реагираха мигновено – цената на сорта брент скочи с близо 8% до 78 долара за барел, а цените на нидерландската борса (TTF) се повишиха с 19% до 38 евро/MWh.

Тези нива значително надвишават декемврийските прогнози на ЕЦБ (съответно 62.5 долара за петрола и 29.6 евро за газа). На 19 март ЕЦБ ще представи нови макроикономически прогнози, като се очаква ревизия на инфлацията в енергийния сектор. Въпреки това от UniCredit прогнозират, че цената на петрола едва ли ще надхвърли 80 долара, освен ако не се стигне до сериозна ескалация, засягаща инфраструктурата на Саудитска Арабия.

Логистика и растеж

Освен енергетиката, конфликтът засяга и общия търговски стокообмен между Европа и Азия. Поради заплахата в Червено море и новата ескалация с Иран корабните компании отново започнаха да пренасочват курсовете си около Африка. Това неизбежно оскъпява транспорта и води до ръст в крайните цени на вносните стоки.

Анализите на ЕЦБ показват, че скокът в цените на енергията влияе по-силно на инфлацията, отколкото на общия растеж. Постоянен ръст от 14% в цените на енергоносителите би повишил инфлацията с 0.5% и би понижил растежа на БВП с едва 0.1% за текущата година.

В сравнение с шока от 2022 г. (руската инвазия в Украйна), настоящият удар се очертава като по-слаб. Силното евро също помага за смекчаване на ефекта, тъй като енергийните суровини се търгуват в долари.

Как ще реагират централните банки?

Пазарите вече пренастройват очакванията си:

• Английската централна банка: Вероятността за понижаване на лихвите този месец спадна от 78% на 69%.
• ЕЦБ: Очаква се банката да запази изчаквателна позиция. ЕЦБ традиционно не реагира на краткосрочна пазарна волатилност, освен ако тя не започне да влияе върху дългосрочните заплати и ценови очаквания (т.нар. вторични ефекти).

Ключовият фактор е продължителността на конфликта. Ако операцията приключи в рамките на няколко седмици, икономическото въздействие ще бъде минимално. Ако обаче тя продължи с месеци, инфлацията в еврозоната може да се покачи с над 1 процентен пункт, което ще принуди регулаторите да действат по-решително.