Защо не всеки ивермектин може да се ползва от хора
Активното вещество, което може да се ползва от хора, няма нищо общо с използването при животни
Снимка: Pixabay
~ 1 мин.
Ивермектинът бе одобрен от Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) за хуманна употреба в България, а от две седмици препаратът „Хювемек“, който съдържа активното вещество и може да се прилага за лечение стомашно-чревна строингилоидоза, е на българския пазар. Ивермектин обаче не бива да се използва безотговорно за лечение на хора, тъй като има голяма разлика между веществото, използвано във ветеринарната медицина, и за приложението му при хора.
Защо е проблем да се прибягва до ветеринарния ивермектин? Най-често във вeтеринарната медицина веществото се прилага като таблетки, разработени за домашни любимци, или в течни форми за външна или инжекционна употреба.
Но експертите предупреждават, че тези таблетки често не съдържат само ивермектин. В повечето случаи, за по-добра ефективност при животните, в тях се добавят високи концентрации от други антипаразитни средства, най-често това е пирантел. В същото време самите таблетки съдържат ниски концентрации на ивермектин, съобразно теглото на домашните любимци, и приемът на ефективна доза би довел до предозиране със съпътстващите антипаразитни съставки.
Проблемът с евентуалната употреба на течните формулировки е още по-голям. Там ивермектинът е във висока концентрация, най-често 1% и повече, което също е противопоказно и не се препоръчва. Тъй като ивермектинът не е разтворим във вода, за да се получи течна форма, се използват алкохоли или други вещества, които спомагат разтварянето. Приемът на такава течна форма води до бърза абсорбция и кръвни концентрации, многократно надвишаващи безопасните нива, съответно опасността от предозиране и странични ефекти нараства многократно.
