Завръщане в Белия дом: Байдън отново ще спасява Америка

Демократът встъпва в длъжност официално днес, на 20 януари 2021 г., когато пандемията от коронавирус все още бушува. Статистиката чертае мрачна картина – хиляди умиращи всеки ден и нарастващ брой на безработните.

„Спасителен план на Америка“

Миналата седмица Байдън очерта своя „план за спасяване на Америка“, който ще коства 1.9 трлн. долара разходи. С тях ще бъдат финансирани процесът по ваксинация, тестването за коронавирус и осигуряване на средства за домакинствата, бизнеса и хората на по-ниските управленски нива.

Над половината от средствата са за директно финансово облекчение на семейства, като чековете за по 1400 долара са за повечето домакинства. Предвидено е и увеличаване на обезщетенията за безработица за милионите останали без работа американци. Планът също така включва повишаване на федералната минимална заплата до 15 долара на час и финансиране на грижите за децата.

Но това е само план. А превръщането му в реалност ще бъде първият тест за крехкия превес на партийните съюзници на Байдън в Конгреса. Очаква се президентът да търси подкрепа от републиканците, които обаче остават предпазливи към огромния финансов ресурс. Междувременно левите от неговата партия искат стимулът да бъде още по-голям.

Ако Байдън успее, икономиката може да постигне темп на растеж през 2021 г., невиждан от ерата от Рейгън. Прогнозите за са 5-6% нагоре.

Планът може да бъде препънат от наследения огромен държавен дълг, набъбнал отчасти поради икономически колапс и 4-трилионния стимул, който САЩ вече одобриха.

Избраният от Байдън финансов министър Джанет Йелън заяви, че лихвените проценти вероятно ще останат ниски за дълго време. Анализаторите са склонни да ѝ се доверят, доколкото тя има опит като бивш шеф на централната банка на Америка.

САЩ е малко вероятно да последват еврозоната по пътя на отрицателните лихвени проценти. Но това означава, че ще трябва да се намерят алтернативни начини за подкрепа на икономиката. Изглежда, цялата администрация стои зад мантрата, че заемането на евтини заеми е не просто възможно, а подходящо, необходимо и съществено.

„Нито избраният президент, нито аз предлагаме този пакет за облекчение без да оценяваме дълговата тежест на страната. Но точно сега, с лихвените проценти на исторически ниски нива, най-умното нещо, което може да се направи, е да се действа мащабно“, коментира преди дни Йелън.

От перспективата на Байдън това означава значителни разходи за зелена енергия и работни места. Планът на новата власт в САЩ е да помага за финансирането на дългосрочната икономическа трансформация, предизвикана от изменението на климата. Още в предизборната си кампания президентът обеща страната да се върне към Парижкото споразумение и сега това се очаква да е едно от първите му действия.

Глобален ангажимент наново

Байдън решително ли загърбва постоянната и целенасочена ерозия на многостранните отношения със света, които имаше Тръмп? Като цяло да, но не напълно.

Антипатията на САЩ към Китай и опитите за ограничаване на възхода на азиатската страна ще продължат и в ерата на новия президент, очакват анализаторите. Не се очаква обаче администрацията на Байдън да позволи разширяване на „присъщия на Тръмп меркантилизъм“ в отношенията с демократичните съюзници.

Например търговската програма на Тръмп систематично разрушаваше функционирането на Световната търговска организация и разглеждаше Европейския съюз като опонент. Президентът Байдън и екипът му е по-вероятно гледат на отвъдокеанския Блок като на стратегически съюзник – въпреки бързата инвестиционна сделка с Китай, точно преди инаугурацията.

Технологичен въпрос

Едно от основните предизвикателства е свързано с технологичния напредък и борбата за влияние на тази нова арена. Мнозина са все по-загрижени за стратегическия превес на Китай върху технологиите, производството, интернет и глобалните инвестиции, както и развитието на инициатива „Един пояс, един път“.

Другото интересно глобално предизвикателство могат да бъдат самите технологични компании. Президентът Тръмп защити американските гиганти от опитите за облагане на продажбите им с данък. Но Байдън може да откликне на някои от притесненията около глобалните мегамонополи, особено по отношение на тяхната макар и неволна роля в култивирането на политическо разделение и екстремизъм.