Случаят със зелената слива: илюстрация на бруталната инфлация в Турция

Зелената слива е знак за началото на пролетта в Турция. Интензивно кисел плод, който се предлага само веднъж годишно около април, когато се обира от дървото преди пълното му узряване. В продължение на много десетилетия киселата слива бе достъпна храна за работническата класа. Но нарастващите цени и поевтиняващата турската лира през последните години направиха този „предвестник на пролетта“ истински деликатес, който сега отсъства от много турски трапези.

Може би заради мястото му в турската традиция сега в социалните мрежи се въртят публикации, показващи цени от около 50 долара за килограм зелена слива. В страна, където месечната минимална заплата е от порядъка на 290 долара, цената на сливата се е повишила до сумата, която мнозина заделят за наем.

„Нов икономически модел“

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган е на власт от 2002 г., когато бе избран благодарение и на програмата си за борба с хиперинфлацията, тормозила дълго Турция преди това.

Първите дни на неговото ислямистко-консервативно правителство на Партията на справедливостта ще бъдат запомнени с политиките на свободния пазар, които помогнаха за възстановяването на икономиката. Но през последните години Ердоган следва тактика за понижаване на лихвените проценти, за да задържи инфлацията – подход, обратен на онзи, който обикновено се използва от централните банки.

Ердоган нарече метода си „нов икономически модел“, заявявайки през ноември пред парламента, че това ще даде тласък на работните места, растежа, износа и евтините кредити.

Ще премахнем този бич от лихвени проценти от гърба на хората. Със сигурност не можем да позволим на нашите хора да бъдат смачкани от лихвените проценти“, каза Ердоган пред депутатите от Партията на справедливостта и свободата през ноември.

„Не мога и няма да застана на този път с тези, които защитават лихвените проценти“, каза още той.

„Паричната политика изобщо не функционира“

Думите на Ердоган може да бъдат свързани с консервативната му философия – някои казват, че Коранът одобрява търговията, но смята дълга с лихва за грях. Вярването е, че само малцина избрани се възползват от лихвените проценти, а не обществото като цяло.

Турската икономика обаче страда в резултат на тази парична политика, каза пред CNBC Арда Тунджа, независим икономист и колумнист в турския новинарски сайт PolitikYol.

Паричната политика изобщо не функционира“, каза Тунка. „Реалният доход на глава от населението се износва през последните седем до осем години, а покупателната способност неимоверно отслабва. Най-важният момент е, че не се прави нищо, за да се предотврати покачването на инфлацията.“

Президентът притисна традиционно независимите управители на централни банки да намалят лихвените проценти и отстрани онези, които се съпротивляваха. Централната банка започна да понижава лихвите през септември, въпреки високата инфлация, която тогава все още беше под 20%. Сега процентът е 14% от 19% тогава.

Междувременно лирата загуби над 60% от цената си спрямо долара само за шест месеца.

Като се има предвид, че турската селскостопанска индустрия внася редица артикули – от семена до торове – за които плаща в долари, не е изненада, че обезценяването на лирата доведе до високи цени на храните за домакинствата. Данните за CPI в Турция за храни и безалкохолни напитки показват ръст от 70.3% на годишна база за март.

Турция има плодородна земя за земеделие. Но страната зависи от вноса на селскостопански продукти.

„Настоящото правителство не отваря пътя на местните производители да развият своите способности в производството“, смята Тунка.

Няма очевидни планове за повишаване на лихвите

На хоризонта през 2023 г. се задават изборите в Турция, но засега няма видими планове за повишаване на лихвените проценти. Тунка каза, че докато краткосрочните промени могат да спрат кървенето, занапред ще е необходимо повече:

Турция се нуждае от структурни промени от десетилетия. Единственият начин да се преразгледат икономическите политики на Турция с цел развитие е да се конфигурира нов набор от политически инструменти, които имат способността да модернизират икономиката.“

В неотдавнашна реч Ердоган призна, че покачването на глобалните разходи за енергия и храни е ударило Турция – без да споменава каквато и да е връзка с лихвените проценти. Вместо това той посочи, че правителството ще вземе мерки срещу онези, които слагат високи цени.

„Населението на Турция над 40-годишна възраст изпита сериозността на изкривяванията по отношение на равенството на доходите. И все пак по-младите поколения стават свидетели на такива високи нива за първи път“, каза Тунка.

И така изглежда, че традицията да се ядат зелени сливи, покрити със сол, може да остане далечен спомен за голяма част от турското общество.