„Зеленото бъдеще“ минава през „сиви“ решения: Защо преходът не може да се случи на мига?

Всички говорят за „зелено бъдеще“, но действителността е значително по-сложна. Възобновяемата енергия наистина е бъдещето, но пътят към нея е осеян не само с множество икономически и политически интереси, но и с технологични предизвикателства.

Плановете са повече от амбициозни. Европейският съюз иска да намали парниковите емисии с 90% до 2040 г. и да постигне пълна декарбонизация до 2050 г. България конкретно си е заложила 92% намаление до 2040 г. Що се отнася до бизнеса, над една трета от най-големите световни компании също са обещали нулеви емисии, но експертите са скептични – повечето няма да успеят, без да ускорят двойно темпото си.

Всичко това звучи добре на хартия, но реалността е друга. Мнозина си мислят, че енергийният преход е като превключвател – просто спираме въглищата и включваме слънцето и вятъра. Но според проф. Йонас Пук, академичен директор на MBA програмата по енергиен мениджмънт във WU Executive Academy, нещата не са толкова прости. Той е на мнение, че устойчивият преход ще се случи не с радикални скокове, а с умни и икономически изгодни решения, които се прилагат стъпка по стъпка.

Време за преоценка: защо преходът не може да се случи „на мига“

Идеята за бързо и масово преминаване към 100% възобновяеми енергийни източници звучи чудесно, но в реалността е трудно осъществима, тъй като светът все още разчита силно на въглища, нефт и газ. Затова проф. Пук предлага концепцията за „преход от черно, през сиво, към зелено“, което е свързано с внедряването на междинни решения и по-интелигентно използване на сегашните ресурси.

Междинните технологии като реалистичен път напред

Вместо да се противопоставят „старото“ и „новото“, енергийният преход трябва да включва така наречените „сиви“ технологии, смята той. Това са решения, които намаляват въглеродния отпечатък, дори и да не са напълно въглеродно неутрални. Например, интелигентни системи за управление на добива, по-усъвършенствани газови централи, хибридни енергийни решения и по-добра ефективност на съществуващите мрежи.

Проф. Пук разделя енергийната система на три етапа:

• Upstream: Тук става дума за по-умен начин на добиване на енергия – чрез дигитализация и изкуствен интелект могат да се оптимизират дори традиционните горива;
• Midstream: Този етап е свързан с транспортирането на енергията по по-ефективен начин – чрез модерна инфраструктура, така че да се минимизират загубите по пътя;
• Downstream: На финала става дума за подобряване на потреблението чрез умно осветление, изолация, системи за управление на търсенето и устойчиви материали.

Не енергията, а начинът на потребление ще определи бъдещето

На фона на големия разговор за зеления преход често се за пропуска нещо много важно – до 40% от енергийната ефективност може да дойде просто от това как хората използват енергията. Не от нови централи или технологии, а от по-добра изолация, по-умни отоплителни системи и градове, планирани с мисъл за устойчивост. Това означава, че всеки човек има своята роля. Не е нужно да чакаме супер технологиите – можем да започнем от утре с това, което имаме.

Какво означава това за бизнеса?

За компаниите, включително и в България, изводът е ясен: не е нужно да чакат появата на „перфектната“ зелена технология. Много по-важно е да се започне с това, което е налично сега – чрез енергийни одити, дигитализация, обучения и сътрудничество в иновациите.

Бизнесите, които инвестират днес в ефективност и адаптивност, ще бъдат по-добре позиционирани утре – не само спрямо регулациите, но и спрямо потребителите, инвеститорите и служителите си.“

Поуката: енергийният преход не е идеология, а управленска дисциплина

Вместо да се разглежда като крайна цел, устойчивостта трябва да се възприема като процес с ясни междинни цели, прагматични действия и технологични инвестиции. Както подчертава проф. Пук:

Истинската трансформа-ция няма да дойде с лозунги, а с реална промяна в начина, по който мислим, планираме и използваме енергията.“