Значимите банки в еврозоната ще трябва да проведат геополитически стрес тестове
Големите български финансови институции също ще трябва да преминат през тазгодишната проверка за устойчивост на външни шокове
© ECONOMIC.BG / Depositphotos
Системно значимите банки в еврозоната ще трябва да проведат през 2026 г. тематичен геополитически стрес тест. Това става ясно от в блог публикация на члена на Надзорния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) Шарън Донъри и генералния директор „Надзорна политика“ Марио Куалиариело. При провеждането им всяка банка, част от Единния надзорен механизъм на ЕЦБ, ще изгради собствен геополитически сценарий, съобразен с нейните специфични уязвимости.
Целта е да се провери доколко банките отчитат геополитическия риск в капиталовото си планиране, стрес тестовете, рамките за управление на риска и корпоративното управление.
Според надзорния орган геополитическата несигурност продължава да нараства заради протекционизъм, геоикономическа фрагментация и засилващо се глобално напрежение. Като пример се посочват повишаващи се мита, свързани с търговските политики на САЩ, които могат да нарушат реалната икономика и финансовите пазари. Авторите на публикацията добавят, че при високи публични разходи и фискални ограничения правителствата може да имат по-малък капацитет да смекчават бъдещи икономически шокове, предава БТА.
Европейският банков сектор е като цяло устойчив, но трябва да останем бдителни“, отбелязват още Донъри и Куалиариело.
В България такива тестове ще трябва да извършат финансовите институции, които са под пряк надзор на ЕЦБ – това са Уникредит Булбанк, Банка ДСК, Обединена българска банка и Пощенска банка. Това са финансовите институции в страната, чийто проблеми, евентуално, биха имали последици за цялата финансова система.
През 2026 г. ЕЦБ ще продължи реформите за по-ефективен и по-рисково насочен надзор, включително рационализиране на процеси и процедури отвъд годишната оценка (Supervisory Review and Evaluation Process – SREP), с цел повече капацитет за реакция при промени и по-ниска административна тежест за банките.
Очакваният резултат е по-голям капацитет за реакция при бързи промени във външната среда, както и намаляване на административната тежест за банките, без това да се отразява на устойчивостта и стабилността на европейската банкова система, се посочва още в публикацията на Донъри и Куалиариело.