Преходът ще продължава като очакванията са към 2050 г. енергетиката да не излъчва въглероден диоксид и да е фокусирана върху ВЕИ производството. „Според проучване до 2040-2050 г. се очаква да продължи преходът към по-ниско карбонова енергетика и до 2050 г. тя да е карбоново неутрална”, каза Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт.
Тя обясни, че в България въглеродните централи използват 1.2 тона въглища за производството на 1 MWh енергия, а за да се промени това, са нужни революциоонни промени в производство и в мрежата. "Преходът обаче е в ръцете на държавата и ако тя и регулаторът не вземат решение да има визия за преход, то промяната няма да се случи, защото компаниите нямат пари", каза още Диловска. „Няма строго определени пътища и директива, и всяка държава трябва да намери пътя, по който ще върви”, добави тя.
Чистата енергия поставя нови предизвикателства пред електроразпределителните дружества. Новите задачи, които те трябва да си поставят е подобряването на мрежата, преквалифициране на служителите, дигитализация и др.
"В основата на прехода е децентрализирано производство и като цяло малки мощности, които да са близо до потребителите", обясни Диловска. „Този енергиен преход често се нарича 3D преход - той е навсякъде около нас, а не при големи мощности, разпределени в държавата”, добави тя.
Съдбата на електроразпределителните дружества обаче е в ръцете на политиците и регулаторът трябва да постави тези изисквания на дружествата.
Диловска представи анализ на енергийния сектор в Европа - кога електричеството прекъсва планирано и непланирано. Средно за България през 2016 г. на домакинство се падат 113 минути непланирани прекъсвания годишно и 170 минути планирани.
„Ние сме в сравнително добра позиция. Дания, Германия, Люксембург са с най-малко непланирани прекъсвания и това е така, защото голяма част от окабеляването е подземно и е предпазено от замръзване”, обясни специалистът.
Дружествата трябва да направят големи инвестиции за качествено снабдяване и да се насочат към висок процент на подземни кабели, тъй като те имат по-ниски стойности на индикаторите на прекъсване и са показател за сигурност и надеждност на мрежата.
„Въпрос на политика и политически решения е колко да плащаме и за какво”, каза още Диловска.
Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.
Етикети:
Защо са ни закони и стратегии, щом премиерът решава еднолично всеки проблем?
Пламен Димитров: Средната заплата може да доближи €1000 през 2022 г.
Виолина Маринова: Технологиите и иновациите са бъдещето на банките
Борисов: Готвят ни нов „Костинброд“
Грешният път на ЕС