Българските фирми плащат задълженията си все по-бързо

През 2018 г. публичният сектор продължава да се разплаща по-бавно от бизнеса

Времето за междуфирмените плащания в България се скъсява с всяка изминала година. През 2018 г. то е било с 10 дни по-малко от предишната година и фирмите за разплащат за опредена услуга или продадена стока в срок до 27 дни, а през 2017 г. той е бил 37 дни. Това показва анализ на компанията Intrum, цитиран от Българска търговско-промишлена палата (БТПП).

Резултатите от изследването показват, че средноевропейското време за междуфирменото разплащане е 34 дни, като се отчита подобрение спрямо 2017 г., когато периодът е бил 37 дни.

При плащанията в публичния сектор към бизнеса у нас периодът на разплащане на задълженията е 30 дни през 2018 г. и 31 дни през 2017 г.Средно в Европа това отнема повече време - 40 дни.

Латвия, Естония и Ирландия са лидери по най-бързо време за разплащане между компаниите – съответно 18, 19 и 20 дни. Точно обратната е ситуацията в Португалия – 66, Босна и Херцеговина – 56, и Италия – 56 дни, които са нужни, за да се получат плащания за извършена услуга или продадена стока.

В отношенията между бизнеса и крайните потребители наблюдаваме по-кратък срок за разплащане, в сравнение с корпоративните разплащания. Средното време, което е нужно в Европа, е 22 дни през 2018 г. и 27 дни през 2017 г. В България плащанията между бизнес и крайни потребители са средно 20 дни през 2018 г., а през 2017 г – 19 дни. Лидер отново са Прибалтийските републики, а най-дълго време за разплащане между бизнеса и клиентите коства на Испания(43), Босна и Херцеговина (39) и Португалия (39).

6 от 10 компании предпочитат да има по-дълъг период за разплащане, за да могат да планират по-добре паричните си потоци и реализацията на продуктите, като по този начин те са по-сигурни и спокойни. 20% от бизнеса изразява мнението, че ако разплащането между контрагентите се подобри, ще се ускори и процесът по наемане на кадри.

Основният извод от цялостното изследване показва, че клиентите все още плащат късно, но бизнесът в цяла Европа изглежда е станал малко по-устойчив, когато става дума за способността им да се справят с последиците от забавянето на плащанията, пишат от БТПП.

Още през 2011 г. БТПП изрази своята подкрепа за изменение и допълнение на Търговския закон, хармонизиран с Директива  2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, с която срокът за разплащане между страните по търговска сделка не може да надвишава 60 дни, а когато длъжникът е публичен възложител, срокът за изпълнение на паричното задължение не може да надвишава повече от 30 дни. В България, това е уредено  в чл.303а от Търговския закон, който освен посочените срокове допуска и изключение, като предвижда, че разплащането може да надвиши посочените периоди, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави.

Според БТПП остава обезпокоително, че плащанията от публичния сектор към компаниите в страната отнемат повече време от корпоративните плащания. От БТПП напомнят, че към 31.03.2018 г. просрочените задължения от страна на държавата към бизнеса и гражданите са близо 328 млн. лв.



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: фирми | БТПП | разплащания | публичен сектор | срок | Intrum

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ