Публични финанси
Условното предсрочно освобождаване на разделението на властите
Случаят с Джок Полфрийман доведе до завидно единомислие на министър-председателя, главния прокурор, министъра на правосъдието и отделни министри, политици и журналисти
© ECONOMIC.BG / Economic.bg
~ 4 мин.
През януари 2018 г. съдия от Бургаския районен съд осъжда две местни медии да заплатят обезщетение за причинени от техни публикации неимуществени вреди на Петър Низамов-Перата за това, че нарушават презумпцията за невиновност. През март 2018 г. състав на Софийски градски съд (СГС) отправя преюдициално запитване към Съда на Европейския съюз (СЕС) относно това доколко българското законодателство за т.нар. гражданска конфискация съответства на правото на ЕС. През април 2018 г. състав на Софийския районен съд (СРС) уважава граждански иск срещу интернет сайта „ПИК“ и го осъжда да изплати 3000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Емил Джасим заради клевета. През юни 2018 г. Административен съд – София-град (АССГ) признава правото на пребиваване на съпружеска еднополова двойка (граждани на Франция и Австралия).
Общото в изброените неизчерпателно случаи? Във всички тях отделни съдии стават обект на агресивни публични атаки и унизителни квалификации от страна на медии и/или политици за това, че са изпълнили законовите си правомощия или иначе казано са си свършили работата въз основа на закона и вътрешното си убеждение. Различното в случаите? Реакцията на Съдийската колегия (СК) на Висшия съдебен съвет (ВСС), призван да брани независимостта на магистратите. Макар казусите да касаят едно и също – публично и системно поругаване на съда – ВСС реагира (ако въобще го направи) по не просто непоследователен, но и противоречив и избирателен начин (особено внимателен е да не реагира срещу представители на властта).
Въпреки грубите медийни или политически нападки в посочените по-горе случаи, нито те, нито предшестващите ги, могат да се сравнят по мащаб и интензитет с безпрецедентната свирепост, с която е атакуван съдебният състав, произнесъл се по условното предсрочно освобождаване на Джок Полфрийман. Със завидно единомислие министър-председателят, главният прокурор, министърът на правосъдието и отделни министри, политици, журналисти и граждани сатанизират съдиите и особено председателя на състава Калин Калпакчиев[1]. Политиците употребяват масовата истерия и не показват никакъв свян при инструментализирането на скръбта на едно семейство за краткосрочни конюнктурни цели (местните избори) и за изместване на фокуса от важни обществени теми (опитът за превземане на БНР, ръкополагането на Иван Гешев). Те възсядат съда по недопустим начин, за да удовлетворят нагона си за неограничена от нищо и никого власт. Фактите и правото се пренебрегват за сметка на злостни и агресивни квалификации и тиражирането на неистини. На мястото на зрелия обществен дебат се настанява силна поляризация, която лишава обществото от възможността да проведе разумна, спокойна и аргументирана дискусия за наказателната политика на държавата и цивилизационните ѝ избори, за целите на наказанието, поправянето и реинтеграцията (това, че днешният затворник утре ще ни е съсед), цената на лишаването от свобода за държавата, мерки за намаляване на рецидивизма, ролята на съда при разделението на властите и др.
Тази безпрецедентна и стихийна кръвожадност, насочена срещу независимостта на съда и неприкосновеността и достойнството на отделни съдии и техните семейства, трябваше да се укроти от ВСС. Това е органът, който по силата на Конституция, закона и европейските стандарти[2] следва да отстоява независимостта на съдебната власт и отделните съдии и да ги защитава от всякакви угрози. Вместо това СК на ВСС приема позиция, която представлява откровен институционален цинизъм, с който органът се включва към недопустимите публични призиви за линч на съдии, действали в рамките на своята компетентност. Съдържанието на позицията разкрива, че за членовете на СК на ВСС човекът не е ценност. И правото не е ценност. Само с един акт настоящият състав на СК на ВСС успява да се изпразни от съдържание и смисъл. Това, освен въпроса за необходимостта тези членове да си подадат оставката, поставя и друг въпрос – следва ли ВСС да продължава да съществува под тази форма?
И тук не става въпрос единствено за това, че СК на ВСС безспорно потъпква законодателството, международните и собствените си стандарти[3]. Реакцията на органа разкрива нещо, далеч по-сериозно, а именно мотивът да направи това – угодническо приставане на изпълнителната, законодателната и прокурорската (като продължение на изпълнителната) власт. Това по категоричен начин изобличава фактическото срастване между властите. У нас разделение на властите на практика няма, а тези, които все още се опитват да запазят крехкостта му, биват подлагани на политически, институционален и обществен тормоз. Как обаче държавата ще гарантира сигурността (а това е нейно задължение) на 3-ма съдии от саморазправа, след като самата тя участва в пуча. И да, превземането на съдебната власт не е нищо друго освен пуч със забавено действие, което гражданите ще усетят след време, когато вече ще е късно. Остава надеждата, че някак, някой (дано съзряващото общество) ще се пребори за поне условното освобождаване на разделението на властите от силната хватка на единовластието.
_______________________________________________________
[1] Това не е случайно. Съдия Калин Калпакчиев винаги е последователен в позициите си срещу силите, желаещи овладяването на съдебната власт. Той е членът на ВСС (2012 – 2017г.), открито заема позиция срещу избора на Сотир Цацаров, а по-късно инициира търсенето на дисциплинарна отговорност и освобождаването от длъжност на главния прокурор заради „Цумгейт“.
[2] Становище № 7 (2005) на Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС) към Съвета на Европа: Когато отделен съдия или даден съд бива предизвикан или атакуван от медиите (или от политически или други обществени фигури чрез медиите) по повод, свързан с правораздаването, КСЕС счита, че, имайки предвид задължението на съдиите да бъдат въздържани, съответният съдия трябва да се въздържа от реакции по същите канали. (...) КСЕС смята за желателно националните съдебни системи да могат да се възползват от подкрепата на лица или на институция (напр. висш съдебен съвет или сдружения на съдиите), които са в състояние и готовност да реагират бързо и ефективно на тези предизвикателства или атаки при необходимост. Становище № 10 (2007) на КСЕС: (...) счита, че докато засегнатият съдия или съд трябва да се въздържат от реакции чрез същите канали, Съветът на съдебната власт или някой съдебен орган трябва да има възможност и да бъде готов да реагира бързо и ефективно на тези предизвикателства или атаки в подходящи случаи; 83. Съветът на съдебната власт трябва да има правото не само да излага публично своите виждания, но също така и да предприема всички необходими действия пред обществото, политическите власти и, в зависимост от случая, съдилищата, за да защити репутацията на съдебната институция и/или нейните членове.
[3] http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/20/Standarts-2018.pdf
Общото в изброените неизчерпателно случаи? Във всички тях отделни съдии стават обект на агресивни публични атаки и унизителни квалификации от страна на медии и/или политици за това, че са изпълнили законовите си правомощия или иначе казано са си свършили работата въз основа на закона и вътрешното си убеждение. Различното в случаите? Реакцията на Съдийската колегия (СК) на Висшия съдебен съвет (ВСС), призван да брани независимостта на магистратите. Макар казусите да касаят едно и също – публично и системно поругаване на съда – ВСС реагира (ако въобще го направи) по не просто непоследователен, но и противоречив и избирателен начин (особено внимателен е да не реагира срещу представители на властта).
Въпреки грубите медийни или политически нападки в посочените по-горе случаи, нито те, нито предшестващите ги, могат да се сравнят по мащаб и интензитет с безпрецедентната свирепост, с която е атакуван съдебният състав, произнесъл се по условното предсрочно освобождаване на Джок Полфрийман. Със завидно единомислие министър-председателят, главният прокурор, министърът на правосъдието и отделни министри, политици, журналисти и граждани сатанизират съдиите и особено председателя на състава Калин Калпакчиев[1]. Политиците употребяват масовата истерия и не показват никакъв свян при инструментализирането на скръбта на едно семейство за краткосрочни конюнктурни цели (местните избори) и за изместване на фокуса от важни обществени теми (опитът за превземане на БНР, ръкополагането на Иван Гешев). Те възсядат съда по недопустим начин, за да удовлетворят нагона си за неограничена от нищо и никого власт. Фактите и правото се пренебрегват за сметка на злостни и агресивни квалификации и тиражирането на неистини. На мястото на зрелия обществен дебат се настанява силна поляризация, която лишава обществото от възможността да проведе разумна, спокойна и аргументирана дискусия за наказателната политика на държавата и цивилизационните ѝ избори, за целите на наказанието, поправянето и реинтеграцията (това, че днешният затворник утре ще ни е съсед), цената на лишаването от свобода за държавата, мерки за намаляване на рецидивизма, ролята на съда при разделението на властите и др.
Тази безпрецедентна и стихийна кръвожадност, насочена срещу независимостта на съда и неприкосновеността и достойнството на отделни съдии и техните семейства, трябваше да се укроти от ВСС. Това е органът, който по силата на Конституция, закона и европейските стандарти[2] следва да отстоява независимостта на съдебната власт и отделните съдии и да ги защитава от всякакви угрози. Вместо това СК на ВСС приема позиция, която представлява откровен институционален цинизъм, с който органът се включва към недопустимите публични призиви за линч на съдии, действали в рамките на своята компетентност. Съдържанието на позицията разкрива, че за членовете на СК на ВСС човекът не е ценност. И правото не е ценност. Само с един акт настоящият състав на СК на ВСС успява да се изпразни от съдържание и смисъл. Това, освен въпроса за необходимостта тези членове да си подадат оставката, поставя и друг въпрос – следва ли ВСС да продължава да съществува под тази форма?
И тук не става въпрос единствено за това, че СК на ВСС безспорно потъпква законодателството, международните и собствените си стандарти[3]. Реакцията на органа разкрива нещо, далеч по-сериозно, а именно мотивът да направи това – угодническо приставане на изпълнителната, законодателната и прокурорската (като продължение на изпълнителната) власт. Това по категоричен начин изобличава фактическото срастване между властите. У нас разделение на властите на практика няма, а тези, които все още се опитват да запазят крехкостта му, биват подлагани на политически, институционален и обществен тормоз. Как обаче държавата ще гарантира сигурността (а това е нейно задължение) на 3-ма съдии от саморазправа, след като самата тя участва в пуча. И да, превземането на съдебната власт не е нищо друго освен пуч със забавено действие, което гражданите ще усетят след време, когато вече ще е късно. Остава надеждата, че някак, някой (дано съзряващото общество) ще се пребори за поне условното освобождаване на разделението на властите от силната хватка на единовластието.
_______________________________________________________
[1] Това не е случайно. Съдия Калин Калпакчиев винаги е последователен в позициите си срещу силите, желаещи овладяването на съдебната власт. Той е членът на ВСС (2012 – 2017г.), открито заема позиция срещу избора на Сотир Цацаров, а по-късно инициира търсенето на дисциплинарна отговорност и освобождаването от длъжност на главния прокурор заради „Цумгейт“.
[2] Становище № 7 (2005) на Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС) към Съвета на Европа: Когато отделен съдия или даден съд бива предизвикан или атакуван от медиите (или от политически или други обществени фигури чрез медиите) по повод, свързан с правораздаването, КСЕС счита, че, имайки предвид задължението на съдиите да бъдат въздържани, съответният съдия трябва да се въздържа от реакции по същите канали. (...) КСЕС смята за желателно националните съдебни системи да могат да се възползват от подкрепата на лица или на институция (напр. висш съдебен съвет или сдружения на съдиите), които са в състояние и готовност да реагират бързо и ефективно на тези предизвикателства или атаки при необходимост. Становище № 10 (2007) на КСЕС: (...) счита, че докато засегнатият съдия или съд трябва да се въздържат от реакции чрез същите канали, Съветът на съдебната власт или някой съдебен орган трябва да има възможност и да бъде готов да реагира бързо и ефективно на тези предизвикателства или атаки в подходящи случаи; 83. Съветът на съдебната власт трябва да има правото не само да излага публично своите виждания, но също така и да предприема всички необходими действия пред обществото, политическите власти и, в зависимост от случая, съдилищата, за да защити репутацията на съдебната институция и/или нейните членове.
[3] http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/20/Standarts-2018.pdf
