България е в топ 10 на производителите на игрални технологии
Нашата страна не се възползва от големите възможности за развитие на хазартния туризъм
Ангел Ирибозов, председател на УС на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия (БТАПОИИ)
- Г-н Ирибозов, с какво игралната индустрия е значима и се обръща внимание на нейното развитие? Правят се различни форуми и повод за нашия разговор е 12-ото издание на Източноевропейската конференция на игралната индустрия...
- Това е сектор със сериозен принос към държавния бюджет – не само в България, но и по света. За нас е особено важно правото на информираност на всеки гражданин, тъй като не бива да се създават неверни нагласи. Игралната индустрия е свързана с алтернативното прекарване на свободното време. Тя се стреми да се развива с отговорност към обществото.
- Коя е тънката граница между хазарта и гейминга?
- Законът ясно е определил: Трябва да има залог на парични средства и случайно разпределение на печалбата.
- Кое е важно да кажем за развитието на игралната индустрия в България точно в този момент?
- България попада в топ 10 на производителите на игрални технологии. Ние успяхме да развием технологичното осигуряване на хазарта. Компаниите, които се занимават с производството на игрално оборудване и игрален софтуер, са на световно ниво. Това е силно експортно ориентиран бизнес. Той осигурява работа на инженери и математици, програмисти, дизайнери, художници. Продуктите са резултат от съвместната работа на висококвалифицирани екипи. Те внедряват новости и създават свои решения за индустрия, която много бързо се променя.
- Къде по света успяват да продават?
- В САЩ е много трудно, поради регулациите и ограниченията. В Латинска Америка намират добър прием, а също в Африка, в Азия, Европа. Индустрията и пазарите са динамични, затова е нужна гъвкавост.
- Кои са факторите, които влияят на растежа на този сектор, свързан с производството на съоръжения и технологии за игралната индустрия?
- Факторите са много. Един от тях е пазарът и разработката на добри игри. Производителите продават игрално съдържание през различни канали. Топ продуктите са в постоянна динамика и развитие. Непрестанно се тестват пакети от игри.
- Колко компании в България са ангажирани с такова производство?
- Поне 10 са българските компании. "Евро Геймс Технолоджи" и "Казино Технологии" са двете водещи фирми в цялостния спектър на игралното производство. Доскоро регистрираните производители бяха около 30, но сред тях има и чуждестранни производители, които по Закона за хазарта трябва да се регистрират в България, за да продават свои продукти в страната.
- Къде на хазартната индустрия ѝ стяга обувката на закона, така да се каже?
- Игралната индустрия е допълващ продукт за туризма. Тя е важна за България, затова беше включена в Националната стратегия за развитие на туризма. Имаме благоприятни условия за нейното разрастване, сред които е и фактът, че в съседни държави и близки дестинации хазартът е забранен. Такива туристи може да носят допълващи приходи за икономиката на България.
- Възползваме ли се обаче от тази възможност?
- Възможностите са големи, но трябва междуинституционална координация. Нужни са подходящи летища, пътища и цялостна организация по посрещането на такива туристи. Има много елементи, които са от голямо значение за цялостния продукт. Има например изразен инвестиционен интерес за изграждането на хотели по границата с Турция.
- Виждате ли шанс да реализираме поне част от тези възможности на специфичния туристически продукт, използвайки наличната база?
- Шансове има, но се искат координирани усилия. Виждаме какво се случва в Лас Вегас и Макао, където игралният бизнес процъфтява. В Лас Вегас приходите от хазарт са около 30-35% от общите приходи, като голямата част са от туристически и съпътстващи услуги. В Макао доста по-голяма част от приходите са от хазарт. Но това е въпрос на модел, на дългосрочна стратегия, а и на съответни регулации.
- Растат приходите в бюджета, които постъпват от игралната индустрия. На какво го отдавате?
- Растежът донякъде е свързан с увеличаване броя на игралните съоръжения. Но вече и онлайн операторите са длъжни да се регистрират. Играчите в онлайн средата може да избират дали да работят с легитимен оператор и ако възникнат спорове, да може да си потърсят правата, или да предпочетат някой от сивия сектор.
- Какво трябва да е разбирането на обществото към игралната индустрия?
- На нея трябва да се гледа като на алтернатива за прекарване на свободното време. Правят се модерни игрални зали, това изисква големи инвестиции. Затова трябва да има предвидимост в дългосрочен период.
- Как изкуственият интелект започва да навлиза в игралната индустрия?
- Роботизацията настъпва в различни сфери. Изкуственият интелект например ще наблюдава поведението на хората в игралните зали и ще улавя склонността да харчат пари. Той ще помага да предложим на точния човек точната услуга в даден момент. Но започне ли играчът да изпада в крайности, ще може своевременно да се прекрати играта му. От друга страна, всяко технологично нововъведение е примамливо за криминалния сегмент и чрез изкуствен интелект може да се търси предимство спрямо игралното съоръжение. Въпросът за използването на изкуствен интелект тепърва ще се дискутира. Живеем в предизвикателно време, технологиите се развиват със скоростта на геометрична прогресия.