Ангел Ирибозов, председател на УС на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия (БТАПОИИ)

България е в топ 10 на производителите на игрални технологии

Нашата страна не се възползва от големите възможности за развитие на хазартния туризъм

Ангел Ирибозов е председател на УС на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия
Ангел Ирибозов е председател на УС на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия

- Г-н Ирибозов, с какво игралната индустрия е значима и се обръща внимание на нейното развитие? Правят се различни форуми и повод за нашия разговор е 12-ото издание на Източноевропейската конференция на игралната индустрия...

- Това е сектор със сериозен принос към държавния бюджет – не само в България, но и по света. За нас е особено важно правото на информираност на всеки гражданин, тъй като не бива да се създават неверни нагласи. Игралната индустрия е свързана с алтернативното прекарване на свободното време. Тя се стреми да се развива с отговорност към обществото.

- Коя е тънката граница между хазарта и гейминга?

- Законът ясно е определил: Трябва да има залог на парични средства и случайно разпределение на печалбата.

- Кое е важно да кажем за развитието на игралната индустрия в България точно в този момент?

- България попада в топ 10 на производителите на игрални технологии. Ние успяхме да развием технологичното осигуряване на хазарта. Компаниите, които се занимават с производството на игрално оборудване и игрален софтуер, са на световно ниво. Това е силно експортно ориентиран бизнес. Той осигурява работа на инженери и математици, програмисти, дизайнери, художници. Продуктите са резултат от съвместната работа на висококвалифицирани екипи. Те внедряват новости и създават свои решения за индустрия, която много бързо се променя.

- Къде по света успяват да продават?

- В САЩ е много трудно, поради регулациите и ограниченията. В Латинска Америка намират добър прием, а също в Африка, в Азия, Европа.  Индустрията и пазарите са динамични, затова е нужна гъвкавост.

- Кои са факторите, които влияят на растежа на този сектор, свързан с производството на съоръжения и технологии за игралната индустрия?

- Факторите са много. Един от тях е пазарът и разработката на добри игри. Производителите продават игрално съдържание през различни канали. Топ продуктите са в постоянна динамика и развитие. Непрестанно се тестват пакети от игри.

- Колко компании в България са ангажирани с такова производство?

- Поне 10 са българските компании. "Евро Геймс Технолоджи" и "Казино Технологии" са двете водещи фирми в цялостния спектър на игралното производство. Доскоро регистрираните производители бяха около 30, но сред тях има и чуждестранни производители, които по Закона за хазарта трябва да се регистрират в България, за да продават свои продукти в страната.

- Къде на хазартната индустрия ѝ стяга обувката на закона, така да се каже?

- Игралната индустрия е допълващ продукт за туризма. Тя е важна за България, затова беше включена в Националната стратегия за развитие на туризма. Имаме благоприятни условия за нейното разрастване, сред които е и фактът, че в съседни държави и близки дестинации хазартът е забранен. Такива туристи може да носят допълващи приходи за икономиката на България.

- Възползваме ли се обаче от тази възможност?

- Възможностите са големи, но трябва междуинституционална координация. Нужни са подходящи летища, пътища и цялостна организация по посрещането на такива туристи. Има много елементи, които са от голямо значение за цялостния продукт. Има например изразен инвестиционен интерес за изграждането на хотели по границата с Турция.

- Виждате ли шанс да  реализираме поне част от тези възможности  на специфичния туристически продукт, използвайки наличната база?

- Шансове има, но се искат координирани усилия. Виждаме какво се случва в Лас Вегас и Макао, където игралният бизнес процъфтява. В Лас Вегас приходите от хазарт са около 30-35% от общите приходи, като голямата част са от туристически и съпътстващи услуги. В Макао доста по-голяма част от приходите са от хазарт. Но това е въпрос на модел, на дългосрочна стратегия, а и на съответни регулации.

- Растат приходите в бюджета, които постъпват от игралната индустрия. На какво го отдавате?

- Растежът донякъде е свързан с увеличаване броя на игралните съоръжения. Но вече и онлайн операторите са длъжни да се регистрират. Играчите в онлайн средата може да избират дали да работят с легитимен оператор и ако възникнат спорове, да може да си потърсят правата, или да предпочетат някой от сивия сектор.

- Какво трябва да е разбирането на обществото към игралната индустрия?

- На нея трябва да се гледа като на алтернатива за прекарване на свободното време. Правят се модерни игрални зали, това изисква големи инвестиции. Затова трябва да има предвидимост в дългосрочен период.

- Как изкуственият интелект започва да навлиза в игралната индустрия?

- Роботизацията настъпва в различни сфери. Изкуственият интелект например ще наблюдава поведението на хората в игралните зали и ще улавя склонността да харчат пари. Той ще помага да предложим на точния човек точната услуга в даден момент. Но започне ли играчът да изпада в крайности, ще може своевременно да се прекрати играта му. От друга страна, всяко технологично нововъведение е примамливо за криминалния сегмент и чрез изкуствен интелект може да се търси предимство спрямо игралното съоръжение. Въпросът за използването на изкуствен интелект тепърва ще се дискутира. Живеем  в предизвикателно време, технологиите се развиват със скоростта на геометрична прогресия.



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: Ангел Ирибозов | игрална индустрия

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини