Бет Харт: Правя музика, за да лекувам сърцето си

Концертът на Бет Харт в София е на 10 декември

Снимка: Личен архив
Бет Харт ще пее в София на 10 декември. Ето какво споделя тя за творчеството и живота си няколко седмици преди концерта: 

– Кога беше първият ти досег с музиката?

– Първото, което помня, е „Лунната соната”.  Чух я по телевизията и се влюбих в нея. Не можех да спра да я свиря на пианото. Свирех всеки ден. Родителите ми ме записаха на уроци, но всъщност слушах учителката как свири и така и не се научих да чета нотите. Когато бях малка, мама ме заведе да гледам шоу на Бродуей и се влюбих в песните и в малкото момиче, което ги изпълняваше. Научих ги и ги пеех на мама и тя винаги се смееше и беше много щастлива.

– С песните си разказваш своята история. Каква е тя?

– Обичам да пиша песни за нещата, с които се боря. А причината за това е в детството ми. Когато бях доста малка, живеех в едни щастлив дом. Но майка ми и баща ми се разведоха и това изведнъж преобърна живота ми и се превърна в голяма болка. Пианото беше моето спасение. Също и писането на песни, независимо, че не ги пеех. Превърна се в лечение за мен. След всичко, което се случи с мен през годините, продължих да пиша за Бог, за болката на майка ми, за нещата, които съм загубила или тези, от които се срамувам. 

– Само болката ли те кара да пишеш?

– Има много радост в живота ми, и Слава Богу! Но, когато съм щастлива, готвя, правя обикновени неща, ловя риба с приятели. Но тогава не пиша. Предпочитам да пиша музика, когато се боря с нещо.

– Историята ти е като от филм. Звучи почти нереално.

– Всъщност не точно –в  първите 6-7 години от живота ми. В детството, си имах много любов. Баща ми работеше много, беше енергичен, имахме красив дом. След това той влезе в затвора и загубих връзка с него. После се ожени за психично болна жена, която не ме допускаше в живота му. Тогава за първи път се появи биполярното разстройство. Беше, когато ни ограбиха, докато бяхме сами с майка ми и сестра ми. Тези хора ни държаха цял ден – беше ужасно! Заплашваха, че ще убият майка ми, че ще й отрежат пръстите. Това остана като травма за мен. След това започнах да злоупотребявам с наркотици и алкохол. Загубих девствеността си на 11 и се забърках с много по-големи момчета. Просто имаше много неща, които ме водеха към психично заболяване. Сестра ми се разболя от СПИН и почина. Но, когато сега погледна назад, особено сега на тази възраст, съм благодарна, че имах точно такова детство. В него имаше много красота и много дарове. И мисля, че тази любов и тази благословия ме направиха силна.

– Трябва ли да стигнеш до дъното, за да оцениш красота на живота?

– Мисля, че да.  Всичко, което имам сега, едва ли бих оценила, ако не знаех и тъмната страна на нещата. Ето, например, имала съм мъже в живота си, които са се държали арогантно с мен. Но съпругът ми е толкова любящ, толерантен, търпелив и мил. Толкова е добър с мен. Не мисля, че щях да го оценя, ако нямах другия пример. 

– Какво разказват татуировките ти?

– Първите са правени, когато взимах наркотици. Приела съм ги, те са част от живота ми. Първата беше една танцуваща пеперуда, но след това исках да я скрия. Мъжът, при когото отидох, ми татуира цветя – нещо перкрасно. И ето какъв е смисълът – от хаоса, от болката започва красотата. Ако си там – в хаоса – нещо наистина прекрасно те чака след това.

– Живяла си с биполярно разстройство? С какво можеш да помогнеш на хората, които страдат от това заболяване?

– Трябва да се говори за тази болест, да не бъде стигма в обществото. Беше ужасно в продължение на много години. Но благодарение на любовта на съпруга ми, който е до мен вече 25 години, и на семейството ми, започнах сама да търся решение. И намерих много неща, които да ме спасят. Всеки трябва да намери своето. Например - упражнения. Те променят мозъка ви. Слънце. Медитацията – фантастична е за успокояване на мозъка. Религия – независимо каква, трябва да вярвате в нещо. Ако не в някакъв бог, може да вярвате в природата. Нещо, в което вярвате, ще се грижи за вас. Всички тези неща играят огромна роля. И така може да живеете с тази болест и дори да имате щастлив живот. Но много е важна подкрепата на близките.

– И въпреки всичко, вярваш в Бог?

– Да. Вярвам. Наистина вярвам, че Бог ни дава живот с цел. Да имам вяра е най-трудното нещо за мен. Но в тези кратки милисекунди на вяра си казвам „Да, всичко е такова, каквото трябва да бъде!”. Божията любов е толкова огромна, че е отвъд представите ни. Вярвам, че всяко човешко същество е там, където трябва и че Бог го обича, назависимо от всичко.

– Пееш за любов, омраза, предателства, изцеление. Текстовете ти са винаги силни и впечатляващи. Но имаш ли особено любими думи?

– Вяра. Милост. Съчувствие. Прошка. Но по-силно от прошката е приемането. Ако приемеш някого, няма нужда да му прощаваш. Приемаш го какъвто е.

– Какви тайни крие душата ти?

– Има много болка, но има и много радост. Има много любов, но и много омраза. Мога да бъда много осъдителна, много нарцистична. Но мога да бъда и много смирена. Това са полярни състояния, които ме побъркват! Мисля, че имам добро сърце. Малко е счупено, но всичко е ОК!


Концертът на Бет Харт в София е на 10 декември, зала „Арена Армеец.




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: София | Арена Армеец | концерт | певица | Бет Харт

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини