БСК: Защо мярката 60/40 не помага за заетостта

От камарата показаха с примери защо мярката не представлява реална подкрепа за работодателите

Снимка: БСК
17:21 02.04.2020
Защо мярката 60/40 не представлява реална подкрепа за рабоотдателите и не изпълнява основната си цел за запазване на заетостта? Отговор на този въпрос дават от Българската стопанска камара с конкретни примери.

Изчисленията са направени от Станислав Попдончев, зам.-председател и главен финансов директор на БСК.

Пример 1: Служител на трудов договор, трета категория труд, при пълна заетост, с брутно месечно възнаграждение (месечен осигурителен доход) в размер на 1 000 лева и получена подкрепа от бюджета в размер на 60 на сто от осигурителния доход, в размер на 600 лева:

1.     Разходът за осигурителни вноски за сметка на работодателя - 18.92% (при вноска във фонд „Трудова злополука и професионална болест“ от 0.4%), е в размер на 189.20 лева. Общ (брутен) разход на работодателя 1 189.20 лв.

2.     Удръжките от служителя за осигурителни вноски (13.78%) и авансов ДДФЛ (10%) са в размер на 224.02 лева.

3.     Интензитет на подкрепата по мярката спрямо общия разход на работодателя – 50.45% ((600:1189.20)*100 ). Останалата сума, осигурена от бизнеса, е в размер на 589.20 лева (49,55%).

4.     Работодателите (осигурителите) внасят осигурителните вноски и удържания от служителите авансов данък върху дохода в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, а данъкът е удържан (чл. 7, ал. 1 от КСО и чл. 65, ал. 11 от ЗДДФЛ). В посочения пример, сумата, която работодателят следва да внесе в бюджета, е 413.22 лева.

5.     В края на месеца, следващ месеца на получаване на дохода, в държавата се връщат 68.87% от получената подкрепа от 600 лв., а „загубата“ за бюджета е 186.78 лв. (31.13%), което представлява и реалната подкрепа за заетост и служителя в посочения пример. Но дали във всички случаи е така?…

Как хазната печели от мярката 60/40 за сметка на работодателите и служителите?

Съгласно чл. 1, ал. 4 от ПМС 55/30.03.2020 г., компенсации се изплащат за целия период или за част от периода на действие на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., но за не повече от три месеца. Съгласно чл. 1, ал. 5 от същото постановление, компенсациите в размер на 60 на сто от размера на осигурителния доход за януари 2020 г. за всеки работник и служител, … на когото ще бъде запазена заетостта за допълнителен период, равен на периода, за който се изплащат компенсации.

Пример 2: При данните от горепосочения пример приемаме, че работодателят е одобрен за подкрепа за максималния период от 3 месеца:

1.     Разчети без влияние на изискването за запазване на заетостта за допълнителен период от още 3 месеца:


Бизнесът получава реална подкрепа, а бюджетът губи 560.34 лв.

2.     Разчети при изискванията на чл. 1, ал. 5 от ПМС 55/30.03.2020 г. за запазване на заетостта за допълнителен период от още 3 месеца и запазване размера на възнаграждението на служителя:


Хазната печели 679.32 лева за целия период. Към тази сума следва да се добавят и неизплатените парични обезщетения за безработица, които НОИ би изплатил на лицето за три месеца, ако заетостта не беше запазена за допълнителния период.




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: работодатели | БСК | заетост | пример | мярка 6040