Инфраструктура Обновена
Изминалото десетилетие е било най-горещото на Земята
Световната метеорологична организация с тревожни данни
© ECONOMIC.BG / Pixabay
~ 2 мин.
Изминалото десетилетие е почти сигурно най-горещото откакто се правят измервания, предупредиха във вторник специалисти по метеорологичните условия, рисувайки мрачна картина на изчезващия морски лед, опустошителни топлинни вълни и посегателства над моретата в доклад, пуснат на срещата на върха за климата в Испания, съобщава Ройтерс.
Годишната оценка на климата на Земята от базираната в Женева Световна метеорологична организация подчертава важността на двуседмичните разговори, насочени към изпълнението на Парижкото споразумение от 2015 г., с цел да се предотврати катастрофално глобално затопляне.
„Топлинните вълни и наводненията, които се случват „веднъж на век “, стават все по-редовни събития“, казва в изявление генералният секретар на СМО Петери Таалас.
„Страни, вариращи от Бахамските острови до Япония и Мозамбик, претърпяха ефекта на опустошителните тропически циклони. Огнените пожари преминаха през Арктика и Австралия “, казва той.
Ето някои от констатациите на доклада:
** Средните температури за петте години (2015-2019) и 10-те години (2010-2019) са почти сигурно най-високите до момента.
** 2019 г. е втората или третата най-топла година.
** Морската вода е с 26 процента по-кисела, отколкото в началото на индустриалната ера, което разграждаморските екосистеми.
** Арктическият морски лед достига рекордно ниски нива през септември и октомври, а Антарктида също отчита рекордно нисък лед няколко пъти тази година.
** Промените в климата са ключов двигател за скорошното покачване на глада в световен мащаб след десетилетие на постоянен спад, като през 2018 г. от глад страдат повече от 820 милиона души.
Годишната оценка на климата на Земята от базираната в Женева Световна метеорологична организация подчертава важността на двуседмичните разговори, насочени към изпълнението на Парижкото споразумение от 2015 г., с цел да се предотврати катастрофално глобално затопляне.
„Топлинните вълни и наводненията, които се случват „веднъж на век “, стават все по-редовни събития“, казва в изявление генералният секретар на СМО Петери Таалас.
„Страни, вариращи от Бахамските острови до Япония и Мозамбик, претърпяха ефекта на опустошителните тропически циклони. Огнените пожари преминаха през Арктика и Австралия “, казва той.
Ето някои от констатациите на доклада:
** Средните температури за петте години (2015-2019) и 10-те години (2010-2019) са почти сигурно най-високите до момента.
** 2019 г. е втората или третата най-топла година.
** Морската вода е с 26 процента по-кисела, отколкото в началото на индустриалната ера, което разграждаморските екосистеми.
** Арктическият морски лед достига рекордно ниски нива през септември и октомври, а Антарктида също отчита рекордно нисък лед няколко пъти тази година.
** Промените в климата са ключов двигател за скорошното покачване на глада в световен мащаб след десетилетие на постоянен спад, като през 2018 г. от глад страдат повече от 820 милиона души.
** Бедствията са довели до изселването на милиони хора тази година и са засегнали моделите на валежи от Индия до Северна Русия и централните Съединени щати и много други региони.
Докладът също така отбелязва, че покачването на температурите на морето, известни като „морски топлинни вълни“, които опустошават подводния живот, са станали по-чести.
В доклада се казва, че концентрацията на CO2 в атмосферата е достигнала рекордно ниво от 407,8 части на милион през 2018 г. и продължава да се повишава през 2019.
Откривайки срещата на върха за климата в понеделник, генералният секретар на ООН Антонио Гутериш предупреди, че 400 части на милион някога е било смятано за „немислима“ преломна точка.
Поредицата от доклади с тревожни констатации за климата през последната година подхрани екологичния активизъм, подтикна някои компании да се ангажират с намаляването на емисиите и предизвика опасения сред инвеститорите относно стабилността на цените на активите.
Въпреки това делегатите в Мадрид са изправени пред трудна битка, за да убедят големите замърсители да приемат вида радикална промяна, необходим за изместване на климатичната система на Земята в по-обитаема траектория.
