Какво означават границите на колебание на курса лев/евро в „чакалнята“

Реално за българите няма да се промени нищо и страната ни ще се присъедини към еврозоната с фиксирания сега курс

Снимка: Pexels

Тази седмица Европейската централна банка (ЕЦБ) определи задължителните интервенционни курсове за българския лев и хърватската куна, след като двете страни влязоха във Валутно-обменния механизъм (ERM-2) в петък. Тези курсове представляват границите, в които търговията на националната валута и еврото може да се колебае, без това да създаде проблеми при функционирането на единния пазар.

Поддържането на тези граници в продължение на поне две години ще покаже дали курсът между националната валута и еврото е подложен на напрежение. Идеята им е да се ограничи волатилността, ако такава изобщо има. Граничните курсове, които са ±15% от централния курс между съответната валута и еврото (1.95583 евро/лев в случая с България), са законово установени за всички страни в „чакалнята“. Когато е необходимо, валутата може да се подкрепи чрез интервенция (покупка или продажба), за да се поддържа курсът спрямо еврото в рамките на диапазона на колебание ±15%. Интервенциите се координират от ЕЦБ и централната банка на държавата членка извън еврозоната.

„Поставянето на тези граници е стандартна стъпка за всички страни и по закон ЕЦБ е длъжна да се намеси, ако границите се преминат. Те са създадени преди години за Италия, Гърция - страните, чиято валута се е девалвирала, с цел ЕЦБ да помага на тези страни“, обясни за Economic.bg икономистът Георги Ангелов.

Съществуването на тези граници обаче не означава, че те въобще ще бъдат достигнати, или че ще има причини те да бъдат преминавани. За България тези граници нямат значение, тъй като страната е във валутен борд, т.е. курсът между лева и еврото не се движи, обясни още Ангелов.

„За страните с валутен борд такъв проблем не съществува. Тъй като курсът лев/евро е фиксиран и не се колебае, ЕЦБ няма ангажимент да се намесва по такъв начин у нас. Както беше с прибалтийските страни - Естония, Литва и Латвия - всъщност тези интервенционни точки няма как да се достигнат. Валутният борд е стабилен и той ще продължи да действа. Той означава 0% отклонение и вече 23 години курсът лев/евро не се е променял“, коментира икономистът.

Припомняме, че България влиза в „чакалнята“ със сегашния си курс, фиксиран по силата на членството ѝ в Паричния съюз (валутния борд). С валутен борд са били и други държави, които са преминали през ERM-2 и след това са станали член на еврозоната. Такъв е примерът именно с Естония, Литва и Латвия (бел.р. – националната валута на Латвия не е обвързана с еврото, а с кошница от валути - американският долар, германската марка, френският франк и японска йена). Първите две страни влизат в „чакалнята“ през 2004 г., а третата – година по-късно. След това се присъединяват към валутния съюз точно с централния курс, който е бил фиксиран в началото на процеса. Разбира се, те прекарват в ERM-2 съответно 7, 11 и 9 години, като по това време бушува и най-тежката финансова криза до момента - през 2008 г.

Подобно на тези страни, в България Валутният борд също се запазва, докато се намираме в ERM-2, благодарение на изключение, направено за страните с паричен съюз.

„Страните с валутен борд трябва да влязат в ERM-2 като всички останали, но им се разрешава да запазят паричния си съвет. Това беше изключение, постигнато преди 20-тина години след много спорове и по това изключение страните във Валутен борд влизат в ERM-2 с фиксиран валутен курс, който не се колебае. Всички страни с Валутен борд влязоха и в еврозоната по-късно отново с него“, обясни Ангелов.




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: ецб | еврозона | евро | ERM-2 | интервенционен курс | максимално допустим курс към еврото

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини