МОН е превърнало 395 български училища в „експериментални“

Още 205 учебни заведения искат образователното министерство да одобри техни проекти за иновативни методи за преподаване

Директори и преподаватели от 395 иновативни български училища са били свързани с колегите си от други учебни заведения в страната, за да обменят опит как може да се подобри учебното съдържание и най-вече организацията на дейността - как въпросното съдържание да се преподава максимално интересно и увлекателно. Обменът на опит се е случил в рамките на Националната програма „Иновации в действие“, резултатите от която бяха представени днес на пресконференция на Министерството на образованието и науката (МОН).

От 2017 г. насам всички български училища могат да разпишат проекти как предвиждат да направят по-иновативен образователния процес в тях, след което да кандидатстват пред МОН за одобрение. Програмата "Иновации в действие", приключила в края на 2019 г., пък е имала за цел да представи добрите им примери и да даде възможност на преподаватели от иновативните училища да предават полезен опит на свои колеги от "неиновативни" учебни заведения.

Когато бъдат одобрени, въпросните училища стават т.нар. "иновативни" учебни заведения. Така те могат да изпробват различни начини за организация на дейността си и в поднасянето на учебното съдържание -  удължаване на учебните часове и учебни години на обучаващите се по техните проекти, да им преподават чрез разработка на конкретни проекти и дори стартъпи, както и да разпределят задължителните учебни предмети по по-нестандартен начин в годините.

По параметрите на програмата са част и виртуалните стаи, мобилните приложения, обучение по метода "Монтесори", финансова грамотност, гражданско образование и др. Участниците в днешната конференция подчертаха, че иновативни училища има както в някои от големите български градове, така и в по-малки, както и в села. Като ярък пример на успешно селско училище по националната програма бе посочено училището в с. Железница, където ученици от най-различни възрасти учат заедно по метода "Монтесори".


„Одобрените проекти за иновации са възможност за училищата да са изключение от общите правила. Това е възможност да се промени доминиращата култура в образователната система. Вече десетилетия наред системата функционира най-вече въз основа на култура за контрол и съответствие със стандартите, спазване на тясно инструктиращи правила и образователни стандарти“, обясни министърът на образованието Красимир Вълчев.

По думите му тези правила и контролът на регионалното управление на образованието и спазват ли се те, донякъде потискат стремежа на директорите и учителите за иновации и креативност. Чрез програмата „Иновации в действие“ обаче културата на училищното образование започва постепенно да се променя.

„Редица училища осъзнават, че наличието на такава култура, на подкрепа за иновациите и за креативните учители, са предпоставка тези училища да са по-добри, да провокират интереса на децата към учене“, заяви още Вълчев.

Ръководителят на програмата Галин Цоков, директор на Департамента за квалификация и професионално развитие на педагогическите специалисти на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, отбеляза, че от старта на програмата през 2017 г. досега тя води до устойчив ръст в броя на иновативните училища в България и стимулира обмена на иновации между тях.

Въпросните иновации следват водещите образователни тенденции като конструктивизъм, компетентностно-базирано обучение, интердисциплинарност в обучение, преподаване чрез разработка на конкретни проекти и въвеждане на т.нар. „училище в облака“, при което всички образователни материали за учениците са достъпни онлайн, отвсякъде и по всяко време.

„Чрез новата програма учителите се превръщат в нещо повече от транслатори на знание, те вече са създатели на съдържание, те измислят целия процес на преподаване. Същото се наблюдава при учениците – те все повече създават съдържание и дори стартъпи“, обясни Цоков.

Според представените от него данни, докато през учебната 2017/2018 г. по националната програма са участвали 184 училища, то през 2018/2019 г. те са се увеличили до 290, а през настоящата 2019/2020 г. броят им е достигнал 395. През трите години досега са били обменени иновативни практики между общо 529 училища, от които 270 са били „иновативни“ и 259 – „неиновативни“.

До 31 януари тази година за одобрение по програма „Иновации в действие“ и за статут на „иновативни“ са кандидатствали още 205 училища. Техните заявления ще бъдат оценени до края на март и след това ще се реши проектите на кои от тях ще бъдат одобрени.

Дори и някои от тях да не получат субсидиране, това пак не им пречи да станат по-иновативни, подчертаха някои от участниците в срещата. По думите им „иновативното“ училище се различава от „неиновативното“ по нагласата на работещите в него и дали те си налагат „автоцензура“ по отношение какво и как преподават, аргументирайки я с правилата на МОН.

Именно защото донякъде проблемът е и у самите хора в училищата, участниците в Национална програма „Иновации в действие“ предлагат за българските училища като цяло да се въведе „Индекс за иновативност“, какъвто се прилага спрямо училищата във всички страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: България | училища | образование | иновации | МОН | Министерство на образованието и науката | учебни заведения | Красимир Вълчев | Галин Цоков

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини