Образованието не намалява различията – то ги възпроизвежда

През 2025 г. на задължителната матура по български език и литература (БЕЛ) са се явили общо около 50 хиляди зрелостници в страната. Разделихме ги по типове училища и сравнихме основните им характеристики и успехите им през годините.

Най-много са средните училища и броят на учениците в тях – общо 420 с близо 15 хиляди зрелостници, следвани от техническите профилирани гимназии – 240 с общо 12 хиляди ученици. С най-висок брой зрелостници обаче са математическите и природоматематическите гимназии, въпреки че са едва 31 училища с под 4 хиляди зрелостници – среден брой от 122 зрелостници на училище (при 48 средно на училища в страната).

Езиковите гимназии са 92 с близо 8 хиляди зрелостници. Те също са сред най-големите училища заедно с търговските и финансово-стопанските гимназии.

Земеделските, спортните и частните училища пък са най-малко – всяка група се състои от по около 40 – 50 училища, с по около хиляда зрелостници и средно по около 20-30 зрелостници на училище.

Данните за среднопретегления успех по типове училища показват, че учениците от математическите и природоматематическите гимназии имат най-високи оценки – малко над „Много добър 5,00“. Зрелостниците от частните училища са с малко под петицата, а езиковите гимназии и училищата по изкуствата са с малко под 4,50.

С най-ниски средни резултати са земеделските и спортните училища (и малката група от едва 5 духовни училища с общо стотина зрелостници).

Всъщност, ако се сравнят резултатите на същия випуск през годините, ясно се виждат разликите в успеваемостта за привличане на силни ученици и постигане на високи резултати на училищата.

Общия принцип, който се откроява е, че резултатите на учениците от един випуск не се променя много през годините. Така средните балове за прием след 7. клас в голяма степен отговарят на оценките на матурата пет години по-късно.

Резултатите по БЕЛ на националното външно оценяване (НВО) в 10. клас[2] през 2023 г. показват сходна подредба по среден успех на матурата в 12. клас през 2025 г. по типовете училища.

Учениците в математическите, природоматематическите и частните училища имат най-високи резултати по БЕЛ и на НВО в 10. клас, и на ДЗИ в 12. клас. Оказва се, обаче, че много високите резултати трудно могат да нараснат още. С най-голям ръст на резултата  са учениците от езиковите училища, които са трети по успех.

Тук е важно да се отбележи и че голяма част от учениците на тройката групи гимназии на върха продължават образованието си във висше училище. Така високият ръст на резултатите им в 12. клас отразява по-големите усилия за постигане на добър успех. Силна роля тук вероятно имат и частните уроци преди матурите.

На другия край на класацията са аграрните гимназии. Те имат едновременно най-ниски резултати и най-малък ръст на средния успех през годините. С малко по-добри резултати и нарастване са техникумите и спортните училища. Отново трябва да се има предвид, че по-ограничена част от тези ученици продължават във висшето образование и нито те, нито родителите, нито учителите и училището (поради финансовия модел на образованието) имат толкова силен стимул за постигане на висок успех.

Тези данни са интересни сами по себе си, но и показват, че когато системата няма вътрешен стимул за предоставяне на качествено образование[3]. Такъв би бил моделът за финансиране на училищата спрямо добавената стойност на образованието. Без фокус върху постигнатия напредък системата не намалява различията – тя ги възпроизвежда.

Източник: Институт за пазарна икономика