адв. Милена Панева:

Преди да подпишете договор за работа в чужбина, потърсете адвокат

Като граждани на ЕС българите имат същите права като австрийските работещи в Австрия

Милена Панева е завършила право в СУ ”Св. Климент Охридски”. Работила е в адвокатска и нотариална кантора в България, както и в международния отдел на Министерството на културата. В Австрия е от 2 г., а от няколко месеца работи по проекта на Австрийските профсъюзи и австрийското Министерство на труда, социалните въпроси и защита на потребителите за предоставяне на безплатни трудово-осигурителни консултации за българите в Австрия.

Г-жо Панева, какви са най-честите въпроси, които задават българите, които търсят съдействие за работа в Австрия?

Това са всички въпроси, свързани с установяване и прекратяване на трудово правоотношение, право на пенсия, социално осигуряване, проблеми на работното място, признаване на образованието. Те са свързани със социалните привилегии, които могат да се дадат от австрийската държава, различни видове помощи – за семейство, детски, подпомагане за наем. В Австрия има различни видове социални помощи и има различни критерии те да се получават. 

Някои запитвания се отнасят до трудовото законодателство и правото на пенсия. Често го има този международен елемент – все повече хора са работили и в България, и в Австрия – как се определя пенсията, размерът й, и други. Голям проблем се оказва, че не малко българи работят без трудов договор, или само на „устна”  договорка, като дори и тя не се спазва. В Австрия не е забранено трудовият договор да е само в устна форма. Проблемът идва от това, че договорката се осъществява на немски език, не е ясно докрай  за какво са се споразумели страните и от това възникват въпроси.

Какви са най-честите трудности, с които се сблъскват нашите сънародници, опитвайки се да се реализират тук?

На първо място, това е незнанието на немски език. Досега около половината от българите, които идват за консултация,  не знаят езика, и от това се пораждат  трудности. Сред моите клиенти има много хора, които не знаят немски език, но са намерили своя работен път – например като архитекти, във финансовата сфера, тъй като там работен език е английският. Друга сфера за реализация без немски език е ИТ секторът.

Българите трябва да знаят, че имат същите права на работния пазар, както австрийските граждани, и те могат да защитени по същия ред. Работата на всяка цена и без договор поражда много повече проблеми - не се събира трудов стаж, работи се без осигуровки и не се получава трудовото възнаграждение. За съжаление, обаче, хората се съгласяват да работят при минимални условия на труд.

Какви са наблюденията ви за българите, които работят като болногледачи  в алпийската република?

Като цяло, в този бранш в Австрия обикновено възникват проблеми. Проблемите не само за работещите българи, но и за австрийците, които работят като лични асистенти. Има „вратички” в уредбите , които се използват от посредническите фирми, които обикновено намират клиентите на работещите тук в този бранш. Една голяма част от моите клиенти (ако ги разделим по професии) са асистенти на възрастни хора.  90% от тях са жени, които не знаят добре немски език. 

За да работят като лични асистенти, те са длъжни да си направят фирма. Те  предоставят чрез пълномощно управлението на техните фирми на посредници- документация, счетоводство, осигуровки. Така започват проблемите, тъй като  някои посредници злоупотребяват с дадените им  права и данни. Често работещите в сферата остават без документи и не знаят какво се случва с техните фирми. Те подписват документи, без да разбират докрай тяхното съдържание, както и нямат копие от съответното пълномощно. Затова като съвет към тях мога да кажа,  да не  подписват нищо без да са сигурни какво е съдържанието му. Както и винаги да се изисква от посредника полагащия им се екземпляр от документацията.

Знанието на немски език в повечето случаи е необходимо условие човек да си намери легална работа,  и по този начин да може да защитава правата си, а не да изпада в състояние на безпомощност. Съветвам клиентите да идват на консултация, преди да са подписали трудовите договори или да са започнали работа, за да се предотвратят нарушенията.

Трудовите консултации за българи във Виена стартираха едновременно и с такива за Румъния. Имат ли и те подобни проблеми?

Да.  Всички имаме сходни проблеми- бедността, езиковата бариера, нелегалната заетост. Не се различаваме по нищо от останалите страни. Познавам колеги и от Турция и Сърбия, които  отдавна дават консултации на родния език на своите сънародници. От тези страни има много повече мигранти, които от няколко генерации пребивават в Австрия. Незнанието на езика продължава да е обаче бариера. За Румъния положението е същото. 

В каква позиция на трудовия пазар са българските студенти?

Имам приятно впечатление от мои клиенти, които са български студенти в Австрия. Те са мотивирани да намерят стажове или добра работа. При по-възрастните българи, които са дошли тук само за да търсят работа, критериите често са по-ниски. Студентите са по-добре информирани за видовете договори, които съществуват в Австрия, за институциите. Има такива, които искат да започнат бизнес тук и имат различни проекти.

По-лесно или по-трудно българите, спрямо другите мигранти, се вписват в трудовия пазар на Австрия?

Считам за проблем, че българите в Австрия се затварят в  кръг от приятели българи и не разширяват комуникацията си. Обществото тук е мултикултурно и това е не само интересно, но и полезно за българите. Мисля, че ако общуваме само помежду си и четем само информацията, която е на български език тук, си затваряме много врати и възможности на трудовия пазар.

Какво бихте препоръчали на тези, които планират да потърсят трудова реализация на австрийския пазар?

Няма смисъл хората да вярват, че в Австрия се изкарват лесни и бързи пари. Без да се знае езика и без квалификация, положението няма да е по-добро, отколкото в България.  По-добре е човек в такъв случай да се опита да намери своята трудова реализация на българския пазар.



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: работа | българи | консултации | обходен път | защитено име

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини