Иван Папазов, председател на съвета на директорите на VP Brands International:

Над 50% от производството и търговията с алкохол са в сивия сектор

Контролът трябва да е еднакъв и за малките, и за големите производители

Иван Папазов е сред най-успешните мениджъри в България през последните 20 години. От 1998 г. е изпълнителен директор на „Винпром Пещера”, като в момента оглавява Съвета на директорите на VP Brands International (новото име на компанията). Под негово ръководство фирмата се превръща в лидер на българския пазар на вина и високоалкохолни напитки и се налага като предпочитан производител в над 40 държави по целия свят. Г-н Папазов е носител на приза „Мистър Икономика” за 2014 година.

Г-н Папазов, имате ли данни какъв е делът на сивия бизнес в сектора на производството и търговията на вино и високоалкохолни напитки?

Сектор високоалкохолни напитки и вино е акцизен, което го прави атрактивен за хора, които не искат да спазват законовите правила и регулациите. Статистиката на браншовите организации и официалните данни за внесения акциз ясно показват реалната картина. Специалистите са категорични: над 50% от производството, търговията и потреблението на вина и високоалкохолни напитки в България са в сивия, а бих казал дори в черния икономически сектор. Тези нелицензирани производители не просто укриват данъци или осигуровки, а продават продукти, близки по състав до битовата химия, които са вредни за здравето на хората.

Какви загуби носи този сив сектор за бюджета и за коректните компании в бранша?

Анализите на Министерството на земеделието и храните и на Националната лозаро-винарска камара сочат, че само половината от годишното количество произведено грозде се преработва от лицензираните производители. Останалите 50% от реколтата отива за нелегалния сектор, което води до директни загуби в бюджета от невнесен акциз от над 200 млн. лв. годишно. Но това не е всичко. Към гроздето могат да се добавят и другите захаросъдържащи суровини, от които се прави нелегален алкохол – сливи, круши, дюли и т.н., които също имат голям дял в нелегалното производство. Най-малко още 100 млн. лв. са загубите от несъбрани ДДС, преки данъци и осигуровки. Така общата оценка сочи, че нелицензираните производители ощетяват бюджета с над 300 млн. лв. годишно.

От другата страна са сериозните компании в сектора, които са избрали да работят по правилата и да спазват всички регулации. Те годишно внасят в хазната над 200 млн. лв. Именно това са фирмите, които плащат данъци и осигуровки, дават работа на десетки хиляди хора и техните семейства, инвестират в производство и нови продукти, осигуряват пряка и косвена заетост. Нещо повече – за качеството на всяка произведена бутилка алкохол, те гарантират с името си. Наличието на толкова голям нелегален сив сектор в крайна сметка намалява възможностите им за развитие, за реинвестиране и откриване на нови работни места. А от това губеща е държавата, губи бизнесът, губят и консуматорите.

Опасно ли е съществуването на сивия сектор за потребителите – при положение, че не подлежи на контрол за качество и безопасност?

Разбира се, че е опасно. Нелицензираните производители, които работят в сивия сектор на икономиката, печелят за сметка на здравето на потребителите. Те не спазват никакви технологични или производствени изисквания, не покриват елементарни хигиенни и санитарни условия, не следят за качеството на суровината и безопасността на производствения процес. Неслучайно европейско законодателство е насочено към проследяване на цялата верига – от суровината, през производството на продукта до крайния клиент. А при нелегалното производство у нас е невъзможно да се проследи нито един от етапите на производство, нито кой и къде го е произвел, нито при какви условия. Неконтролираните играчи в този сектор предлагат алкохол, който е с рисково качество и отнема човешки животи. 

На пазара под марката „домашно” се продават в промишлени обеми коктейли от химически елементи, които нямат нищо общо с традициите за производство на домашен алкохол. Потребителите трябва да са наясно, че консумацията на подобни продукти с неясен произход крие огромни рискове. Както лекарите, така и технолозите, които се занимават с производство на алкохолни напитки знаят, че ефектите върху човешкия организъм от некачествените напитки са често необратими. Всяка година черната хроника се допълва с нови случаи на пострадали от консумацията на нелегален алкохол, уж „домашен”. Но тези случаи не попадат в нито една здравна статистика.

Какви мерки предприема досега държавата за ограничаване на този сектор и какви резултати дават те?

В България сме свидетели на институционален и регулаторен парадокс. Алкохолът, произведен в СМОД, или така наречените селски казани, е продукт, за който законите в страната допускат големи количества да не подлежат на никакъв санитарен контрол – от производителя до крайния потребител. За високоалкохолните напитки изискванията са само за лицензираните производители и търговци – за тези, които плащат данъци, инвестират в нови производства, спазват всички норми. Но регулация, която да казва например на какви санитарни норми да отговаря един малък обект за дестилиране на ракия например или кой отговаря за контрола и тяхното спазване, няма. Докато при големите производители работят високо квалифицирани специалисти, в СМОД работниците обикновено нямат никакъв ценз или подходящо образование. Така един изцяло неконтролиран продукт свободно стига до потребителя без да отговаря на елементарни стандарти за безопасност.

Считам, че основната функция на правовата държава е да създава и поддържа равни и справедливи условия за развитие на бизнеса – независимо от неговата големина или мащаби. Вярвам, че държавата трябва да е партньор на легалните компании, да следи за еднаквото прилагане на регулациите и законовите изисквания за участниците на пазара и съответно да налага навременен еднакъв контрол за всички. Само така борбата срещу сивата икономика ще дава реални резултати.

Необходимо ли е да се предприемат допълнителни мерки и евентуални законови промени, които да „изсветлят” сектора?

Бизнесът няма нужда от постоянни законови промени, а от стабилна правова рамка, приложима за всички участници на пазара. Ако има промени, те трябва да бъдат в посока на опростяване на правилата и еднакво третиране на всички – малки, средни и големи.

Как инициативи на бизнеса като кампанията на КРИБ „Бизнес на светло” помагат за решаването на този проблем?

Една от най-важните функции на кампанията на КРИБ „Бизнес на светло“ е да налага сред бизнеса, институциите, неправителствените организации и обществото нетърпимост към тези, които не спазват правилата и законите. Затова ценим високо усилията на КРИБ като най-голямата работодателска организация да дава трибуна на добрите примери как се прави бизнес. Смятам, че успехите трябва да се посочват и отличават. Те са доказателство, че в България може да се развива работещ бизнес, колкото и да е трудно.


Цялото интервю четете в бр. 73 на списание "Икономика"




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: търговия | производство | мерки | контрол | вино | алкохол | интервю | сив сектор | Иван Папазов | VP Brands International

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини