Как се отразява преминаването към еврото на кредитния рейтинг

Перспективата за присъединяване към Еврозоната се интерпретират от кредитните агенции като безспорен фактор за намаляване на страновия и кредитния риск

Емпиричен анализ показва, че при всички новоприели еврото страни се наблюдава ефект на покачване на суверенния кредитен рейтинг след приемането на страната в чакалнята на Еврозоната, ERM II, както и при официалното приемане на еврото след това. Ясната перспектива за присъединяване към „клуба на богатите” и самото присъединяване се интерпретират от кредитните агенции като безспорни фактори за намаляване на страновия и кредитния риск (разбира се, при равни други условия). От своя страна самото повишение на рейтинга допълнително прави страните по-привлекателни за инвеститорите.

Оценките на трите големи рейтингови агенции - Fitch, Moody’s и Standard and Poor’s са важни по няколко причини:

  1. Държавните рейтинги служат като стимул за разумна парична и фискална политика, тъй като оценката за тези политики е неразделна част от рейтинговите методологии;
  2. Благоприятният рейтинг позволява на правителствата и компаниите да набират евтино и лесно капитал на международния финансов пазар;
  3. Институционалните инвеститори в развития и развиващия се свят силно разчитат на рейтинговите агенции при вземането на инвестиционни решения.

При всяка страна от приелите еврото след 2007 ясно си личи покачване на кредитния рейтинг или подобряване на перспективата по рейтинга половин до една година преди приемането в чакалнята и същия ефект известно време преди приемането на еврото.

 

 

В случая на Кипър завишаване на рейтинга на страната преди ERM II няма, но всички рейтингови агенции завишават рейтинга ѝ поне с една стъпка (Fitch - шест месеца преди приемането на новата валута, Moody’s повишава оценката си два пъти - веднъж 7 месеца преди излизането от чакалнята и още веднъж в началото на 2008 г. при приемането на еврото, а Standard and Poor’s - 4 месеца след това). Fitch и Moody’s (Мoody’s след второто повишение) дават инвестиционен рейтинг AA-/Aa3 на страната, които рейтинги са в най-високата категория за способност за обслужване на дълг.  След това страната запазва непроменени рейтингите си до края на 2010-началото на 2011 г., когато рейтингът на Кипър започва да се срива бързо и безпрецедентно в сравнение с другите европейски страни- кризата се отразява особено лошо на страната и тя все още не е успяла да възвърне предишните си кредитни рейтинги.

 

Малта също влиза в чакалнята без промени в рейтинга си, но се радва на постепенни повишения в периода преди да приеме официално новата валута, както и в момента на приемането ѝ. Докато Standard and Poor’s запазва рейтинга на страната без промяна на А (във втората най-висока категория) преди и след присъединяването към ERM II, Fitch повишава рейтинга 6 месеца преди приемането на общата валута от А на А+, а Moody’s отчитат две промени – една в средата на 2007 г. и една за момента на присъединяване към еврозоната в началото на 2008 година, изравнявайки рейтинга с този на Fitch.

Докато Moody’s запазват оценката си за Естония и не променя рейтинга ѝ нито веднъж от началото на хилядолетието насам, влизането в чакалнята предизвиква подобряване на рейтинга от А- към А както от  Fitch, така и от Standard and Poor’s през есента на 2004 г. След приемането на еврото от януари 2011 г. и, донякъде повлияно от плавното излизане от кризата, Естония получава още едно завишаване на кредитния рейтинг същото лято от Fitch, от А на А+, и от Standard and Poor’s с цели две стъпки, от A на АА-, изстрелвайки Естония в най-горната категория на кредитните рейтинги.

След кризата Естония уверено възвръща предишните позиции на кредитния си рейтинг и даже расте. Въпреки значителните затруднения в най-тежките години на кризата (2009-2010 г.) и спада в рейтинговите оценки в периода 2008-2010 г., рейтинговите агенции отбелязват успешното ѝ излизане от кризата, повишавайки рейтинга ѝ.

 

За Словения присъединяването към еврозоната също води до промяна в рейтинга към клуба на страните с най-висока оценка за обслужване на дълг. Fitch и Standard and Poor’s повишават рейтинга на страната от А+ на АА- само няколко месеца преди присъединяването към ERM II, всички рейтингови агенции завишават оценката си още веднъжточно 6 месеца преди излизането от чакалнята и влизане в еврозоната през януари 2007 г.Подобно на Кипър, Словения претърпява сериозен срив на икономиката през кризата и рейтинговите агенции го отразяват със занижаване от 4 (Standard and Poor’s) до 8 (Moody’s)стъпки надолу. След 2014 Словения започва отново да подобрява рейтинга си, но все още не е достигнала предишните нива.

Словакия се присъединява към еврото на 1 януари 2009 г., след период на икономическо оживление, което прави конвергенцията и по-лесна за нея. Въпреки невъзможността на страната да се възползва максимално от инвестиционните възможности след приемането на новата валута заради последвалата веднага след това криза, случаят на Словакия е може би най-успешният.Повишаването на рейтингът на Словакия се случва от всички рейтингови агенции в период от една година преди присъединяване към чакалнята и в периода на чакалнята, точно преди приемането на новата валута от началото 2009 г.Moody’s ревизират рейтинга на страната с една стъпка нагоре малко по-малко от година преди решението да бъде приета в ERM II, а Fitch и Standard and Poor’s го правят непосредствено преди това. Същото се случва и в периода на чакалнята (от трите агенции само S&P’s взима решението за повишаване на рейтинга в момента на присъединяването към общата валута) и така Словакия се изкачва с две стъпки от А-/А3 до А+/А1. Въпреки голямата безработица и драстичния спад на БВП, възстановяването на икономиката е успешно, като за разлика от Словения например, Словакия възвръща предишнитеси рейтингови позиции до 2011 г., с изключение на рейтинга ѝ от Moody’s, който остава с една стъпка под пика си от А3. Рейтинговите оценки за страната не падат с повече от една стъпка 2012-2013 година, няма и значителни повишения на лихвения процент за разлика от почти всички други наблюдавани случаи.

 

Двете прибалтийски страни страни прекарват значително време в чакалнята: Литва - 11 години, Латвия - девет. И трите агенции повишават рейтинга на Литва непосредствено преди влизането в чакалнята, като Fitch дори го прави с две стъпки в рамките на няколко месеца. Така, рейтингът става A-/A3. Латвия също се радва на повишаване на рейтинга си няколко месеца преди ERM II, макар и само от две агенции. Литва отлага присъединяването  си веднъж заради висока инфлация през 2006 г., а след това не успява да осъществи планираното си присъединяване през 2010-2011 г. заради настъпилата криза, която се отразява особено зле на двете страни. Все пак кредитният рейтинг на Латвия претърпява повече щети по време на кризата. Тогава всички агенции занижават рейтинга на Литва и Латвия с 3 и съответно 4 стъпки, като Латвия дори се сдобива с неинвестиционен рейтинг от две от агенциите. Веднага след кризата агенциите единодушно завишават рейтингите и на двете страни и Латвия успява да си възвърне предишните позиции според 2 от 3-те агенции, а Литва все още е на една „ръка” (стъпка) разстояние от рейтинга си преди кризата. Подобрението е с между 1 и 3 стъпки (в зависимост от страната и агенцията) малко преди и в момента на приемането на страните в еврозоната през 2014 г. за Латвия и 2015 г. за Литва.

Предвид направения преглед и заявената амбиция на България да кандидатства за прием в ERM II до юни 2018 г., може да се очаква, че тази стъпка, ако се случи, ще повлияе благоприятно на кредитния ѝ рейтинг. В повечето страни от „последната вълна” на присъдиняване към еврозоната се вижда ясно, че не само присъединяването към еврозоната означава по-висок кредитен рейтинг на държавата, но и самото влизане в т.нар. чакалня също често предизвиква подобряване на рейтинга с една или две стъпки от международните рейтингови агенции.

 

Що се отнася до рейтинга на България в момента, декември миналата година две от трите рейтингови агенции повишиха суверенният кредитен рейтинг на България - Standard and Poor’s (от ВВ+ на инвестиционен рейтинг BBB-) и Fitch (от BBB- на BBB), цитирайки елиминирането на бюджетните дефицити и намаляването на дълга, увеличаването на износа, устойчивия растеж на икономиката. Третата агенция, Мoody’s, поддържа рейтинг на България от Baa2 от  2011 г. насам. Съобщението на S&P’s от декември миналата година при промяната на рейтинга също потвърждава очакванията за подобряване на рейтинга при започване на процес на присъединяване към еврозоната: „Друг фактор за повишаване на рейтинга може да бъде приемането на България в ERM II, известна като чакалнята за еврозоната.”. Т.е. освен другите обсъждани позитиви от присъединяването към еврозоната, страната може да очаква и подобрение на суверенния си рейтинг (а оттам и поне на част от компаниите, за  които суверенният е таванът) както при приемането и в чакалнята, така и след това, в периода малко преди и при самото приемане на еврото.

Освен това трябва да се отбележи, че страната най-вероятно тогава ще премине в съвсем друга категория по рейтинговите скали - от рейтинговата категория на “долна средна оценка” (lower medium grade, която е най-ниската инвестиционна категория) в горната и втора най-добра категория, а именно – „горна средна оценка” (higher medium grade). Всичко това ще има своя непосредствен ефект върху лихвените равнища както за страновия дълг, така и за кредиполучателите в страната.




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.

Източник: Институт за пазарна икономика

Етикети: еврозона | евро | валута | кредитен рейтинг | присъединяване | лев | ERM