Розалина Петрова, експерт от главна дирекция „Околна среда” в ЕК:

Производителите на нерециклируеми продукти ще плащат по-високи такси

Предвижда се унифициране на поянието "общински отпадък" за различните страни членки на ЕС

На 16 февруари Българската асоциация за рециклиране (БАР) организира кръгла маса на тема „Кръгова икономика – възможности за рециклиране”. Около нея се събраха представители както на рециклиращата промишленост, така и на парламента, Министерството на околната среда и водите и Европейската комисия. Една от основите теми беше подготвяна директива от ЕК, която да постави по-високи изисквания за рециклиране на държавите членки на ЕС. По темата разговаряхме с Розалина Петрова – експерт от главна дирекция „Околна среда” в ЕК.

- Г-жо Петрова, по време на кръглата маса беше засегнат въпросът, че в много държави членки не се декларират всичките събрани отпадъци, предадени в пунктовете. Как планът за действие на Европейската комисия може да доведе до повишаване на отчетността при събраните за рециклиране отпадъци?

- Отчетността при отпадъците – да се декларират реалните количества – това е преди всичко задача на държавите членки и е въпрос на приложение и контрол на национално и регионално равнище. Това е първото, което трябва да се осигури – предотвратяване на нерегламентираното изхвърляне на отпадъци, защото тогава те никога не влизат в статистиката. Под нерегламентирано изхвърляне разбирайте отпадъците да се изхвърлят някъде около града или селото, както и захвърлянето им по улиците. Според законодателството страните членки трябва да управляват отпадъците, трябва да ги събират. След това има друг момент – до каква степен данните, които се докладват от различните държави са сравними. В това отношение с новото законодателство се въвеждат правила за изчисление на изпълнението на целите, които правила ще осигурят сравнимост на данните от различните държави членки.

Има два основни елемента на тези разпоредби – първо, въвежда се една обща и хармонизирана дефиниция на това какво е битов отпадък. Това е нужно, защото в много държави членки се отчитат само отпадъците от домакинствата, в други пък от домакинства и различни услуги. Сега ние от ЕК се спряхме на една широка дефиниция на общински отпадък, която обхваща както отпадъците от домакинствата, така и тези, които са от предприятията или различни видове услуги, но които са подобни на общинските отпадъци. Това са, например, хранителни отпадъци от столове, ресторанти, от малки магазини или дори от офисите на предприятията. От друга страна искаме да осигурим, че само това, което наистина се рециклира, се докладва. Затова според новите правила това, което трябва да се докладва е само отпадъците, влезли за рециклиране.

- Предполагам, че изгарянето не се брои за рециклиране?

- Изгарянето на отпадъците определено не го броим за рециклиране, дори когато се приготвят различни видове горива от отпадъците, това е оползотворяване на енергията. Това е различна операция, която не е обхваната от целите за рециклиране. Те обхващат рециклирането на материали като пластмаса, стъкло, метали, а също така и компостирането на биологични отпадъци.

- При презентацията си пред експертите от рециклиращата промишленост и българското Министерство на околната среда и водите коментирахте, че има съществена разлика между пластмасата като отпадък и изхвърлените опаковки. При повечето изхвърлени опаковки е голям проблем да се рециклират, тъй като те не са с т.нар. „екодизайн“, който да ги прави годни за рециклиране и повторна употреба. В подготвяната евродиректива има залегнал план това да се промени. Как ще стане това – ще бъдат представени определени правила или ще накарате държавите членки и конкретно компаниите да съгласуват някакъв единен дизайн?

- Да започнем с това, че опаковките са част от общинските отпадъци, отпадъците от опаковки, които изхвърляме ежедневно, са част от общинския отпадък. Именно заради това е много важно да се постигнат високи нива на рециклираните отпадъци от опаковки, тъй като те помагат за постигане на целите и за общинските отпадъци. В същото време опаковките обикновено са и много чист отпадък, защото опаковките от напитки или от най-различни други стоки, представляват много чист отпадък, който е много подходящ за рециклиране.

За пластмасите специално – има много пластмаси, които са напълно годни за рециклиране, но също така има и много различни видове пластмаси на пазара. Например, PET-бутилките се рециклират в много висок процент. Това, което е по-голям проблем, са други видове пластмаси като полиетилен и фолио, които се рециклират много по-малко. След това има други пластмаси, които изобщо не са годни за рециклиране и по мнението на ЕК те не трябва да бъдат пускани изобщо на пазара. За да можем ние да създадем правила обаче в тази област, една от основните инициативи ще бъде да прегледаме основните изисквания за опаковките, които изисквания са заложени в директивата за опаковките, и да ги променим с цел наистина да увеличим доколко годни са за рециклиране опаковките. Целта, която е заложена в директивата, е всички опаковки от пластмаса да са годни за рециклиране или повторна употреба.

Това всъщност е напълно постижимо и днес. Трябва обаче самите производители, които пускат на пазара определени опаковки, винаги да имат предвид каква е съдбата на крайния продукт. Именно заради това с един друг пакет от мерки, които сега ще се приемат с директивата за разширената отговорност на производителя, схемите за разширена отговорност на производителя ще трябва да модулират сумите, които производителите плащат съобразно възможността техните опаковки или други продукти да бъдат рециклирани. Съответно за опаковки и продукти, негодни за рециклиране, производителят трябва да плаща по-висока такса. По този начин се надяваме да стимулираме преминаване към употреба на опаковки, които се рециклират в по-голяма степен.

- Кръговата икономика води до повече рециклиране и по-устойчиво използване на ресурсите. Като имаме предвид, че българското правителство планира тази година да представи стратегия за развитие на кръговата икономика, до колко години според вас за страната ни ще може да се каже, че икономиката ѝ е до голяма степен такава?

- Преминаването към кръгова икономика е непрекъснат процес, той трудно може да бъде завършен. Няма, както за преминаване към еврото, технически, политически и други критерии, които са много добре дефинирани. Кръговата икономика изисква непрекъснати усилия на всяко ниво – от нас като граждани, от институциите да организира управлението на отпадъците, от бизнеса непрекъснато да мисли как да прави стоки и продукти, които не образуват отпадък. Основната цел на кръговата икономика е не само непрекъснато да се върти колелото, но и колелото да се забави малко, защото всъщност най-високо в йерархията, която е заложена в европейската директива, е всъщност предотвратяване на генерирането на отпадъци. Това изисква много усилия, но и би донесло много ползи на бизнеса и гражданите, защото тези бизнес модели, които са по-устойчиви, са свързани обикновено и с по-малко разходи за гражданите.

Не знам дали това е лоша новина, но едва ли има общество, което някога ще може да каже, че е преминало напълно към кръгова икономика. Дори и да го каже, то трябва да осигури, че година след година продължава да е в кръговата икономика.




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: отпадъци | рециклиране | ЕК | интервю | производители | такси | Розалина Петрова | пластмаси

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини