10 лидери, променили съдбата на компаниите си

Някои от гениалните мениджърски решения, които пишат история, събрани от Еntrepreneur

372 ~ 5 мин. четене
Автор: Гергана Малкоданска
 1. Стив Джобс, Изпълнителен директор на APPLE в периода 1996-2011г.
 
Съоснователят на Apple, Стиив Джобс, напуска компанията през 1985г. след разногласия с борда на директорите. Той се завръща отново през 1996г., за да изпълнява ролята на временен главен изпълнителен директор, когато Apple затъва и акциите ѝ падат. Джобс става постоянен изпълнителен директор през 1997г.
Стив Джобс редуцира 350 действащи проекта до 50, а след това до 10. Фокусирайки се върху изготвянето на следващото „велико“ нещо, той създава iMac, iPod и iPhone, а също и подновява логото на Apple. Под ръководството на Джобс, компанията достига своя най-добър обрат в историята.
Заради лошото си здравословно състояние Стив Джобс подава оставка през август 2011г. и умира два месеца по-късно от рак на панкреаса. 
 
 
2. Лий Якока, Изпълнителен директор на CHRYSLER в периода 1979-1982г. 
„Ако можете да намерите по-добра кола ... купете я!“. Това казва Лий Якока, вече като президент и изпълнителен директор на Chrysler през 1980г.
В началото на тази година компанията е на ръба на фалита и именно Якока я изтегля отново на повърхността. След уволненяването му от Ford Motor Co, американецът е нает да спаси затъващия автомобилен производител.
Осъзнавайки огромната нужда на компанията за пари, Лий Якока изпраща молба до Конгреса през 1979г. и резултатът е отпускане на заем от 1.5 млрд долара за Chrysler.
Якока преструктуира мениджмънта на компанията, уволнява работници и договаря отстъпки от доставчици, кредитори и синдикати. 
Chrysler става доходоносна компания през 1982г. и изплаща кредитите си в рамките на три години. Лий Якока се отегля от поста си през 1992г. След това компанията преминава през сливане и препродаване, а през 2009г. обявява банкрут.
 
3. Ед Уитакър, Изпълнителен директор на GM в периода 2009-2010г.
 
Ед Уитакър се пенсионира като изпълнителен директор на AT&T през 2007г. Две години по-късно GM успяват да го примамят да се върне в бизнеса, разчитайки изцяло на него, за да обърне нещата в компанията след банкрут.
Уитакър оптимизира компанията, продавайки SAAB и спирайки проекти, като изготвянето на друг модел на Chevrolet Volt, първоначално планиран да бъде основен конкурент на Toyota Prius. С всички тези решения Уитакър успява да си спечели прозвището „Спасителят на GM”.
16 месеца по-късно компанията получава рекордна оферта на стойност 23.1 млрд долара. Ед Уитакър се отегля от поста си през септември 2010г., когато вече GM е върната към своето величие.
 
 
4. Исаак Пърлмутер, Изпълнителен директор на MARVEL от 2005г. – до момента
 Исаак Пърлмутер е член на борда на директорите на Marvel Comics през 1996г., когато компанията обявява бакрут. Вече като собственик на Toy Biz, Inc., през 1998 г. той подмомага сливането на компанията с Marvel и така спасява и двете от фалита.
Фокусирани върху лицензите за медиите и продуктите, Marvel подобряват паричните си потоци и повишават цените на акциите си.
А през 2005г. Пърлмутер става главен изпълнителен директор на Marvel.
Той е известен със своите добре обмислени разходни "маниери" - от поддържане на нисък брой на персонала до ровене за кламери от боклука.
През 2009г. компанията му е купена от Walt Disney за 6 млрд. долара. Исаак Пърлмутер продължава и до днес да бъде CEO на Marvel, която се оценява на 4.2 млрд долара.  
 
 
5. Дан Хесен, Изпълнителен директор на SPRINT от 2007г. – до момента
 
Когато Дан Хесен заема позицията на главен изпълнителен директор на Sprint през 2007г., компанията отчита загуби от 29,6 млрд долара след сливането им с Nextel Communications. През 2008г. Хесен реализира нов тарифен план – „Просто всичко“.
През същата година Sprint губи 5.1 милиона абонати, а приходите от безжичните мрежи намаляват с 3.1 млрд долара. Но компанията, коята е била на последно място в статистиките по удовлетвореност на клиентите, отбелязва по-висок рейтинг в обслужването на клиенти.
През 2009г. Sprint купуват Virgin Mobile USA и се преместват в предплатения пазар. До 2010г. Sprint за първи път от три години "финишира" с увеличен брой на абонатите.
Хесен продължава да бъде изпълнителен директор и до днес, а през 2012г. компанията отчита приходи от 35,3 млрд долара (в сравнение с 2011г. разликата е в плюс 33,7 млрд. долара).
 
6. Тери Семел, Изпълнителен директор на YAHOO!  в периода 2001-2007г.
 
Тери Семел се премества в Yahoo! от Warner Bros, където е заемал поста на съизпълнителен директор. Той застава на новото си работно място в момент, когато Yahoo! отчита драстичен спада на продажбите на реклами. 
Семел измества фокуса на компанията към разпространение на медийно и потребителско съдържание чрез каналите Yahoo News, Yahoo Finanse и Flickr. Така една година след втсъпването му в длъжност Yahoo! отблязва печалби от 43 милиона долара, като миналата година компанията е била на загуба от 93 милиона долара.
През времето, когато Тери Семел е изпълнителен директор, Yahoo! увеличават приходите си с девет пъти и повишават стойността на акциите си с 30млрд долара. Семел се отегля от поста през 2007г.
 
 
 
7. Ричард Теерлинк, Изпълнителен директор на HARLEY DAVIDSON в периода 1989 – 1997г.
 Когато Ричард Теерлинк се присъединява към Harley Davidson през 1981г., компанията има 15% пазарен дял в САЩ и отчита загуби от 15 милиона долара. Ричард се изправя пред силната конкуренция в лицето на японските производители на мотори Honda и не спира да се бори.
Назначен за изпълнителен директор през 1989г., Теерлинк обръща фокуса на производителя към подобряване обслужването на клиентите и дилърите, както и към производството на високо класни тежки мотори.
В края на работния процес на Теерлинк, Harley Davidson имат пазаран дял от 50% в САЩ и годишни продажби от над 1.7 млрд долара.
Ричард Теерлинк напуска поста си на CEO през 1997г. и до 2002г. е член на борда на директорите на Harley Davidson.
 
 
 
8. Дъг Конан, Изпълнителен директор CAMPBELL’S SOUP в периода 2001-2011г.
 
Дъг Конан напуска поста си на президент на Nabisco Food Co., за да поеме  ролята на изпълнителен директор в Campbell’s Soup през 2001г. Заради тогавашно решение за вдигане на цените, продажбите намаляват и компанията губи половината от пазарната си стойност.
Конан обаче е твърдо убеден, че ключът към успеха на една фирма е ангажираността на служителите. През първите няколко месеца като CEO на компанията, Конан заменя 300 от топ 350 мениджъра в Campbell’s Soup и изготвя 10-годишен план за преобразяването на компанията.
Под ръководството на Дъг Конан, акциите на Campbell’s надминават Standart & Poor Index. Той напуска компанията през 2011г. след завършване на 10-годишния му план.
 
 
9. Ричард Кларк, Изпълнителен директор на MERCK&CO в периода 2005-2010г.
 В годината, в която Ричард Кларк се присъединява към Merck&Co, фармацевтичната компания е въвлечена в скандал. Тяхното лекарство против артрит Vioxx е изтеглено от пазара заради обвинението, че медикаментът причинява инфаркт и смърт.
Кларк обаче заявява, че не възнамерява той да бъде последният изпълнителен директор на Merck&Co. За да изпълни заканата, се захваща с реорганизация -  закрива пет производствени предприятия с 7000 работни места и се фокусира върху пускането на пазара на 8 нови лекрства. Също така завежда дела на стойност 4.85 млрд долара за лекарството Vioxx.
Три години по-късно цената на акциите на Merck&Co е удвоена след спада през 2005г. Кларк се отегля от поста през 2010г., като остава председател на борда на директорите до пенсионирането си през 2011г.
 
 
10. Гордън Бетюн, Изпълнителен директор на CONTINENTAL AIRLINES в периода от 1994 – 2004г.
Пет месеца след като Continental Airlines обявяват за втори път в историята си банкрут, Гордън Бетюн е нает от компанията „Боинг“, за да се справи със затрудненията на фирмата. Губещи 55 милиона годишно, компанията е на последно място в класациите с високи показатели за загубен багаж, закъсняващи полети и оплаквания на клиенти.
Бетюн признава, че успехът зависи от удовлетвореността на клиентите , така че елиминира нерантабилните маршрути и поставя служителита на „стимулиращ“ работен план.
Само за 12 месеца компанията от загуба на стойност 613 милиона долара преминава в печалба от 224 милиона долара. Continental Airlines печели множество награди за удовлетвореност на клиентите, повече,  отколкото всяка друга авиокомпания. Гордън Бетюн се отегля от поста през 2004г.
Подкрепи Economic.bg