10% ръст на приходите в българския IT сектор въпреки кризата

Нови 23 хил. работни места ще се разкрият в този бранш в България до пет години

10% ръст на приходите в българския IT сектор въпреки кризата

Снимка: Unsplash

2828 ~ 3 мин. четене

Технологичният сектор по света се показа като един от своеобразните печеливши от COVID кризата, като глобалната тенденция намира проявление и в България. През 2020 г. софтуерният сектор бележи ръст на приходите от 10% при 5.5% спад на БВП на страната. Това сочи годишният Барометър за състоянието на софтуерния сектор в България. Изследването се изготвя ежегодно от БАСКОМ, със съдействието на CBN Pannoff, Stoycheff & Co. и се основава на данни от над 4400 компании.

Анализаторите определят ръста на индустрията като

сериозен на фона на тежките икономически последствия от световната пандемия“.

Все пак увеличението на приходите е по-малко спрямо миналогодишното – през 2019 г. се наблюдаваше 18.4% скок спрямо година по-рано.

Очакванията са за устойчив двуцифрен ръст през всяка една от следващите години до 2024 г. (14-19%). Това прави този сектор един от най-бързо растящите в България.

Оперативните приходи на софтуерните компании, като процент от БВП, достигнаха 3.3% през 2019 г., а през тази година прогнозите са за 3.8%. Според БАСКОМ през 2024 г. се очаква този дял да се увеличи почти двойно спрямо сегашното равнище и да е 6%.

Запазва се и тенденцията софтуерните компании да работят предимно за външните пазари. Очаква се експортната стойност за 2020 г. да нарасне с нови 12% и да достигне до 3.5 млрд. лв. За сравнение, през 2019 г. ръстът на приходите от износ е бил 20% на годишна база, достигайки 3.1 млрд. лв.

Прогноза за…

… разкриването на над 23 000 нови работни места в софтуерната индустрия в България в петте години между 2020 и 2024 г. Според анализа на CBN те ще генерират допълнително близо 625 млн. лв. към бюджета на страната.
В момента един зает внася в държавния бюджет повече от 22 400 лв. под формата на данъци и осигуровки, което е три пъти над средното за страната ниво. През 2024 г. по тази линия в държавната хазна се очаква да влязат общо 1.5 млрд. лв.

„Тези данни показват огромния потенциал на софтуерната индустрия да бъде двигател на българската икономика, да я изведе от кризата, да генерира висока добавена стойност и да осигури предвидими приходи в бюджета“, коментира Доброслав Димитров, председател на УС на БАСКОМ.

Той акцентира върху образованието и необходимостта от целенасочена държавна политика, така че да се стимулира изграждането на нови специалисти за сектора. При все това възможностите за развитие на младите хора в софтуерния сектор в България продължават да са силно примамливи.

Ръстът обаче се забавя

Работните места през 2020 г. са се увеличили с над 3500, но ръстът на заетите в сектора се забавя. През настоящата кризисна година той е най-ниският от десетилетие насам.

Продължава тенденцията около 35% от заетите да са жени, което нарежда България на първо място в ЕС по този показател. Стойностите у нас са с над два пъти средните за общността.

Наблюдава се и нов тренд – много от новонаетите в софтуерните компании са българи, завърнали се от чужбина. В някои фирми техният дял достига до 10% от общия брой служители.

Средното увеличение на работната заплата през 2020 г. запазва очакван ръст от приблизително 4%. По данни на BASCOM секторът продължава да плаща възнаграждения, които са над три пъти по-високи от средните за останалите икономически сегменти.

Традиционният анализ на данните за сектора дава основания на BASCOM да затвърди очакванията за значимостта на софтуерния бизнес за икономиката на България. Затова асоциацията настоява за запазване на настоящите бизнес регулации в страната. Според представителите на бранша „предвидимостта на данъчната политика е ключов фактор при инвестиционните решения на големи корпорации в IT сектора, а текущата данъчна политика дава крехко предимство на България спрямо други конкурентни дестинации“.

В същото време се изостря нуждата от увеличаване на държавния прием за технологичните специалности във висшите училища, от стимулиране на програми и академии за обучение на специалисти и от насочване на европейски средства за преквалификация в индустриите с висока добавена стойност.

Подкрепи Economic.bg