2022-ра носи „вятъра на промяната“ за образованието

Учитeлcĸитe възнаграждения може да се увеличат до ниво 125% от cpeднaтa зaплaтa в cтpaнaтa

2022-ра носи „вятъра на промяната“ за образованието

Снимка: Unsplash

18696 ~ 8 мин. четене
Таня Германова Автор: Таня Германова

Качественото образование и недостигът на кадри са едни от дълбоките проблеми в сектор просвета, които политиците отдавна опитват да адресират. Бюджетът за сферата продължава да е чувствително под средния за Европейския съюз дял от БВП и въпреки опитите за реформи – като цяло резултатите все още са много далеч от желаната трансформация. Сега, когато на хоризонта се очертават контурите на ново правителство, темата отново е на дневен ред.

Изборите минаха, а погледите на обществото са насочени главно към първата политическа сила – “Продължаваме промяната” (ПП), която дава ясна индикация, че ще успее да направи коалиционно правителство с участието на “Демократична България”, БСП и “Има такъв народ”. 

Именно образованието е един от трите основни стълба в програмата на ПП за бъдещо управление, заедно с иновативна икономика и работещо здравеопазване. 

Вчера стартира първата част от преговорите за съставяне на правителство, където партиите започнаха да търсят допирни точки в редица социално-икономически сфери. Днес преговорите продължават в останалите сектори, а един от акцентите на срещата, която ще водят Кирил Петков и Асен Василев, ще е реформата в образователната система, която коренно трябва да се промени.

Скок в заплатите

B ceĸтop “Oбpaзoвaниe” нaй-дpacтичнaтa зaлoжeнa пpoмянa от ПП e eжeгoднoтo yвeличeниe нa yчитeлcĸитe зaплaти дo нивo oт 125% cпpямo cpeднaтa зaплaтa в cтpaнaтa. Така смятат и от Синдиката на българските учители.

Минималната учителска работна заплата на кадър, които току-що е завършил университет и влиза за пръв път в образователната система, не трябва да бъде по-ниска от 1400-1450 лв. Разчетите показват, че 1600 лв. трябва да стане заплатата на учител, а 1800 лв. на главен учител”, каза пред Economic.bg председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева.

По думите на Такева всички основни искания на Синдиката са предоставени на съпредседателя на “Продължаваме промяната” Асен Василев, който вероятно ще стане финансов министър в новото правителство.

“Поискала съм 430 млн. лв. в Бюджет 2022 г. за увеличаване на учителските заплати, 70 млн. за увеличаване на заплатите на непедагогическия персонал и 20% увеличение на единния разходен стандарт само и единствено за издръжка на училищата и детските градини поради поскъпването на топло и електроенергийните източници”, допълни Такева.

Според нея, ако ПП успеят да съставят правителство, те ще изпълнят исканията на Синдиката на българските учители.

Асен Василев е дал своето обещание това да се случи. Той много добре разбира исканията ни, защото кадровата политика за обезпечаването на системата с кадри, които са добре мотивирани, знаещи и можещи, стои в основата на качественото образование”, подчерта Янка Такева.

Икономистът от Института за пазарна икономика Адриан Николов напомни за увеличенията на учителските заплати, направени през последните години от бившия образователен министър Красимир Вълчев. Според Николов те са се отразили почти веднага на системата и са повишили както интереса към педагогическите специалности в университетите, така и към потока на млади преподаватели в училищата.

Очевидно този финансов стимул играе някаква доста значителна роля. Преди липсата на средства и ниските заплати са били голяма пречка за много хора да влязат в системата на образованието, съответно предстоящият финансов стимул очакваме да има същият ефект”, коментира икономистът пред Economic.bg.

По думите му колкото повече се вдигат учителските заплати, толкова повече към системата ще се насочват качествени кадри.

“Това, което не е ясно обаче, е дали няма някакво пределно поле за този ефект, т.е. дали големите увеличения, които правеха предишните правителства на ГЕРБ, не са изчерпали до голяма степен хората, които имат желание да навлизат в образователната система”, допълни той.

Адриан Николов обясни, че в случая говорим по-скоро за едно догонване на жизнен стандарт, отколкото за повишаване на заплатите, тъй като предишните увеличения до голяма степен са индексирали учителската заплата с ръста на средната.

"Вероятно чак това увеличение може да се каже, че ще е някакво изпреварване, въпреки че в последната година се наблюдаваше как като цяло заплатите растат въпреки кризата – т.е. може би отново ще индексираме, отколкото да поставяме някакъв сериозен акцент и да казваме, че преподавателската заплата изведнъж ще се изтласка много пред останалите професии”, допълни Николов.

Парите и кадрите

Трябва да престанем да говорим, че учителската професия е застаряла. С политиките, които водим през последните 4-5 години за финансирането в една привлекателна училищна среда, която е мотивираща за учители, родители и ученици, подобряването на дидактическите средства, изграждането на STEM лаборатории, обзавеждането с най-високи информационни ресурси и подобряването на квалификацията на учителите се създаде възможност за навлизането на много млади кадри в системата. Учителската професия преживя редица катаклизми, средната възраст на учителите е 48-50 години, твърди Янка Такева.

Доскоро преподавателската професия беше много застаряла и има един горен праг, след който е много трудно човек да влиза в час и да бъде адекватен преподавател. Някак много трудно след навършването на 60 години човек може да издържи на стреса в училище и на натоварванията”, обясни Адриан Николов.

Той подчерта, че в момента има една доста голяма квота от преподаватели, които в следващите 5-10 години ще напуснат образователната система. “Затова на този етап имам известни съмнения, че дори с повишение на заплатите, нашата система на училищното образование е в състояние да поеме предстоящото търсене на кадри, пред което ще сме изправени”, каза още икономистът.

По думите на Такева пък поради факта, че учителската професия е много изтощителна и стресогенна е създаден Учителски пенсионен фонд, чрез който учителите могат да се пенсионират 3 години по-рано от предвиденото.

Адриан Николов обаче има съмнения дали сегашните мерки за поощряване на търсенето на преподавателската професия са достатъчни. Според него има риск на пазара на труда да се появят хора, завършили педагогически специалности, които обаче няма как да се реализират. 

Икономистът обясни, че казусът с обезпечаването на системата с кадри по определени предмети ще се окаже най-интересен – да речем, такива по математика, физика или химия, които много по-лесно се реализират в частния сектор и с много по-високо заплащане.

Затова по-скоро трябва да се мисли в тази насока – от кои специалности имаме нужда и къде трябва да бъде насочен фокусът”, допълни Николов.

Достатъчни ли ще са парите?

Според Янка Такева образователната системата има нужда от успокояване и парите в новия бюджет ще стигнат.

По думите на икономиста на фона на останалите държави от Европейския съюз в България имаме сравнително ниски разходи за училищно образование, т.е. ние сме в състояние на догонване на централноевропейските модели на финансиране на образованието.

Да не говорим колко сме далеч от лидерските държави в тази сфера от типа на Финландия, Норвегия и Дания, които харчат докъм 1/3 повече, отколкото харчим ние относително към БВП. Реално нашите разходи за образование са ниски и най-вероятно, когато се добави тази новост от януари за вдигането на преподавателските заплати, то може би ще се приближи до някакви нормални за ЕС стойности и по никакъв начин няма да влезем в някакви свръхразходи”, обясни Николов.

Диспропорцията град-село

Въпросът за кадровото обезпечаване на образователната система в малките населени места също стои на дневен ред.

В тях не е от значение само финансовото обезпечаване, т.е. един учител, който избира да преподава в малко селско училище се отказва от градския живот, от достъпа до култура, от европейска социална среда. И това играе огромна роля”, отбеляза Адриан Николов.

През 2018 г. беше направена реформа на моделите на финансиране, базирани на училище и паралелка, не само на брой ученици, както беше преди. “Тази мярка целеше именно стимулиране на малките селски училища, където има малко ученици, но все пак трябва да се поддържат паралелки. Това обаче не беше кой знае колко адекватно от гледна точка на системата на финансиране”, подчерта икономистът.

Според него този казус реално няма как да бъде решен само с финансов инструмент. “Няма как да внесем социалната среда на града в селото и да очакваме, че хората, които завършват педагогически специалности ще се върнат обратно в селата”, категоричен беше Николов.

Ще има ли недоволни?

“В някакъв момент може да се окаже, че един току-що започващ учител с бакалавърско образование, ще взима повече пари, отколкото преподавател от университета, което е крайно странно. Предвид изискваните квалификации и умения, чрез които човек трябва да стигне до тази позиция”, заяви икономистът.

По думите на Николов, когато политиката е насочена към една определена професия, която в случая са преподавателите, се създава дисбаланс и малко или много очакваното недоволство сред другите професии няма как да не се случи. Според икономиста е интересно какво например ще се случи и с бюджетните разходи за лекарите и медицинските сестри през 2022 г.

Висшето образование?

B cиcтeмaтa нa виcшeтo oбpaзoвaниe “Продължаваме промяната” целят реформиране на cиcтeмитe зa aĸpeдитaция и yпpaвлeниe нa виcшитe yчилищa c цeл пo-виcoĸo ĸaчecтвo нa oбyчeниeтo и бaлaнc мeждy aвтoнoмнocт и oтгoвopнocт пpи изпoлзвaнeтo нa пyбличния pecypc.

Според партията учeбнитe пpoгpaми в yнивepcитeтитe тpябвa дa ca aдeĸвaтни зa ceĸтopитe нa бългapcĸaтa иĸoнoмиĸa c нaй-гoлям пoтeнциaл. Oт ПП щe cъздaвaт и финaнcиpaт мyлтидиcциплинapни oбpaзoвaтeлни и нayчни пpoгpaми cъвмecтнo c бизнeca. Aĸцeнтът в програмата им пaдa въpxy знaчитeлнoтo пoвишaвaнe нa cтyдeнтcĸитe и дoĸтopaнтcĸитe cтипeндии.

Положението в сферата на висшето образование е много особено, тъй като стипендията на докторантите, които са на пълно работно време и на които не им се разрешава да подписват друг трудов договор, са изключително ниски. Няма как да очакваме, че един докторант ще оцелее 3-4 години със сегашната стипендия”, обясни Николов.

Заплащането за преподавателските часове в университетите също е много ниско, но пък се очаква, че те успяват да си докарат допълнителни доходи от участие в различни проекти, научна дейност и т.н.

"Със сигурност има поле за развитие, но трябва да имаме предвид, че там намесата на държавата е доста по-ограничена, отколкото при системата на училищното образование. Благодарение на академичната автономия, МОН има много по-малко инструменти, с които да повлияе на начина, по който се структурирани заплатите във висшите училища", допълни Адриан Николов.

Стига ли увеличението на заплатите за дълбока реформа

Редица от просветните предложения на “Продължаваме промяната” ca cвъpзaни с ycлoвиятa в yчилищнa cpeдa, ĸoятo тpябвa дa дaвa пo-дoбpи peзyлтaти и дa нocи пo-мaлĸo cтpec. Oт ΠΠ щe ce cтpeмят дa изĸopeнят нaпълнo нeгpaмoтнocттa и дa paзвият пoтeнциaлa нa вcяĸo дeтe, чpeз paзpaбoтвaнeтo нa изцялo нoви yчeбни пpoгpaми. Πapтиятa щe финaнcиpa пpинципa „Πapитe cлeдвaт ĸaчecтвoтo“. Синдикатът на българските учители ще подкрепи ПП и за тези реформи, особено в начален етап.

Там е нужно програмите да бъдат съобразени с психо-физическото развитие на децата. В момента се оказва, че учениците в 3. клас изучават материал за 5., а тези от 4. клас – за 7. клас. Колкото и да са развити децата, не могат да надскочат психическото си развитие. Не може да прескочиш една възрастова група и да хвърлиш учениците в следващата, що се отнася до учебно съдържание”, коментира Такева.

Тя обясни, че трябва да се инвестира в образованието, което е изключително важно, а това, което в момента прави образователната ни система, е достойно за уважение. По думите й в България има редица ученици, които са носители на златни, сребърни и бронзови медали от международни олимпиади, което е доказателство за големия образователен потенциал.

Мястото на образованието в една разклатена икономика

По думите на Такева в бюджета за 2022 г. трябва да има 900 млн. повече спрямо Бюджет 2021 г., това означава, че средното образование се доближава до 4 млрд.

Това, което видяхме тази година е, че въпреки кризата и ограниченията в бюджета имаше много високи приходи, т.е. това, което имаме като събираемост в момента изглежда доста добре, а и трябва да имаме предвид, че в хода на двете кризи след години напълно „изхвърлихме през прозореца“ всяка бюджетна дисциплина. Реално в момента поддържането на по-голям бюджетен дефицит и взимането на нов дълг в рамките на ЕС като цяло изобщо не са казус. Ако искаме да правим големи разходни политики, колкото и некрасиво да звучи, сега е моментът, тъй като никой не глада дълга и дефицита, както и спазването на дисциплина”, заключи Адриан Николов.

Подкрепи Economic.bg