Заедно раSTEM – училище на бъдещето

STEM центърът за науки, технологии и иновации в 90. СУ предлага богатство на пространствата като големини и начини на ползване

Заедно раSTEM – училище на бъдещето

Снимка: Lusio architects

2324 ~ 8 мин. четене
Таня Германова Автор: Таня Германова

Връзката между учебната среда, пространството, работоспособността и взаимоотношенията в училище е установена отдавна. Училищните сгради също не са това, което бяха. Сега те се проектират и устройват така, че да отговарят на съвременните виждания за организация на учебния процес, за ролите на учителя и учениците, както и за функциите на учебното заведение.

От нищо...нещо

Проектите на две млади български архитектки – Виолетка Славова и Мария Стайнова, основателки на студио Lusio architects, са специализирани в подпомагането на учебните пространства – училища, детски градини, университети. Стремежът им е да премоделират пространството така, че то да стане адекватно не само за нуждите на съвременните образователни практики, а и да не възпрепятства тези, които биха се появили в следващите десетилетия.

Един пример за такъв тип намеса е разбиването на “коридорната система”, която е в основата на всички училища: дълъг, тъмен коридор с наредени класни стаи от двете му страни, където учител, стъпил на подиум “излива” знания в главите на учениците”, каза пред Economic.bg арх. Мария Стайнова.

Според нея в ерата на съвременните технологии и бързия достъп на информация този модел вече не работи, а уменията, които се търсят у учениците, са различни, като например възможност за работа в екип, аналитично мислене, креативен подход към проблемите и др.

За тази цел и пространството трябва да претърпи промяна: да дава възможност за работа на различни по големина групи, да може бързо да се премоделира включително и в абсолютно празно пространство за разиграване на сценка, или например състезание с роботи, да предоставя максимално много възможности за учене чрез преживяване и като цяло да стимулира любопитството на учениците.

Стайнова обясни, че в традиционната подредба на класната стая има по 4 реда чинове и обикновено “двойкаджиите и бунтарите” седят на последния ред, максимално далеч от дъската.

“Малко хора се замислят, че учениците от тези места обикновено не виждат и не чуват добре какво се говори отпред. Прости промени, като смяна на позицията на дъската, премахване на подиума и промяна на мястото на бюрото на учителя, не само ще премахне “последния чин”, но и ще стимулират учителя да слезе сред учениците и да започне да обикаля около тях. А това са само козметични промени, подпомагащи традиционното преподаване – представете си какво може да се случи с пространство, предвидено за по-разчупени и иновативни образователни цели”, каза още тя.

Планирането

За двете архитектки е важно преди да започнат да променят пространството, училището да е планирало достатъчно време, за да може те да развият истински смислен проект, който качествено да промени средата, а не да направят просто повърхностен ремонт.

Масовото схващане е, че пребоядисването на стените, купуването на нови чинове и столове е промяна на учебната среда, а това не е вярно. Заради тази заблуда към нас често се обръщат с искането за количествена сметка (дори не проект) за нещо, което ще се изпълни след по-малко от месец”, коментира арх. Виолетка Славова.

Едно от училищата, които реновират Стайнова и Славова, е 90. СУ „Ген. Хосе де Сан Мартин“ в кв. Люлин, София. Според тях в това учебно заведение методиката на преподаване е много по-напред от повечето училища, с които са работили в България и е съизмерима с някои училища, които са посещавали в Скандинавия.

“Директорката Емилия Иванова ни се довери и ни даде възможност да разгърнем целия си процес в продължение на 1 година. През това време успяхме да проведем обстойно проучване с разговори и наблюдения на терен за методиката на преподаване, проведохме работилници за идеи с учителите и учениците, изготвихме идеен проект с визуализации и албум, актуализирахме проекта спрямо обратната връзка с училищната общност, изготвихме технически проект, който да съгласуваме с общината и пожарната, изготвихме подробни количествени сметки с внимателно заложени изисквания към материалите, като например акустичните тавани,  проследихме ежеседмично, а понякога и ежедневно, изпълнението на строителните дейности; да изработим работни детайли за мебелите по поръчка и да ги съгласуваме с мебелистите”, обясни Славова.

Финансирането

Проектът е на стойност 330 хил. лв., като 300 хил. са отпуснати от МОН по програма “Изграждане на училищна STEM среда”, а останалите 30 хил. са дофинансирани от бюджета на училището. Така отговорният училищен екип започва да търси подходящо архитектурно студио, което да удовлетвори техните идеи и желания. Оказва се, обаче, че мечтите на екипа са доста смели, но това не ги спира да организират множество благотворителни инициативи, както и да търсят подкрепа и помощ от бизнеса. От благотворителните концерти и кулинарни базари, към юни месец 2021 г. 90. СУ успява да събере около 13 хил. лв.

Това обедини ученици, учители и родители. Всички правиха картички, продаваха ги и ги носиха в различни институции. Това беше много ценен момент за нас и за цялата кауза като цяло", обясни Лилия Борисова, учител по биология и координатор на STEM центъра в училището.

Според арх. Славова при липсата на мащабно финансиране, като тази програма, с добро планиране от страна на ръководството, може да се заложи изпълнението на поетапна промяна всяка година, в основата на която обаче е залегнал единен проект – “голямата картинка”, така да се каже. Тя обясни, че по този начин училището предварително ще планира колко пари може да задели всяка година за промяната на средата.

От нашия опит мога да кажа, че проблемите идват не толкова от липсата на финансиране, а от липсата на поставяне на ясни цели, с конкретен бюджет, срокове и етапи”, заключи Виолетка Славова.

STEM центърът

STEM центърът за науки, технологии и иновации в 90. СУ започва да функционира от 15 септември тази година и заема площ от 600 кв. м. Благодарение на коренната промяна в разпределението, той предлага богатство на пространствата като големини и начини на ползване. Вътре може да се обучават между 1 и 3 класа, които учат едновременно – като една цяла група, поотделно на по-малки групи, по двойки или индивидуално.

"Насърчихме ученето чрез преживяване – сцената в зона “Сърце” служи за развиване на презентационните умения или за изнасяне на представление, декорите за които са изработени в “Мейкърспейс”-а, например. В зона “Нещоправене” може да се развиват различни занаяти (шиене, обработване на глина, готварство). В лаборатория “Сътворение” се правят химични опити и се изследват биологични организми под микроскоп", обясни арх. Славова.

Голяма част от идеите произлизат от работилниците, които двете архитектки са провели с учителите и учениците, и само са добавили слоя на специфичните архитектурни тенденции в образователната среда по света.

Тук децата прекарват т.нар. STEM ден, като в зависимост от седмичната програма, класовете се сменят на ротационен принцип. Например, в сряда 6-ите класове по цял ден са в това пространство. В този ден те изучават природни науки, изобразително изкуство, информационни технологии и математика. Дейността на децата е повече практически насочена", каза Лилия Борисова.

Резултатите

Арх. Мария Стайнова обясни, че най-голямо впечатление им правят реакциите на учениците, след като завършат архитектурните си проекти.

“За нас на 15 септември най-емоционално е да наблюдаваме как веднага се ориентират кое какво е и за какво служи, и как ентусиазирано заемат ролята на  “гидове” за останалите и започват да ги развеждат из новото им пространство”, допълни тя.

Оказва се, наистина е така. У учениците се наблюдава засилена мотивация и желание за учене, след като училищното пространство се реновира.

В STEM центъра ни провокират да работим по групи и да се забавляваме, докато учим. Монотонното писане на чина е заменено с работа из цялата стая и по дъските на учителите. Търсим креативен начин за представяне на идеите си. Иновативната среда ми помага с това, че ме извежда от зоната ми на комфорт и провокира в мен усъвършенстването на качества, които в нормалната класна стая не могат да бъдат извадени от учениците”, споделя Лилия Христова, ученичка 12. клас в 90. СУ „Ген. Хосе де Сан Мартин“.

По думите на арх. Стайнова голяма част от учителите стават по-силно мотивирани и вдъхновени да изследват всякакви нови начини, по които да преподават.

“Други подхождат по-резервирано и търсят да се върнат към познатото, което също е нормално – за нас е важно промяната да е съобразена така, че да стимулира желание за надграждане, но не и да демотивира участниците в процеса”, каза още Стайнова.

"Груповата нагласа се промени, децата осъзнаха, че идват в училище за нещо хубаво, че научават много", категорична беше учителката по биология Лилия Борисова.

Училище на бъдещето 

На фона на пандемията от COVID-19 Славова и Стайнова виждат визията на училището на бъдещето по доста различен и разчупен начин.

“Вече има и немалка част от мислителите в образователната сфера по света, които смятат, че училището може и да престане да съществува като институция. На мен все пак ми се иска училището да успее да намери себе си по смислен начин в живота на нашите деца, а не просто да повтаря “сигурни” модели, макар и със съмнителни резултати”, обясни арх. Славова.

Някак парадоксално тя си пожелава все по-голяма част от ученето да се провежда навън, а не вътре.

Навън в природата, навън в музеите, навън в библиотеките, навън в лабораториите, навън на спортните игрища, навън в театралните и концертни зали. Каквито и чудеса да правим ние архитектите и дизайнерите, никога няма да може да имитираме пъстротата и сложността на “живия” живот в едно затворено пространство. А според мен истинската сила на характера и това, което всеки един е призван да прави се разгръщат само във взаимодействието с действителността - при това реалната такава, а не тази в екрана на телефона”, каза още тя.

За Мария Стайнова осъзнаването, че училището е в много случаи първата обществена сграда, с която човек се сблъсква през живота си, влияе много на възприятието й за него. Тя обяснява, че в момента асоциацията за тази институция е за място, където човек отива, за да натрупа знания по математика, български, биология и химия и какво ли още не, нещо като “офиса” на по-малките.

“Действително училището има много по-важна роля: тук ние за първи път общуваме с хора извън семейната ни среда, за първи път  заформяме отношения с десетки връстници - независимо дали са приятелски или не, срещаме се с авторитети и хора, на които искаме да подражаваме, различни от родителите ни, хора, срещу които се бунтуваме, десетки, дори стотици по-възрастни или по-млади от нас личности с различни ценности, среда, вълнения и възприятия и в общи линии попадаме в един огромен социален “миш-маш”.  И това за мен е най-важната функция на училището и най-важният “урок” на всеки човек - да стане част от това голямо нещо”, каза още тя.

За нея училището на бъдещето трябва да бъде място, където тези интеракции и сблъсъци се стимулират: свободна среда, която да пробужда желание за общуване, работа в екип, да подклажда любопитството във всички отношения, да създава различни мнения и възприятия - нещо като умален модел на света. По думите й със сигурност учебните практики и ценности се променят и ще влияят и на сградите, но в основата им трябва да остане тази идея.

Новите хоризонти

Пред двете млади архитектки се откриват нови професионални хоризонти. До началото на следващата година им предстои откриването на още няколко STEM центъра, по които работят, а след приключването им смятат да разширят обхвата на проектите си. И двете мечтаят да продължат да надграждат знанията си,  да развиват прекрасния си и борбен екип,  както и да разнообразяват преустройствата на стари училища с реализация на чисто нова учебна сграда, проектирана по всички световни стандарти за 21. век.

Нещо, за което също си мечтаем е, след време проекти от калибъра на тези в 90. СУ и в Берковица да се превърнат по-скоро в норма, а не щастливо изключение”, заключи арх. Стайнова.

Подкрепи Economic.bg