Fact-check | Наистина ли Зелената сделка е виновна за енергийния срив в Испания?

На 28 април 2025 г. в ранния следобед електропреносната мрежа на Иберийския полуостров се срина внезапно. Прекъсването засегна Испания, Португалия и части от Франция. По оценки на испанската бизнес конфедерация CEOE, преките щети за компаниите надхвърлят 1.6 милиарда евро.

Инцидентът предизвика широк обществен дебат и доведе до остри критики към оператора на мрежата – Red Eléctrica de España (REE), както и към испанското правителство. В анализа си за изданието The European Conservative, журналистът Хавиер Виямор стига до заключението, че сривът не е просто техническа неизправност, а отражение на системна слабост в енергийната политика на Европейския съюз, която се дължи на „зелената програма“ на Блока. Според него, тя е ръководена от „идеологически императиви“ и пренебрегва инженерните ограничения на настоящата енергийна инфраструктура.

Информацията е преведена и интерпретирана и от българска медия, която твърди, че „Сривът на тока в Испания разкри провала на Зелената сделка в ЕС“. 

Този fact-chek разглежда в дълбочина доколко това твърдение отговаря на техническите и институционални данни, налични към момента.

Каква е потвърдената причина за срива?

Според официален технически доклад, публикуван от европейската електропреносна мрежа ENTSO-E през юни 2025 г., инцидентът не е причинен от проблеми, свързани с недостатъчна инерция или прекомерна зависимост от възобновяеми източници. Вместо това, причината е описана като „комплексна реакция на системата“ след неочаквано изключване на три големи генератора, което води до резки промени в напрежението (reactive power) по основни линии на преносната мрежа.

Докладът подчертава, че сривът не е следствие от недостиг на активна мощност или честотно управление, а от проблем с баланса на реактивната мощност (регулиране на напрежението). ENTSO-E посочва още, че в момента преди инцидента системата е разполагала с достатъчен инерционен резерв, осигурен от работещи генератори с въртяща маса (например газови и хидроелектрически мощности).

Според министъра на екологичния преход Сара Агесен няколко технически причини са допринесли за събитието, включително „лошо планиране“ от испанския мрежов оператор Red Eléctrica, който не е намерил заместител на една електроцентрала, която е трябвало да помогне за балансиране на колебанията в електрозахранването. Някои генерации, които комуналните оператори са изключили превантивно, когато са започнали прекъсванията, са могли да останат действащи, за да помогнат за управлението на системата.

Няма доказателства, че конкретна слънчева или вятърна инсталация е била технически фактор в срива.

Влияние на енергийната политика на ЕС?

Твърдението, че Европейският съюз носи пряка отговорност за инцидента чрез своята енергийна политика, не се подкрепя от нито един официален документ или разследване. Програмата REPowerEU, често критикувана от скептици на „зеления преход“, цели ускорено намаляване на зависимостта от руски изкопаеми горива и увеличаване на вътрешното производство на възобновяема енергия. В нито един публично достъпен регламент на Европейската комисия няма изискване за извеждане от експлоатация на базови мощности без компенсираща стабилност.

Операторите на националните мрежи, включително REE, носят отговорност за ежедневното управление на системата, както и за включване или изключване на мощности. До момента нито REE, нито испанското правителство са заявили, че политически натиск от страна на ЕС е повлиял пряко върху енергийната конфигурация в дните преди инцидента.

Инцидентът е резултат от технически недоразумения в управлението на напрежението, не от „зелени политики“ на ЕС. Критиката към политиката е идеологически аргумент, но не подкрепен технически от доклада.

Испанският премиер Педро Санчес се противопоставя на подобни спекулации и защити бързото увеличаване на възобновяемите енергийни източници в страната. Той е категоричен, че правителството му няма да се „отклони нито с милиметър“ от плановете си за енергиен преход, които включват целта 81% от електроенергията да се генерира от възобновяеми източници до 2030 г.

Какво представлява Зелената сделка на ЕС?

Европейската Зелена сделка (Green Deal) и свързаната с нея програма REPowerEU целят дългосрочен преход към климатична неутралност чрез:

• увеличаване на дела на възобновяемите енергии (вятър, слънце, водород);
• намаляване на зависимостта от изкопаеми горива, особено руски;
• енергийна ефективност и декарбонизация на индустрията.

Тези цели се постигат чрез директиви, насоки и инвестиционни програми, но решенията за конкретния енергиен микс и управление на мрежата се вземат на национално ниво – от правителствата и операторите.

ЕС не задължава държавите да изключват стабилни мощности като газови или ядрени централи.

Решенията за това кои централи работят, как се балансира системата и как се гарантира сигурността на доставките се вземат националните оператори.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.