Лице назаем

ЕНП и ПЕС отчаяно се нуждаят от физиономия в ЕС

36 ~ 4 мин. четене

С наближаването на изборите за Европейски парламент въпросът „кой“, който  не спира да мъчи българската общественост, все повече завладява европейската политическа сцена. Медии и анализатори спрягат имена за най-важните постове в ЕС, а начинът по който се води дебата показва, че не избирателят ще има последната дума.

Нововъведената практика, всяка партия да излъчи своя кандидат за еврокомисар предварително, цели вотът да бъдат персонализиран, а европейските избори да излъчат своите герои, които от своя страна да придадат физиономия на иначе бездушните европейски институции. На пръв поглед това е умно решение, което цели да направи изборите по-атрактивни и масови, проблем, който засяга представителността на Европейския парламент и до този момент не е получил своето решение.

На второ четене обаче персонализирането на вота е отчаян ход на традиционните партии да ограничат все по-засилващото се влияние на анти-европейските популистки радикални движения.

Популистите отляво и отдясно нямат проблем с физиономията. Те крещят силно и ясно, а техните лидери казват това, което хората искат да чуят.  До този момент популистките лидери играеха соло, но след обявения съюз между френския „Фронт Насионал“ на Марин льо Пен и „Партията на свободата“ на Герт Вилдерс картината сериозно се промени. Социологическите агенции ги определят като трета политическа сила в ЕС и ако това влияние прерасне в електорална подкрепа традиционните партии ЕНП и ПЕС ще имат сериозни проблеми.

Вилдерс и Льо Пен въобще не са единствените.  Популизмът в Европа е във възход. В Италия  актьорът Бепе Грило и движението му „Пет звезди“,  Британската партия на независимостта  с водач Найджъл Фарадж, гръцката „Златна зора“ и много други определено имат сериозни намерения да се представят добре на европейските избори.

Същевременно традиционните партии ЕНП и ПЕС все още са най-големите политически сили в ЕС, но определено има защо да се притесняват. За разлика от други години обаче те би трябвало да се страхуват не толкова една от друга, колкото от новата вълна на ляв и десен популизъм, която все по осезаемо намалява тяхната хегемония.

Разбирайки неизгодната ситуация, в която се намират, лидерите на ЕНП и ПЕС добре осъзнават, че колкото и да не им се иска ще им се наложи да работят заедно. Социологическите проучвания показват, че нито една от тях не би имала достатъчно мнозинство, за да формира самостоятелно състав Европейска комисия, а и практиката показва, че това решение всъщност се взима по-скоро от лидерите на ЕС.

През последните дни различни медии спекулираха, че между ПЕС и ЕНП вече е постигнато споразумение Европейската комисия да бъде водена от Мартин Шулц. Той е ясно разпознаваемо лице сред европейските социалисти, а същевременно е и германец. Берлин отдавна не е получавала висок международен пост и съвсем логично е да подкрепи Шулц Канцлерът  Меркел не веднъж е показала, че се разбира добре с умерени социал-демократи и подкрепата й за Шулц би изглеждала повече от логична.

При все това лидерът на ХДС е наясно, че ако избирателят разбере, че двете големи партии си разпределят постове докато „рибата все още е в морето“ последствията за християн-демократи и социалисти ще са катастрофални.

В тази връзка информацията на "Файненшъл таймс", че Меркел има намерение да подкрепи Клод Юнкер от Люксембург не би трябвало да изненадва никого. Юнкер е уважаван финансист с десни възгледи, дългогодишен председател на Еврогрупата и  е бил част от съвета на финансовите министри от ЕС.  Евентуалната му кандидатура за председател на ЕК би била много силна и нищо чудно, ако ЕНП все пак постигнат добър резултат да настояват той да поеме в свои ръце комисията.

На този етап обаче консенсусът между ЕНП и ПЕС след изборите изглежда  неизбежен, но дотогава двете партии ще  фанатично ще изтъкват разликите помежду си.   Деликатното им положение се засилва от парадокса, че именно това ще ги постави от едната страна на барикадата срещу анти-системните партии.  Каквото и да обещават на европейските избиратели, двете партии ще бъдат атакувани от националистически призиви, протекционистки предложения и откровена враждебност срещу отворения пазар на стоки и хора. Скандалните предложения със сигурност ще привлекат обществено внимание,  а изборната кампания  ще е далеч от „европейски тон“ и няма да е „секси“, както се казва в една реклама създадена от http://old-continent.eu/.

„Изборите няма да спрат войната в Сирия, диктаторските режими в Африка, сексизмът на работа, расизмът навсякъде, хората да се разболяват, да надебеляват и да оглупяват.  Не може да променим това, защото ЕС не е супергерой. Гласувайки за европейски парламент обаче може да промениш много неща, които не са „секси“, не ги виждаш по телевизията, но си заслужават. Европейските избори не са секси и ние го знаем, но въпреки това вършат работа“, се казва във видеото, което се разпространява в социалните мрежи.

ЕНП и ПЕС са изправени пред трудната задача да обяснят на избирателите си на кого точно вършат работа не само изборите, а и самия съюз. Ако не успеят Льо Пен, Вилдерс и компания вече имат готово решение.

Подкрепи Economic.bg