74% от българите искат да се платят само депозитите до 100 000 евро

74% от българите искат да се изплатят само депозитите до 100 хиляди евро. Това сочи изследване на АФИС, посветено на обществените реакции и масовите нагласи във връзка с кризата на Корпоративна търговска банка /КТБ/.

Други 11,4% искат да се изплатят само депозитите с гарантиран произход. Също толкова /11,9%/ се обявяват за изплащането на всички депозити в пълен размер. Само 2,7% нямат мнение по въпроса.

"Видно е, че обществото поддържа идеята законът да се изпълни така, както е замислен и действащ. Намерението за промяна на закона и държавна подкрепа за депозитите в пълен размер се подкрепя едва от една десета от гражданите. Както може да се очаква почти две трети от това мнение се поддържа от вложителите на КТБ. Вложителите и притежателите на депозити в другите банки изобщо не се колебаят в оценката си за действащото законодателство и смятат, че то в достатъчна степен и сигурно защитава техните интереси", отбелязват от АФИС.

Доверието в банковата система остава високо, много по-високо, отколкото е нивото на доверие в държавните институции и политическите партии, показват данните от изследването.

От данните личи също така, че банките и преди всичко българските банки остават най-предпочитаното място за съхранение на личните пари на гражданите. Паниката около кризата с КТБ е довела до известно повишение на дела на хората, проявяващи интерес към ценните книжа и трайните активи, но не и до по-висока икономическа активност. Очевидно е, че недоверието към инвестиционния климат в страната и нестабилността на законодателството и институциите въздържат гражданите от поемане на стопански риск. Банките остават най-надеждното поле за запазване на личните спестявания и гарантират, макар и минимална, но сигурна печалба чрез лихвите по депозитите.

При общия спад на доверието към всички и към всичко доверието в банковата система, макар и разколебано, остава стабилно на фона на растящия негативизъм спрямо институциите. Много показателни са получените данни по въпроса за оценката на предполагаемите причини и фактори за кризата с КТБ.

Придобилата в началото на кризата популярност версия за кражба, за злоупотреба с авоарите на банката, за източване на капитала и изнасяне на пари в чували очевидно не се среща с общественото доверие. Доминиращо е мнението, че институциите се стараят да заобиколят истинските причини за кризата, което се потвърждава от високото обществено подозрение, че именно властта и партиите са забъркали кашата заради някакви свои интереси. Въпреки че анкетираните са посочвали повече от една предполагаема причина за възникване на кризисната ситуация с КТБ, със сравнително най-слаба популярност се ползват първоначалните официални обяснения на прокуратурата, БНБ и политическите сили, а именно, че в основата е престъпление, кражба, както и това, че законът трябва да бъде променен, за да се осигури извънредна финансова подкрепа на закъсалата банка. Ако се обединят стойностите на първите четири групи отговори, ясно ще проличи, че мнозинството от гражданите подозират нечисти действия на политическото и корпоративното задкулисие.

Данните са от социологическо проучване, извършено от Агенция АФИС, по поръчка на Българската национална асоциация "Активни потребители". В периода 11-17 юли 2014 г. са интервюирани 1273 притежатели на депозитни и разплащателни сметки в банки на територията на цялата страна. В обхвата на изследването са попаднали 624 пълнолетни граждани, които имат само депозитни сметки и не използват други банкови услуги освен съхранението на личните спестявания и ползването на поощрителни банкови лихви. 129 от тях са притежатели на само една сметка.