Арабският път на Турция

Когато Арабската пролет избухна в Близкия Изток преди 3 години,в търсене на приложим за страните им модел желаещите демокрация се обърнаха към Турция като държава, в която има успешна комбинация между модерен ислям, просперитет и демокрация. За съжаление, арабите не тръгнаха по турския път. За сметка на това Турция зави по стария арабски път на корупция и автокрация, пише британското списание Economist.

През последните две седмици турски прокурор нареди ареста на десетки хора в рамките на разследване на незаконен трафик на злато и подкупи, плащани от строителната индустрия. Сред заподозрените има приближени до управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) бизнесмени, официални лица, политици и синовете на трима министри от кабинета на премиера Ердоган. Министър-председателят Реджеп Тайип Ердоган реагира яростно на слуховете, че един от синовете му е част от списъка. Той преструктурира кабинета си като постави свои поддръжници на ключови постове, опита да поеме контрола над полицейското разследване и отстрани прокурора, наредил арестите. Някои министри оправдаха тези мерки със слуховете за подготвян "нежен преврат".

Това е тъжно за Турция. Ердоган, който е на власт почти 11 години, започна на гледа на своята съдба като на съдба на цяла Турция. Готовността за разправа с полицията и съдебната власт значително отслабва правовата държава. Отказът му да приеме какъвто и да било контрол на властта му задушава демокрацията.

Жалкото е, че доскоро изглеждаше, че Ердоган е на път да се превърне в най-великия турски лидер след Кемал Ататюрк, основателя на модерната република Турция. При неговото управление Брутният вътрешен продукт на глава от населението се увеличава два пъти в реално изражение. Турция е модернизирана, достатъчно реформирана, за да води преговори с ЕС, към който страната се стреми от 40 години. А армията й беше поставена в казармите заедно с историческата й слабост към преврати.

Сега Ердоган е засипан от проблеми. Икономиката, чийто растеж намаля наполовина през 2011 г., зависи от притока на чужди капитали. Дори преди скандала тя беше уязвима заради евтиния американски долар. В долари стоковата борса е загубила около една трета от отбелязания връх през миналото лято. Предстои политиците да решат накъде ще поеме икономиката оттук-нататък.

Друга трудност се крие в разгадаването на пакта, който позволи на Ердоган да установи контрол върху армията и да спечели. Съдът осъди няколко стотин офицери и техни цивилни приближени отчасти благодарение на тайното ислямско движение, водено от мюсюлманския духовник Фетула Гюлен, който понастоящем живее в изгнание в Пенсилвания. Голяма част от важните фигури в полицията и съдебната система са последователи на Гюлен. Поне малка част от доказателствата по делата е изфабрикувана. ПСР и Хизмет ("Службата"- неофициалното име на движението на Фетула Гюлен- бел.ред.) са в конфликт вероятно заради враждебното отношение на Ердоган към Израел, а може би защото премиерът не желае да има никакви конкуренти. Макар че Фетула Гюлен отрича, много анализатори подозират, че корупционните разследвания са започнали по негова заповед за конфронтация с ПСР и нейния лидер.

Това не оправдава Ердоган, а това е третият му проблем. Ако партията му е корумпирана, това е не само нарушаване на закона но и предателство спрямо ревностните й привърженици, които очакват тя да бъде по-добра от нехайните светски правителства. Той не може да заличи подозренията в корупция като посегне грубо на полицията и съда, както и не успя да потуши протестното движение с репресиите срещу демонстрациите в цялата страна миналото лято. Вместо това всеки път, когато Ердоган опитва да запуши устата на критиците и опонентите си, разделението в Турция се задълбочава.

Турците би трябвало да са притеснени, че полицията и съдебната система може да се обърнат срещу определени групи, когато това е угодно на управляващите. Тезата, че гюлентистите се въздържаха от дела за корупция, докато ПСР беше техен съюзник, за да нападнат партията в този момент, поражда подозрения, че някои официални лица не са лоялни на конституцията, а на нещо или някой друг- най-вероятно на Фетула Гюлен.

Съдебната система единствена контролира властта на Ердоган. Турската опозиция е слаба и с неподготвени ръководители. Критично настроените журналисти биват арестувани, а тези, които не критикуват правителството, сами си налагат цензура. Ердоган доминира собствената си партия. Влиянието на гюлентистите е нездравословно и Турция се нуждае от безпристрастен закон и ред. Но би било още по-лошо, ако Ердоган доминираше полицията и съдебната система, така както доминира навсякъде другаде.

Ердоган иска да стане президент на Турция след изборите по-късно тази година. Но ако не се промени, нов старт би бил по-добър за Турция.